1 ¶ And it was told Joab, Behold, the king weeps and mourns for Absalom.

И извести се на Иоава: Ето, царят плаче и жалее Авесалома.

2 A nd that day the salvation was turned into mourning for all the people, for the people heard it said that day how the king was grieved for his son.

И в оня ден победата се обърна в печал между целия народ; защото в оня ден людете чуха да казват: Царят бил печален за сина си.

3 A nd the people entered by stealth that day into the city, as people being ashamed steal away when they flee in battle.

И през оня ден людете влизаха в града скришно, както посрамени люде, които се спотайват, когато бягат изсред сражението.

4 B ut the king covered his face, and the king cried with a loud voice, O my son Absalom, O Absalom, my son, my son!

А царят покри лицето си; и царят викаше със силен глас: Сине мой Авесаломе! Авесаломе, сине мой, сине мой!

5 A nd Joab entering into the house of the king, said unto him, Thou hast shamed this day the faces of all thy slaves, who this day have saved thy life and the lives of thy sons and of thy daughters and the lives of thy wives and the lives of thy concubines,

Тогава Иоав влезе при царя в къщата та рече: Ти посрами лицата на всичките си слуги, които опазиха днес живота ти и живота на синовете ти и на дъщерите ти, живота на жените ти и живота на наложниците ти.

6 b y loving those who hate thee and hating thy friends. For thou hast declared this day that thou dost not regard thy princes nor thy slaves. For this day I perceive that if Absalom had lived and we had all died today, then this would be right in thine eyes.

Понеже обичаш ония, които те мразят, а мразиш ония, които те обичат; защото ти показа днес, че за тебе не са нищо военачалници и слуги; защото днес познах, че ако беше останал Авесалом жив, а ние всички бяхме измрели днес, тогава щеше да ти е угодно.

7 N ow, therefore, arise, go forth and speak unto the heart of thy slaves, for I swear by the LORD, if thou go not forth, not one of them will abide with thee tonight and that will be worse unto thee than all the evil that has come upon thee from thy youth until now.

Сега, прочее, стани, излез та говори насърчително на слугите си; защото се заклевам в Господа, че ако не излезеш, няма да остане с тебе тая нощ ни един човек; а това ще бъде по-лошо за тебе от всички злини, които са те сполетели от младостта ти до сега.

8 T hen the king arose and sat in the gate. And it was declared unto all the people, saying, Behold, the king sits in the gate. And all the people came before the king, but Israel had fled every man to his tent.

Тогава царят стана та седна в портата. И известиха на всичките люде, казвайки: Ето, царят седи в портата. И всичките люде дойдоха при царя. А Израил беше побягнал, всеки в шатъра си.

9 ¶ And all the people were in contention throughout all the tribes of Israel, saying, The king saved us out of the hand of our enemies, and he delivered us out of the hand of the Philistines, and now he has fled out of the land for Absalom.

Тогава всичките люде на всичките Израилеви племена се препираха, казвайки: Царят ни е избавил от ръката на неприятелите ни, и той ни е освободил от ръката на филистимците, а сега побягна от земята поради Авесалома;

10 A nd Absalom, whom we anointed over us, is dead in battle. Now, therefore, why are ye silent regarding bringing the king back?

сега, прочее, като умря в сражението Авесалом, когото помазахме за цар над нас, защо не говорите нищо за възвръщането на царя?

11 A nd King David sent to Zadok and to Abiathar, the priests, saying, Speak unto the elders of Judah, saying, Why shall ye be the last to bring the king back to his house? Seeing that the word of all Israel has come to the king, to return him to his house.

Тогава цар Давид прати до свещениците Садока и Авиатара, да им кажат: Говорете на Юдовите старейшини, като кажете: Защо сте вие последни да възвърнете царя в дома му, тъй като думите на целия Израил (според донесенията до царя) са да ги възвърнат в къщата му?

12 Y e are my brethren, ye are my bones and my flesh; why then are ye the last to bring back the king?

Вие сте мои братя, вие сте моя кост и моя плът; защо, прочее, сте последни да възвърнете царя?

13 L ikewise say ye to Amasa, Art thou not of my bone and of my flesh? God do so to me and more also, if thou be not captain of the host before me continually in the place of Joab.

А най-вече на Амаса речете: Не си ли ти моя кост и моя плът? Така да ми направи Бог, да! и повече да притури, ако не бъдеш ти винаги военачалник пред мене вместо Иоава.

14 A nd he inclined the heart of all the men of Judah, even as the heart of one man, so that they sent this word unto the king, Return thou and all thy slaves.

И той склони сърцата на всичките Юдови мъже, като на един човек; тъй че те пратиха до царя да му кажат: Върни се ти и всичките твои слуги.

