1 E ntão respondeu Elifaz, de Temã:

Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -

2 “ Se alguém se aventurar a dizer-lhe uma palavra, você ficará impaciente? Mas quem pode refrear as palavras?

Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

3 P ense bem! Você ensinou a tantos; fortaleceu mãos fracas.

Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

4 S uas palavras davam firmeza aos que tropeçavam; você fortaleceu joelhos vacilantes.

Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.

5 M as agora que se vê em dificuldade, você desanima; quando você é atingido, fica prostrado.

А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

6 S ua vida piedosa não lhe inspira confiança? E o seu procedimento irrepreensível não lhe dá esperança?

В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

7 “ Reflita agora: Qual foi o inocente que chegou a perecer? Onde os íntegros sofreram destruição?

Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.

8 P elo que tenho observado, quem cultiva o mal e semeia maldade, isso também colherá.

До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

9 P elo sopro de Deus são destruídos; pelo vento de sua ira eles perecem.

Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

10 O s leões podem rugir e rosnar, mas até os dentes dos leões fortes se quebram.

Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

11 O leão morre por falta de presa, e os filhotes da leoa se dispersam.

Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

12 “ Disseram-me uma palavra em segredo, da qual os meus ouvidos captaram um murmúrio.

Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

13 E m meio a sonhos perturbadores da noite, quando cai sono profundo sobre os homens,

Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

14 t emor e tremor se apoderaram de mim e fizeram estremecer todos os meus ossos.

Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

15 U m espírito roçou o meu rosto, e os pêlos do meu corpo se arrepiaram.

Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

16 E le parou, mas não pude identificá-lo. Um vulto se pôs diante dos meus olhos, e ouvi uma voz suave, que dizia:

Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:

17 ‘ Poderá algum mortal ser mais justo que Deus? Poderá algum homem ser mais puro que o seu Criador?

Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?

18 S e Deus não confia em seus servos, se vê erro em seus anjos e os acusa,

Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък, -

19 q uanto mais nos que moram em casas de barro, cujos alicerces estão no pó! São mais facilmente esmagados que uma traça!

Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

20 E ntre o alvorecer e o crepúsculo são despedaçados; perecem para sempre, sem ao menos serem notados.

Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.

21 N ão é certo que as cordas de suas tendas são arrancadas, e eles morrem sem sabedoria?’

Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.