1 ¶ O LORD God of my saving health, I cry day and night before Thee;

(По слав. 87). Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе

2 l et my prayer come before thee; incline thine ear unto my cry;

Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.

3 f or my soul is full of troubles, and my life draws near unto Sheol.

Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближи до преизподнята.

4 I am counted with those that go down into the pit; I am as a man that has no strength:

Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,

5 F reed among the dead, like the slain that lie in the grave, whom thou dost remember no more; and they are cut off from thy hand.

Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.

6 T hou hast laid me in the lowest pit, in darkness, in the deeps.

Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.

7 T hy wrath lies hard upon me, and thou hast afflicted me with all thy waves. Selah.

Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села).

8 T hou hast put away mine acquaintances far from me; thou hast made me an abomination unto them; I am shut up, and I cannot come forth.

Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.

9 M y eye mourns by reason of affliction; LORD, I have called daily upon thee; I have stretched out my hands unto thee.

Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.

10 ¶ Wilt thou show wonders to the dead? shall the dead arise and praise thee? Selah.

На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите+ ще станат и ще Те хвалят? (Села).

11 S hall thy mercy be declared in the grave? or thy truth in hell?

В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта

12 S hall thy wonder be known in darkness? and thy righteousness in the land of forgetfulness?

Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?

13 B ut unto thee have I cried, O LORD; and in the morning shall my prayer come before thee.

Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.

14 L ORD, why dost thou cast off my soul? why dost thou hide thy face from me?

Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?

15 I am afflicted and destitute; from my youth up I have feared thee and been in awe of thee.

От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.

16 T hy fierce wrath goes over me; thy terrors have cut me off.

Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.

17 T hey came round about me daily like water; they compassed me about together.

Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.

18 T hou hast put lover and friend far from me, and placed my acquaintances into darkness.

Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.