1 ¶ Remember, O LORD, what is come upon us; look, and behold our reproach.

Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.

2 O ur inheritance is turned to strangers, our houses to aliens.

Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.

3 W e are orphans without father; our mothers are as widows.

Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.

4 W e have drunk our water for money; our wood is sold unto us.

Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.

5 O ur necks are under persecution; we are become tired and have no rest.

Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.

6 W e have given the hand to the Egyptians and to the Assyrians to be satisfied with bread.

Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.

7 O ur fathers have sinned and are dead; and we have borne their chastisements.

Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.

8 S laves have ruled over us: there was no one to deliver us out of their hand.

Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.

9 W e got our bread with the peril of our lives because of the sword of the wilderness.

Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.

10 O ur skin became black like an oven because of the terrible famine.

Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.

11 T hey ravished the women in Zion and the virgins in the cities of Judah.

Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.

12 P rinces were hanged up by their hand; the countenance of the elders was not honoured.

Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.

13 T hey took the young men to grind, and the children fell under the wood.

Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.

14 T he elders have ceased from the gate, the young men from their music.

Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.

15 T he joy of our heart is ceased; our dance is turned into mourning.

Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.

16 T he crown is fallen from our head; woe now unto us, for we have sinned!

Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.

17 ¶ For this our heart is saddened; for these things our eyes are become dim.

Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.

18 B ecause of the mountain of Zion, which is desolate, the foxes walk upon it.

Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.

19 T hou, O LORD, shall remain for ever; thy throne from generation to generation.

Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.

20 W hy should thou forget us for ever and forsake us for such a long time?

Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?

21 T urn us unto thee, O LORD, and we shall be turned; renew our days as at the beginning.

Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -

22 F or in stepping back thou hast rejected us; thou hast become very angry against us.

Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.