1 » Si el Todopoderoso sabe todo lo que pasa, ¿por qué sus seguidores nunca saben cómo actuar?

Защо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?

2 N o respetan los linderos de las tierras; roban ganado para aumentar lo que tienen;

Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;

3 a l huérfano lo despojan de su asno, a la viuda le quitan en prenda su buey.

Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;

4 A los que nada tienen, los apartan del camino; por miedo, se esconden los pobres de la tierra.

Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.

5 E sa gente es insaciable. Son como asnos del monte. Se levantan de mañana dispuestos a robar; con sus robos del desierto alimentan a sus hijos.

Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.

6 E sos malvados espigan en campos ajenos, y rebuscan en las viñas de otra gente.

Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;

7 H acen que el desnudo duerma sin ropa, sin nada que pueda protegerlos del intenso frío.

Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;

8 L a lluvia de los montes los empapa, y buscan refugio en los huecos de las peñas.

Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

9 A l recién nacido lo apartan del pecho, y lo toman como prenda por las deudas;

Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.

10 a los pobres los dejan desnudos, y a los hambrientos los despojan de su pan.

Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;

11 S e esconden en su casa para extraer aceite, dicen que fabrican vino, pero se mueren de sed.

Изтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.

12 E n la ciudad se escuchan los gemidos del moribundo, y claman las gargantas de los heridos de muerte, pero Dios no escucha su oración.

Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.

13 » Ellos son los que no amaron la luz, ni conocieron los caminos de Dios, ni jamás estuvieron en sus veredas.

Дали са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,

14 A manece, y el malvado se levanta, y mata al pobre y al necesitado; anochece, y se convierte en vil ladrón.

Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.

15 E l adúltero espera la oscuridad de la noche, con la idea de que nadie lo verá; cubre su rostro para que nadie lo vea.

Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.

16 U sa las tinieblas para perpetrar sus robos, en casas previamente señaladas en el día; no saben lo que es la luz.

В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.

17 P ara esos malvados, el día es la sombra de la muerte; si son descubiertos, pueden darse por muertos.

Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.

18 » Huyen ligeros, como las corrientes de agua; Todo lo que tienen está bajo maldición, y nadie querrá trabajar en sus viñas.

Бърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.

19 C on la sequía y el calor se derrite la nieve, y con el sepulcro se esfuma el hombre pecador;

Както сушата и топлината поглъщат водата от снега, Така и преизподнята грешните.

20 s u propia madre se olvida de ellos, que se convierten en el deleite de los gusanos. Nadie guarda de ellos ningún recuerdo, pues son arrancados como todo árbol seco.

Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.

21 A las mujeres estériles afligieron, y a las viudas nunca las trataron bien.

Поглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,

22 P ero la fuerza de Dios derriba a los poderosos; cuando Dios se presenta, nadie tiene segura la vida.

Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.

23 D ios les infunde confianza y los deja vivir, pero no les quita los ojos de encima.

Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.

24 A unque fueron poderosos, su vida llega a su fin, pues la muerte los alcanza como a todos los demás. Su vida es segada, como si fueran espigas.

Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.

25 ¿ Quién puede desmentir lo que ya he dicho? ¿Quien puede reducir a nada mis palabras?»

И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?