1 T hen Eliphaz the Temanite answered and said:

Тогава теманецът Елифад в отговор рече:

2 “ Should a wise man answer with empty knowledge, And fill himself with the east wind?

Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?

3 S hould he reason with unprofitable talk, Or by speeches with which he can do no good?

С празни думи ли се препира И с безполезни речи?

4 Y es, you cast off fear, And restrain prayer before God.

Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.

5 F or your iniquity teaches your mouth, And you choose the tongue of the crafty.

Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.

6 Y our own mouth condemns you, and not I; Yes, your own lips testify against you.

Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.

7 “ Are you the first man who was born? Or were you made before the hills?

Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите?

8 H ave you heard the counsel of God? Do you limit wisdom to yourself?

Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?

9 W hat do you know that we do not know? What do you understand that is not in us?

Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?

10 B oth the gray-haired and the aged are among us, Much older than your father.

Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.

11 A re the consolations of God too small for you, And the word spoken gently with you?

Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?

12 W hy does your heart carry you away, And what do your eyes wink at,

Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,

13 T hat you turn your spirit against God, And let such words go out of your mouth?

Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?

14 “ What is man, that he could be pure? And he who is born of a woman, that he could be righteous?

Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?

15 I f God puts no trust in His saints, And the heavens are not pure in His sight,

Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;

16 H ow much less man, who is abominable and filthy, Who drinks iniquity like water!

Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода!

17 “ I will tell you, hear me; What I have seen I will declare,

Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,

18 W hat wise men have told, Not hiding anything received from their fathers,

(Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;

19 T o whom alone the land was given, And no alien passed among them:

На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях;)

20 T he wicked man writhes with pain all his days, And the number of years is hidden from the oppressor.

Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.

21 D readful sounds are in his ears; In prosperity the destroyer comes upon him.

Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят;

22 H e does not believe that he will return from darkness, For a sword is waiting for him.

Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;

23 H e wanders about for bread, saying, ‘Where is it? ’ He knows that a day of darkness is ready at his hand.

Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;

24 T rouble and anguish make him afraid; They overpower him, like a king ready for battle.

Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват.

25 F or he stretches out his hand against God, And acts defiantly against the Almighty,

Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,

26 R unning stubbornly against Him With his strong, embossed shield.

Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.

27 “ Though he has covered his face with his fatness, And made his waist heavy with fat,

Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си,

28 H e dwells in desolate cities, In houses which no one inhabits, Which are destined to become ruins.

Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.

29 H e will not be rich, Nor will his wealth continue, Nor will his possessions overspread the earth.

Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.

30 H e will not depart from darkness; The flame will dry out his branches, And by the breath of His mouth he will go away.

Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.

31 L et him not trust in futile things, deceiving himself, For futility will be his reward.

Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.

32 I t will be accomplished before his time, And his branch will not be green.

Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,

33 H e will shake off his unripe grape like a vine, And cast off his blossom like an olive tree.

Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.

34 F or the company of hypocrites will be barren, And fire will consume the tents of bribery.

Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.

35 T hey conceive trouble and bring forth futility; Their womb prepares deceit.”

Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.