1 ¶ Watch thy feet when thou goest to the house of God and draw near with more willingness to hear than to give the sacrifice of fools, for they do not know how to do what God wants.

Пази ногата си, когато отиваш в Божия дом, Защото да се приближиш да слушаш е по-добро, Отколкото да принесеш жертва на безумните, Които не знаят, че струват зло.

2 D o not be rash with thy mouth and do not let thy heart be hasty to utter any thing before God, for God is in heaven and thou upon earth; therefore let thy words be few.

Не прибързвай с устата си, Нито да бърза сърцето ти да произнася дума пред Бога; Защото Бог е на небесата, а ти на земята, За това, нека бъдат думите ти малко;

3 F or out of much preoccupation comes the dream, and the voice of the fool out of a multitude of words.

Защото както съновидението произхожда от многото занимание, Така и гласът на безумния от многото думи.

4 ¶ When thou dost vow a vow unto God, do not defer to pay it; for he has no pleasure in fools; pay that which thou hast vowed.

Когато направиш обрек Богу, Не се бави да го изпълниш, Защото той няма благоволение в безумните; Изпълни това, което си обрекъл.

5 I t is better that thou should not vow than that thou should vow and not pay.

По-добре да се не обричаш, Отколкото да се обречеш и да не изпълниш.

6 S uffer not thy mouth to cause thy flesh to sin; neither say thou before the angel, that it was ignorance. Why should thou cause God to be angry because of thy voice and destroy the work of thine hands?

Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; И не казвай пред Божия служител (Еврейски: пред ангела), че е било по небрежение; Защо да се разгневи Бог на гласа ти, И да погуби делото на ръцете ти?

7 B ecause dreams abound, and vanities and the words are many, but fear thou God.

Защото, макар да изобилват сънища и суети и много думи, Ти се бой от Бога.

8 I f thou seest violence unto the poor and the extortion of rights and justice in a province, do not marvel at the matter, for height is looking upon height; and there is one higher than they.

Ако видиш, че сиромахът се угнетява, И че правосъдието и правдата в държавата се изнасилват, Да се не почудиш на това нещо; Защото над високия надзирава по-висок, И над тях има по-високи.

9 ¶ And there is higher authority in all of the things of the earth, but he who serves the field is king.

При това, ползата от земята е за всичките, И сам царят служи на нивите.

10 H e that loves money shall not be satisfied with money; nor he that loves abundance with increase; this is also vanity.

Който обича среброто не ще се насити от сребро, Нито с доходи оня, който обича изобилието. И това е суета.

11 W hen goods increase, those that eat them are increased; and what good is there to the owners thereof, except the beholding of them with their eyes?

Когато се умножават благата, Умножават се и ония, които ги ядат; И каква полза има на притежателите им, Освен да ги гледат с очите си?

12 T he sleep of the servant is sweet whether he eats little or much, but the abundance of the rich will not suffer him to sleep.

Сънят на работника е сладък, малко ли ял, или много; А пресищането на богатия не го оставя да спи.

13 T here is another sore evil which I have seen under the sun, namely, riches kept for the owners thereof to their hurt;

има тежко зло, което видях под слънцето, именно, Богатство пазено от притежателя му за негова му вреда;

14 w hich are lost by evil pursuits and to the sons which he has begotten; there is nothing left in his hand.

И онова богатство се изгубва чрез зъл случай, И не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.

15 A s he came forth of his mother’s womb, naked shall he return to go as he came and shall take nothing of his labour, which he may carry away in his hand.

Както е излязъл из утробата на майка си, Гол ще отиде пак както е дошъл, Без да вземе нещо от труда си, За да го занесе в ръката си.

16 A nd this also is a sore evil; that in all points as he came, so shall he go; and what profit has he that has laboured for the wind?

Още и това е тежко зло, Че, по всичко, както е дошъл, така ще и да отиде; И каква полза за него, че се е трудил за вятъра?

17 I n addition to this, all the days of his life he shall eat in darkness, with much wrath and pain and sorrow sickness.

Още и през всичките си дни яде в тъмнина, И има много досада и болест и негодуване.

18 ¶ Behold therefore the good which I have seen: that good is to eat and to drink and to enjoy of the good of all his labour that he takes under the sun all the days of his life, which God gives him; for it is his portion.

Ето какво видях аз за добро и прилично: Да яде някой и да пие, И да се наслаждава от благото на всичкия си труд, В който се труди под слънцето, През всичките дни на живота си, които му е дал Бог; Защото това е делът му.

19 L ikewise, unto every man to whom God has given riches and wealth, he has also given him power to eat thereof and to take his portion and to rejoice in his labour; this is the gift of God.

И на който човек е дал Бог богатство и имот, И му е дал и власт да яде от тях, И да взема дела си, и да се весели в труда си, - Това е дар от Бога.

20 T o such a one, God will remove the concerns common to others, for God shall answer him with joy from his heart.

Защото няма много да помни дните на живота си, Понеже Бог му отговаря с веселието та сърцето му.