15 S o the king returned and came to the Jordan. And Judah came to Gilgal, to go to meet the king, to conduct the king over the Jordan.

И тъй, царят се върна та дойде до Иордан; а Юда дойде до Галгал, за да иде да посрещне царя, да преведе царя през Иордан.

16 ¶ And Shimei, the son of Gera, son of Jemini, who was of Bahurim, hastened and came down with the men of Judah to meet King David.

Тогава вениаминецът Семей, Гираевият син, от Ваурим, побърза та слезе с Юдовите мъже да посрещне цар Давида.

17 A nd there were a thousand men of Benjamin with him; likewise Ziba, the slave of the house of Saul and his fifteen sons and his twenty slaves with him, who went over the Jordan before the king.

И с него бяха хиляда мъже от Вениамина, тоже и слугата на Сауловия дом Сива и петнадесетте му сина и двадесет негови слуги с него; и бързо преминаха Иордан да отидат при царя.

18 T hen the ferry boat went over to carry over the king’s household and to do what he desired. Then Shimei, the son of Gera, fell down before the king, as he was passing the Jordan,

После премина ладия, за да преведе семейството на царя и да върши каквото би му се видяло за добре. И Семей, Гираевият син, падна пред царя, когато той щеше да премине Иордан, и рече на царя:

19 A nd said unto the king, Let not my lord impute iniquity unto me, neither retain the memory of the wickedness that thy slave did the day that my lord the king went out of Jerusalem, that the king should guard it in his heart.

Нека не ми вменява господарят ми беззаконие, и нека не помни това, в което се провини слугата ти в деня, когато господарят ми царят излизаше из Ерусалим, та да го тури царят в сърцето си;

20 F or I, thy slave, know that I have sinned; therefore, behold, I am come the first this day of all the house of Joseph to go down to meet my lord the king.

защото аз слугата ти, познавам, че съгреших, затова, ето, дойдох днес пръв от целия Иосифов дом за да сляза и посрещна господаря си царя.

21 B ut Abishai, the son of Zeruiah, answered and said, Shall not Shimei be put to death for this because he cursed the LORD’s anointed?

Но Ависей Саруиният син, проговаряйки рече: Не трябва ли да бъде убит Семей, за гдето прокле Господния помазаник?

22 T hen David said, What have I to do with you, ye sons of Zeruiah, that ye should this day be adversaries unto me? Shall anyone be put to death today in Israel? Do I not know that I am this day king over Israel?

А Давид рече: Какво има между мен и вас, Саруини синове, та да ми ставате днес противници? Бива ли да бъде убит днес човек в Израиля? защото не зная ли, че аз съм днес цар над Израиля?

23 A nd the king said unto Shimei, Thou shalt not die. And the king swore unto him.

И царят рече на Семея: Няма да умреш. И царят му се закле.

24 ¶ Mephibosheth, the son of Saul, also came down to meet the king and had neither washed his feet nor trimmed his beard nor washed his clothes, from the day the king departed until the day he came again in peace.

Също и Сауловият син Мемфивостей слезе да посрещне царя. Той нито нозете си беше умил, нито брадата си пригладил, нито дрехите си изпрал от деня, когато царят беше заминал, до деня когато се върна с мир.

25 A nd after he had come to Jerusalem to meet the king, the king said unto him, Why didst thou not go with me, Mephibosheth?

А когато дойде от Ерусалим да посрещне царя, царят му рече: Защо не дойде с мене, Мемфивостее?

26 A nd he answered, My lord, O king, my slave deceived me, for thy slave said, I will saddle me an ass, that I may ride upon it and go to the king because thy slave is lame.

А той отговори: Господарю мой, царю, слугата ми ме измами; защото слугата ти рече: Ще си оседлая един осел за да се кача на него та да ида с царя, понеже слугата ти куца.

27 A nd he has slandered thy slave unto my lord the king, but my lord the king is as an angel of God; do therefore what is good in thine eyes.

И той е наклеветил слугата ти на господаря ми царя; но господарят ми царят е като Божий ангел; стори, прочее, коквото ти се вижда угодно.

28 F or all of my father’s house were worthy of death before my lord the king; yet thou didst set thy slave among those that eat at thy own table. What righteousness, therefore, have I yet to cry any more unto the king?

Защото целият ми бащин дом можеше да се определи за смърт пред господаря ми царя; но при все това, ти постави слугата си между ония, които ядяха на трапезата ти. Затова, какво право имам аз вече да се оплаквам още на царя?

29 A nd the king said unto him, Why speakest thou any more words? I have determined, Thou and Ziba divide the land.

И царят му рече: Защо продължаваш да говориш за работите си? Аз казвам: Ти и Сива си разделете земите.

