1 ¶ And Rehoboam went to Shechem, for all Israel had come to Shechem to make him king.

И Ровоам отиде в Сихем; защото в Сихем беше се стекъл целият Израил, за да го направи цар.

2 A nd it came to pass, when Jeroboam, the son of Nebat, who was yet in Egypt, heard of it (for he had fled from the presence of King Solomon, and Jeroboam dwelt in Egypt),

И Еровоам, Наватовият син, който бе още в Египет, гдето бе побягнал от присъствието на цар Соломона, когато чу това, остана в Египет.

3 t hat they sent and called him. And Jeroboam and all the congregation of Israel came and spoke unto Rehoboam, saying,

Но пратиха та го повикаха. Тогава Еровоам и цялото Израилево общество дойдоха та говориха на Ровоама, като рекоха:

4 T hy father made our yoke grievous; now therefore make thou the grievous service of thy father and his heavy yoke which he put upon us, lighter, and we will serve thee.

Баща ти направи непоносим хомота ни; сега, прочее, ти олекчи жестокото ни работене на баща ти и тежкия хомот, който наложи върху нас, и ще ти работим.

5 A nd he said unto them, Depart, and in three days come again to me. And the people departed.

А той им рече: Идете си, чакайте за три дена; после се върнете при мене. И людете си отидоха.

6 T hen King Rehoboam consulted with the old men that had stood before Solomon, his father, while he yet lived, and said, How do ye advise that I may answer this people?

Тогава цар Ровоам се съветва със старейшините, които бяха служители пред баща му Соломона, когато беше още жив, и им каза: Как ме съветвате да отговоря на тия люде?

7 A nd they spoke unto him, saying, If thou wilt be a slave unto this people this day and wilt serve them and answer them by speaking good words unto them, then they will be thy slaves for ever.

Те му говориха казвайки: Ако станеш днес слуга на тия люде, да им слугуваш, и им отговориш като им продумаш благи думи, тогава те ще ти бъдат слуги за винаги.

8 B ut he forsook the counsel of the old men, which they had given him, and consulted with the young men that were grown up with him and who stood before him.

Но той отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, та се съветва с младите си служители, които бяха пораснали заедно с него.

9 A nd he said unto them, What counsel give ye that we may answer this people who have spoken to me, saying, Make the yoke which thy father put upon us lighter?

Рече им: Как ме съветвате вие да отговорим на тия люде, които ми говориха, казвайки; Олекчи хомота, който баща ти наложи върху нас?

10 A nd the young men that were grown up with him spoke unto him, saying, Thus shalt thou speak unto this people that spoke unto thee, saying, Thy father made our yoke heavy, but make thou it lighter unto us; thus shalt thou say unto them: My little finger is thicker than my father’s loins.

И младежите, които бяха пораснали заедно с него, му отговориха, казвайки: Така да кажеш на тия люде, които ти говориха казвайки: Баща ти направи тежък хомота ни, но ти да ни го олекчиш, - така да им речеш: Малкият ми пръст ще бъде по-дебел от бащиния ми кръст.

11 A nd now whereas my father ladened you with a heavy yoke, I will add to your yoke; my father has chastised you with whips, but I will chastise you with scorpions.

Сега, ако баща ми ви е товарил с тежък хомот, то аз ще направя още по-тежък хомота ви; ако баща ми ви е наказвал с бичове, то аз ще ви наказвам със скорпии.

12 S o Jeroboam and all the people came to Rehoboam the third day, as the king had appointed, saying, Come to me again the third day.

Тогава Еровоам и всичките люде дойдоха при Ровоама на третия ден, според както царят бе говорил, казвайки: Върнете се при мене на третия ден.

13 A nd the king answered the people roughly and forsook the old men’s counsel that they gave him

И царят отговори на людете остро, като остави съвета, който старейшините му дадоха,

14 a nd spoke to them after the counsel of the young men, saying, My father made your yoke heavy, and I will add to your yoke; my father also chastised you with whips, but I will chastise you with scorpions.

и говори им по съвета на младежите та каза: Баща ми направи тежък хомота ви, но аз ще приложа на хомота ви; баща ми ви наказа с бичове, но аз ще ви накажа със скорпии.

15 T herefore, the king did not hearken unto the people, for the cause was from the LORD, to confirm his word, which the LORD spoke by Ahijah the Shilonite unto Jeroboam, the son of Nebat.

Така царят не послуша людете; защото това нещо стана от Господа, за да изпълни словото, което Господ бе Говорил чрез силонеца Ахия на Еровоама Наватовия син.

16 ¶ So when all Israel saw that the king did not hearken unto them, the people answered the king, saying, What portion have we in David? There is no inheritance in the son of Jesse. To your tents, O Israel! Now see to thine own house, David. So Israel departed unto their tents.

А като видя целият Израил, че царят не ги послуша, людете в отговор на царя рекоха: Какъв дял имаме ние в Давида? Никакво наследство нямаме в Есеевия син! В шатрите си Израилю! Промишлявай сега, Давиде за дома си.

17 B ut Rehoboam reigned over the sons of Israel who dwelt in the cities of Judah.

А колкото за израилтяните, които живееха в Юдовите градове, Ровоам царуваше над тях.

