1 E ntão Elifaz, de Temã, respondeu:

Тогава теманецът Елифад в отговор рече:

2 “ Responderia o sábio com idéias vãs, ou encheria o estômago com o vento?

Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?

3 A rgumentaria com palavras inúteis, com discursos sem valor?

С празни думи ли се препира И с безполезни речи?

4 M as você sufoca a piedade e diminui a devoção a Deus.

Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.

5 O seu pecado motiva a sua boca; você adota a linguagem dos astutos.

Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.

6 É a sua própria boca que o condena, e não a minha; os seus próprios lábios depõem contra você.

Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.

7 “ Será que você foi o primeiro a nascer? Acaso foi gerado antes das colinas?

Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите?

8 V ocê costuma ouvir o conselho secreto de Deus? Só a você pertence a sabedoria?

Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?

9 O que você sabe, que nós não sabemos? Que compreensão tem você, que nós não temos?

Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?

10 T emos do nosso lado homens de cabelos brancos, muito mais velhos que o seu pai.

Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.

11 N ão lhe bastam as consolações divinas e as nossas palavras amáveis?

Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?

12 P or que você se deixa levar pelo coração, e por que esse brilho nos seus olhos?

Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,

13 P ois contra Deus é que você dirige a sua ira e despeja da sua boca essas palavras!

Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?

14 “ Como o homem pode ser puro? Como pode ser justo quem nasce de mulher?

Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?

15 P ois se nem nos seus santos Deus confia, e se nem os céus são puros aos seus olhos,

Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;

16 q uanto menos o homem, que é impuro e corrupto, e que bebe iniqüidade como água.

Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода!

17 “ Escute-me, e eu lhe explicarei; vou dizer-lhe o que vi,

Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,

18 o que os sábios declaram sem esconder o que receberam dos seus pais,

(Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;

19 a quem foi dada a terra, e a mais ninguém; nenhum estrangeiro passou entre eles:

На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях;)

20 O ímpio sofre tormentos a vida toda, como também o homem cruel, nos poucos anos que lhe são reservados.

Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.

21 S ó ouve ruídos aterrorizantes; quando se sente em paz, ladrões o atacam.

Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят;

22 N ão tem esperança de escapar das trevas; sente-se destinado ao fio da espada.

Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;

23 F ica perambulando; é comida para os abutres; sabe muito bem que logo virão sobre ele as trevas.

Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;

24 A aflição e a angústia o apavoram e o dominam como um rei pronto para atacar,

Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват.

25 p orque agitou os punhos contra Deus, e desafiou o Todo-poderoso,

Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,

26 a frontando-o com arrogância, com um escudo grosso e resistente.

Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.

27 “ Apesar de ter o rosto coberto de gordura e a cintura estufada de carne,

Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си,

28 h abitará em cidades prestes a arruinar-se, em casas inabitáveis, caindo aos pedaços.

Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.

29 N unca mais será rico; sua riqueza não durará, e os seus bens não se propagarão pela terra.

Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.

30 N ão poderá escapar das trevas; o fogo chamuscará os seus renovos, e o sopro da boca de Deus o arrebatará.

Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.

31 Q ue ele não se iluda em confiar no que não tem valor, pois nada receberá como compensação.

Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.

32 T erá completa paga antes do tempo, e os seus ramos não florescerão.

Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,

33 S erá como a vinha despojada de suas uvas verdes, como a oliveira que perdeu a sua floração,

Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.

34 p ois o companheirismo dos ímpios nada lhe trará, e o fogo devorará as tendas dos que gostam de subornar.

Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.

35 E les concebem maldade e dão à luz a iniqüidade; seu ventre gera engano”.

Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.