1 “ Since times are not hidden from the Almighty, Why do those who know Him see not His days?

Защо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?

2 “ Some remove landmarks; They seize flocks violently and feed on them;

Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;

3 T hey drive away the donkey of the fatherless; They take the widow’s ox as a pledge.

Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;

4 T hey push the needy off the road; All the poor of the land are forced to hide.

Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.

5 I ndeed, like wild donkeys in the desert, They go out to their work, searching for food. The wilderness yields food for them and for their children.

Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.

6 T hey gather their fodder in the field And glean in the vineyard of the wicked.

Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;

7 T hey spend the night naked, without clothing, And have no covering in the cold.

Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;

8 T hey are wet with the showers of the mountains, And huddle around the rock for want of shelter.

Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

9 “ Some snatch the fatherless from the breast, And take a pledge from the poor.

Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.

10 T hey cause the poor to go naked, without clothing; And they take away the sheaves from the hungry.

Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;

11 T hey press out oil within their walls, And tread winepresses, yet suffer thirst.

Изтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.

12 T he dying groan in the city, And the souls of the wounded cry out; Yet God does not charge them with wrong.

Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.

13 “ There are those who rebel against the light; They do not know its ways Nor abide in its paths.

Дали са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,

14 T he murderer rises with the light; He kills the poor and needy; And in the night he is like a thief.

Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.

15 T he eye of the adulterer waits for the twilight, Saying, ‘No eye will see me’; And he disguises his face.

Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.

16 I n the dark they break into houses Which they marked for themselves in the daytime; They do not know the light.

В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.

17 F or the morning is the same to them as the shadow of death; If someone recognizes them, They are in the terrors of the shadow of death.

Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.

18 “ They should be swift on the face of the waters, Their portion should be cursed in the earth, So that no one would turn into the way of their vineyards.

Бърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.

19 A s drought and heat consume the snow waters, So the grave consumes those who have sinned.

Както сушата и топлината поглъщат водата от снега, Така и преизподнята грешните.

20 T he womb should forget him, The worm should feed sweetly on him; He should be remembered no more, And wickedness should be broken like a tree.

Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.

21 F or he preys on the barren who do not bear, And does no good for the widow.

Поглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,

22 “ But God draws the mighty away with His power; He rises up, but no man is sure of life.

Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.

23 H e gives them security, and they rely on it; Yet His eyes are on their ways.

Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.

24 T hey are exalted for a little while, Then they are gone. They are brought low; They are taken out of the way like all others; They dry out like the heads of grain.

Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.

25 “ Now if it is not so, who will prove me a liar, And make my speech worth nothing?”

И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?