18 T hen King Rehoboam sent Adoram, who was over the tribute, but all Israel stoned him with stones, and he died. Then King Rehoboam made speed to get into his chariot and flee to Jerusalem.

Тогава цар Ровоам прати при израилтяните Адорама, който бе над набора; но целият Израил го биха с камъни, та умря. Затова цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си, за да побегне в Ерусалим.

19 S o Israel rebelled against the house of David unto this day.

Така Израил въстана против Давидовия дом и остава въстанал до днес.

20 A nd it came to pass, when all Israel heard that Jeroboam was come again, that they sent and called him unto the congregation and made him king over all Israel; there were none that followed the house of David, but the tribe of Judah only.

А когато чу целият Израил, че Еровоам се завърнал, пратиха да го повикат пред обществото, и го направиха цар пред целия Израил; никое друго племе освен Юдовото не последва Давидовия дом.

21 A nd when Rehoboam came to Jerusalem, he assembled all the house of Judah, with the tribe of Benjamin, one hundred and eighty thousand chosen men of war, to fight against the house of Israel, to bring the kingdom again to Rehoboam, the son of Solomon.

Тогава Ровоам, като дойде в Ерусалим, събра целия Юдов дом и Вениаминовото племе, сто и осемдесет хиляди отборни войници, за да се бият против Израилевия дом та дано възвърнат царството пак на Ровоама Соломоновия син.

22 B ut the word of God came unto Shemaiah, the man of God, saying,

Но Божието слово дойде към Божия човек Самаия, и рече:

23 S peak unto Rehoboam, the son of Solomon, king of Judah, and unto all the house of Judah and Benjamin and to the remnant of the people, saying,

Говори на Ровоама Соломоновия син, Юдовия цар и на целия Юдов и Вениаминов дом, и на останалите от людете, като речеш:

24 T hus hath the LORD said, Ye shall not go up nor fight against your brethren, the sons of Israel; return each one to his house, for this thing is from me. They hearkened, therefore, to the word of the LORD and returned to depart, according to the word of the LORD.

Така казва Господ: Не излизайте нито се бийте против братята си израилтяните, върнете се всеки у дома си; защото от Мене стана това нещо. И те послушаха Господното слово та се върнаха и си отидоха, според Господното слово.

25 ¶ And Jeroboam rebuilt Shechem in Mount Ephraim and dwelt therein, and going out from there, rebuilt Penuel.

Тогава Еровоам съгради Сихем в хълмистата земя на Ефрема и се зесели в него; после излезе от там та съгради Фануил.

26 A nd Jeroboam said in his heart, Now shall the kingdom return to the house of David

А Еровоам рече в сърцето си: Сега ще се повърне царството в Давидовия дом;

27 i f this people go up to sacrifice in the house of the LORD at Jerusalem; for the heart of this people shall turn again unto their lord, even unto Rehoboam, king of Judah, and they shall kill me and go again to Rehoboam, king of Judah.

защото, ако тия люде отиват да принасят жертви на Господния дом в Ерусалим, тогава сърцето на тия люде ще се обърне пак към господаря им Юдовия цар Ровоама, а мене ще убият; и ще се върнат при Юдовия цар Ровоама.

28 A nd having taken counsel, the king made two calves of gold and said unto the people, It is too much for you to go up to Jerusalem; behold thy gods, O Israel, which brought thee up out of the land of Egypt.

Затова, царят като се посъветва, направи две златни телета: и рече на людете: Трудно ви е да възлизате в Ерусалим; ето, боговете ти, Израилю, които те изведоха от Египетската земя;

29 A nd he set the one in Bethel and the other he put in Dan.

И единия идол постави и във Ветил, а другия постави в Дан.

30 A nd this became an occasion for sin, for the people went to worship before the one, even unto Dan.

А това нещо беше грях; защото людете, за да се кланят пред всеки от тях, отиваха дори до Дан.

31 A nd he made a house of high places and made priests of the lowest of the people, who were not of the sons of Levi.

Царят направи и капища на високите места, и постави жреци от всякакви люде, които не бяха от Левиевите потомци.

32 T hen Jeroboam ordained a solemnity in the eighth month, on the fifteenth day of the month, like unto the solemnity that was celebrated in Judah; and he sacrificed upon the altar. So did he in Bethel, sacrificing unto the calves that he had made. He also ordered in Bethel the priests of the high places which he had made.

Тогава Еровоам установи празник в осмия месец, на петнадесетия ден от месеца, подобен на празника, който става в Юда, и принесе жертва на жертвеника. Така направи и във Ветил, като пожертвува на телетата, които бе направил; и настани във Ветил жреците на високите места, които бе направил.

33 S o he sacrificed upon the altar which he had made in Bethel on the fifteenth day of the eighth month, the month which he had devised of his own heart, and made a feast unto the sons of Israel; and he climbed up on the altar to burn incense.

И на петнадесетия ден от осмия месец, в месеца, който бе измислил от сърцето си, принесе жертва на жертвеника, който бе издигнал във Ветил; и установи празник за израилтяните, и възкачи се на жертвеника за да покади.