1 ¶ But now those that are younger than I have me in derision, whose fathers I would have disdained to have set with the dogs of my flock.

Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;

2 F or, unto what might the strength of their hands profit me, in whom time was lost?

Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?

3 F or want and famine they walked alone; fleeing into solitude, to the dark place, desolate and waste.

От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

4 W ho cut up mallows among the bushes and juniper roots for their food.

Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.

5 T hey were driven forth from among men (they cried after them as after a thief).

Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.

6 T hey dwelt in the clifts of the valleys, in caves of the earth, and in the rocks.

Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.

7 A mong the bushes they brayed; under the nettles they were gathered together.

Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;

8 T hey were sons of fools and men without names; they were lower than the earth.

Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.

9 A nd now I am their song, and I am their byword.

А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.

10 T hey abhor me, they distance themselves from me, and do not spare to spit in my face.

Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.

11 B ecause God has loosed my cord and afflicted me, they have also gone out of control before my face.

Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.

12 U pon my right hand rise the youth; they push away my feet, and they raise up against me the ways of their destruction.

Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения+,

13 T hey cast down my path, they took advantage of my calamity, against them there was no helper.

Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.

14 T hey came in as through a wide breach; they were stirred up because of my calamity.

Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.

15 ¶ They have loosed terrors upon me; they fought my will as the wind and my saving health as a cloud that passes.

Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.

16 A nd now my soul is poured out upon me; the days of affliction have taken hold upon me.

И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.

17 M y bones pierce me in the night, and my sinews take no rest.

През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.

18 B y the great force of my disease my garment is changed; it binds me about as the collar of my coat.

Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.

19 H e has cast me into the mire, and I have become like dust and ashes.

Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.

20 I cry unto thee, and thou dost not hear me; I present myself, and thou regardest me not.

Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.

21 T hou art become cruel to me; with the strength of thy hand thou dost hate me.

Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;

22 T hou didst lift me up and cause me to ride upon the wind, and didst dissolve my being.

Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.

23 F or I know that thou dost conduct me unto death and to the house appointed for all living.

Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.

24 B ut he will not stretch out his hand against the grave; do those who are buried cry out when he destroys them?

Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?

25 D id I not weep for the one that was in trouble? Was not my soul grieved for the needy?

Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?

26 W hen I expected good, then evil came unto me; and when I waited for light, there came darkness.

Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.

27 M y bowels boil and do not rest; the days of affliction came upon me.

Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.

28 I went about darkened, but not by the sun; I stood up and cried out in the congregation.

Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.

29 I have become a brother to dragons and a companion to owls.

Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.

30 M y skin is black upon me, and my bones are burned with heat.

Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.

31 M y harp is turned to mourning, and my organ into the voice of those that weep.

Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.