30 A nd Mephibosheth said unto the king, Let him even take it all, forasmuch as my lord the king is come again in peace unto his own house.

А Мемфивостей рече на царя: И всичките нека вземе той, тъй като господарят ми царят се е върнал в дома си с мир.

31 ¶ Barzillai, the Gileadite, also came down from Rogelim and went over the Jordan with the king to conduct him over the Jordan.

Тоже и галаадецът Верзелай слезе от Рогелим та премина Иордан с царя, за да го изпрати оттатък Иордан.

32 N ow Barzillai was a very aged man, of eighty years, who had provided the king with sustenance while he was at Mahanaim, for he was a very great man.

А Верзелай беше много стар, осемдесет години на възраст; и беше прехранвал царя, когато седеше в Маханаим, защото беше много богат човек.

33 A nd the king said unto Barzillai, Come thou over with me, and I will feed thee with me in Jerusalem.

И царят рече на Верзелая: Премини с мене, и ще те издържам при себе си в Ерусалим.

34 A nd Barzillai said unto the king, How long have I to live, that I should go up with the king unto Jerusalem?

А Верзелай каза на царя: Колко е числото на годините на живота ми та да отида с царя в Ерусалим?

35 I am this day eighty years old, and shall I tell the difference between the good and the bad? Shall thy slave enjoy what I eat or what I drink? Shall I hear any more the voice of singing men and singing women? Why then should thy slave be yet a burden unto my lord the king?

Днес съм осемдесет години на възраст. Мога ли да разчитам между добро и лошо? може ли слугата ти да усеща що яде или що пие? мога ли да чуя вече гласа на певците или на певиците? Защо, прочее, да бъде слугата ти още товар на господаря ми царя?

36 T hy slave will go a little way over the Jordan with the king, and why should the king recompense it me with such a reward?

Слугата ти е помислил да премине Иордан с царя само до малко разстояние; а защо царят да ми даде затова едно такова възнаграждение?

37 L et thy slave, I pray thee, turn back again, that I may die in my own city and be buried by the grave of my father and of my mother. But behold thy slave Chimham; let him go over with my lord the king, and do to him what shall seem good unto thee.

Нека се върне слугата ти, моля, за да умра в града си при гроба на баща си и майка си; но, ето, слугата ти Хамаам, той нека премине с господаря ми царя; и стори с него както ти се вижда угодно.

38 A nd the king answered, Chimham shall go over with me, and I will do with him that which shall seem good unto thee, and whatever thou shalt ask of me, that will I do for thee.

И царят рече: Хамаам ще премине с мене; и аз ще му сторя каквото на тебе се вижда угодно; па и за тебе ще сторя всичко, каквото поискаш от мене.

39 A nd all the people went over the Jordan. And when the king had also come over, the king kissed Barzillai and blessed him, and he returned unto his own place.

И така всичките люде преминаха Иордан. И когато беше преминал царят, царят целуна Верзелая и го благослови; и той се върна на мястото си.

40 ¶ Then the king went on to Gilgal, and Chimham went on with him; and all the people of Judah conducted the king, and also half the people of Israel.

Царят, прочее, продължи пътя си до Галгал, и Хамаам замина с него; и всичките Юдови люде, както и половината от Израилевите люде, преведоха царя.

41 A nd, behold, all the men of Israel came to the king and said unto the king, Why have our brethren the men of Judah, stolen thee away and have brought the king and his household and all David’s men with him, over the Jordan?

И, ето, всичките Израилеви мъже дойдоха при царя та рекоха на царя: Защо те откраднаха братята ни Юдовите мъже, та преведоха царя и семейството му през Иордан и всичките Давидови мъже с него?

42 A nd all the men of Judah answered the men of Israel, Because the king is near of kin to us. Why then are ye angry for this matter? Have we eaten anything at the king’s cost? Or has he given us any gift?

А всичките Юдови мъже отговориха на Израилевите мъже: Защото царят е наш сродник; и защо се сърдите за това нещо? дали изядохме нещо от царя? или даде ли ни той някакъв дар?

43 T hen the men of Israel answered the men of Judah, and said, We have ten parts in the king, and we have also more right in David than ye; why then did ye not take us into account? Did we not speak first about bringing back our king? But in the end words of the men of Judah were fiercer than the words of the men of Israel.

А Израилевите мъже, в отговор на Юдовите мъже, рекоха: Ние имаме десет части в царя, и даже имаме по-голямо право на Давида от вас; защо, прочее, ни презряхте? и не говорихме ли ние първи да възвърнем царя си? Но думите на Юдовите мъже бяха по-остри от думите на Израилевите мъже.