1 S eñor, recuerda lo que nos ha sucedido; ¡míranos, y toma en cuenta nuestro oprobio!

Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.

2 N uestra heredad ha pasado a manos ajenas; nuestras casas son ahora de gente extraña.

Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.

3 N os hemos quedado huérfanos, sin padre; nuestras madres se han quedado como viudas.

Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.

4 P agamos por el agua que bebemos, y hasta la leña tenemos que comprarla.

Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.

5 E stamos sujetos a la persecución; nos fatigamos, no tenemos reposo.

Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.

6 S uplicantes extendimos la mano a los egipcios, y a los asirios les rogamos saciarnos de pan.

Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.

7 N uestros padres pecaron, y murieron, ¡pero a nosotros nos tocó llevar el castigo!

Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.

8 A hora los esclavos son nuestros señores, y no hay quien nos libre de sus manos.

Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.

9 D esafiando a los guerreros del desierto, arriesgamos la vida para obtener nuestro pan.

Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.

10 E l hambre nos hace arder en fiebre; ¡tenemos la piel requemada como un horno!

Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.

11 E n Sión violaron a nuestras mujeres; ¡en las ciudades de Judá violaron a nuestras doncellas!

Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.

12 A los príncipes los colgaron de las manos; ¡no mostraron ningún respeto por los viejos!

Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.

13 A nuestros mejores hombres los obligaron a moler; ¡a nuestros niños los agobiaron bajo el peso de la leña!

Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.

14 Y a no se ven ancianos sentados a la puerta; los jóvenes dejaron de cantar.

Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.

15 P ara nuestro corazón terminó la alegría; nuestras danzas se volvieron cantos de dolor.

Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.

16 S e nos cayó de la cabeza la corona; ¡Pobres de nosotros! ¡Somos pecadores!

Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.

17 P or eso tenemos triste el corazón; por eso los ojos se nos han nublado.

Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.

18 T an asolado está el monte de Sión que por él merodean las zorras.

Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.

19 P ero tú, Señor, eres el rey eterno; ¡tu trono permanecerá por toda la eternidad!

Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.

20 ¿ Por qué te has olvidado de nosotros? ¿Por qué nos has abandonado tanto tiempo?

Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?

21 ¡ Restáuranos, Señor, y nos volveremos a ti! ¡Haz de nuestra vida un nuevo comienzo!

Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -

22 L o cierto es que nos has desechado; ¡muy grande ha sido tu enojo contra nosotros!

Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.