1 K atahi a Eripata Temani ka oho, ka mea,

Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -

2 K i te anga matou ki te korero ki a koe, e pouri ranei koe? otira e taea e wai te pehi te kupu?

Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

3 N ana, he tokomaha i whakaakona e koe: nau hoki i whakakaha nga ringa kahakore.

Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

4 A ra ana i au kupu te tangata e hinga ana; nau hoki i kaha ai nga turi kua piko.

Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.

5 I naianei kua tae mai ki a koe, a e hemo ana koe: e pa ana ki a koe, ohorere ana koe.

А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

6 H e taka ianei kei tou wehi ki te Atua he okiokinga whakaaro mou? Kei te tapatahi o ou huarahi he tumanakohanga mou?

В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

7 M aharatia ra, ko wai o nga tangata harakore i huna? I ngaro ranei ki hea te hunga tika?

Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.

8 K o taku hoki tenei i kite ai, ko te hunga e parau ana i te he, e rua ana i te raruraru, ko ia ra ano ta ratou e kokoti ai.

До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

9 H una ana ratou e te ha o te Atua, moti iho ratou i te hau o tona riri.

Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

10 K o te hamama o te raiona, ko te reo o te raiona tutu, ko nga niho o nga kuao raiona, whati ana.

Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

11 N garo ana te raiona katua i te kore kai, a marara noa atu nga kuao a te raiona.

Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

12 N a i kawea pukutia mai he korero ki ahau, a kapohia ana e toku taringa he komuhumuhu.

Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

13 I nga whakaaroaronga, no nga kite o te po, i te mea ka au iho te moe a te tangata,

Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

14 K a pa te wehi ki ahau, me te ihiihi, a wiri ana oku wheua katoa.

Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

15 N a ka tika atu he wairua i toku aroaro, tutu ana nga huruhuru o toku kikokiko.

Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

16 T u ana ia, otiia kihai ahau i mohio ki tona mata; he ahua te mea i toku aroaro: tu puku ana; na ka rongo ahau i te reo e ki ana,

Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:

17 H e nui atu ranei te tika o te tangata i to te Atua? He nui atu ranei i to tona Kaihanga to ma o te tangata?

Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?

18 N ana, kahore rawa ia e whakawhirinaki ki ana pononga; a ki tana, he he kei ana anahera.

Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък, -

19 T era atu to te hunga e noho ana i roto i nga whare uku, he puehu to ratou turanga; mongamonga kau ratou i te aroaro o te purehurehu.

Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

20 I waenganui o te ata, o te ahiahi, ka whakangaromia ratou; huna ana ratou ake tonu atu, te ai tetahi hei whakaaro atu.

Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.

21 K ahore ranei to ratou taura here teneti i motuhia i roto i a ratou? Mate ana ratou, kahore hoki he matauranga.

Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.