1 B endiga o Senhor a minha alma! Ó Senhor, meu Deus, tu és tão grandioso! Estás vestido de majestade e esplendor!

(По слав. 103) Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, -

2 E nvolto em luz como numa veste, ele estende os céus como uma tenda,

Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;

3 e põe sobre as águas dos céus as vigas dos seus aposentos. Faz das nuvens a sua carruagem e cavalga nas asas do vento.

Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;

4 F az dos ventos seus mensageiros e dos clarões reluzentes seus servos.

Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;

5 F irmaste a terra sobre os seus fundamentos para que jamais se abale;

Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.

6 c om as torrentes do abismo a cobriste, como se fossem uma veste; as águas subiram acima dos montes.

Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.

7 D iante das tuas ameaças as águas fugiram, puseram-se em fuga ao som do teu trovão;

От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг

8 s ubiram pelos montes e escorreram pelos vales, para os lugares que tu lhes designaste.

Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.

9 E stabeleceste um limite que não podem ultrapassar; jamais tornarão a cobrir a terra.

Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.

10 F azes jorrar as nascentes nos vales e correrem as águas entre os montes;

Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.

11 d elas bebem todos os animais selvagens, e os jumentos selvagens saciam a sua sede.

Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:

12 A s aves do céu fazem ninho junto às águas e entre os galhos põem-se a cantar.

При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.

13 D os teus aposentos celestes regas os montes; sacia-se a terra com o fruto das tuas obras!

Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;

14 É o Senhor que faz crescer o pasto para o gado, e as plantas que o homem cultiva, para da terra tirar o alimento:

Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,

15 o vinho, que alegra o coração do homem; o azeite, que lhe faz brilhar o rosto, e o pão que sustenta o seu vigor.

И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.

16 A s árvores do Senhor são bem regadas, os cedros do Líbano que ele plantou;

Великолепните+ дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,

17 n elas os pássaros fazem ninho, e nos pinheiros a cegonha tem o seu lar.

Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;

18 O s montes elevados pertencem aos bodes selvagens, e os penhascos são um refúgio para os coelhos.

Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.

19 E le fez a lua para marcar estações; o sol sabe quando deve se pôr.

Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.

20 T razes trevas, e cai a noite, quando os animais da floresta vagueiam.

Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.

21 O s leões rugem à procura da presa, buscando de Deus o alimento,

Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.

22 m as ao nascer do sol eles se vão e voltam a deitar-se em suas tocas.

Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.

23 E ntão o homem sai para o seu trabalho, para o seu labor até o entardecer.

Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.

24 Q uantas são as tuas obras, Senhor! Fizeste todas elas com sabedoria! A terra está cheia de seres que criaste.

Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.

25 E is o mar, imenso e vasto. Nele vivem inúmeras criaturas, seres vivos, pequenos e grandes.

Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.

26 N ele passam os navios, e também o Leviatã, que formaste para com ele brincar.

Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.

27 T odos eles dirigem seu olhar a ti, esperando que lhes dês o alimento no tempo certo;

Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.

28 t u lhes dás, e eles o recolhem, abres a tua mão, e saciam-se de coisas boas.

Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,

29 Q uando escondes o rosto, entram em pânico; quando lhes retiras o fôlego, morrem e voltam ao pó.

Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.

30 Q uando sopras o teu fôlego, eles são criados, e renovas a face da terra.

Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.

31 P erdure para sempre a glória do Senhor! Alegre-se o Senhor em seus feitos!

Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,

32 E le olha para a terra, e ela treme, toca os montes, e eles fumegam.

Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.

33 C antarei ao Senhor toda a minha vida; louvarei ao meu Deus enquanto eu viver.

Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.

34 S eja-lhe agradável a minha meditação, pois no Senhor tenho alegria.

Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.

35 S ejam os pecadores eliminados da terra e deixem de existir os ímpios. Bendiga o Senhor a minha alma! Aleluia!

Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.