1 ¶ There were present at the same time some that told him of the Galilaeans whose blood Pilate had mingled with his sacrifices.

В същото време присъствуваха някои, които известиха на Исуса за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им.

2 A nd Jesus, answering, said unto them, Think ye that these Galilaeans suffered such things because they were greater sinners than all the other Galilaeans?

И Той в отговор им рече: Мислите ли, че тия галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така?

3 I tell you, No; but, except ye repent, ye shall all likewise perish.

Казвам ви, не; но ако се не покаете, всички така ще загинете.

4 O r those eighteen upon whom the tower in Siloam fell and slew them, think ye that they were greater debtors than all the other men that dwelt in Jerusalem?

Или мислите ли, че ония осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги уби, бяха престъпници повече от всички човеци, които живеят в Ерусалим?

5 I tell you, No; but, except ye repent, ye shall all likewise perish.

Казвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.

6 ¶ And He spoke this parable: A certain man had a fig tree planted in his vineyard, and he came and sought fruit upon it and found none.

Каза и тая притча: Някой си имаше в лозето си посадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, но не намери.

7 T hen he said unto the dresser of his vineyard, Behold, these three years I come seeking fruit on this fig tree and find none; cut it down; why does it cumber the ground?

И рече на лозаря: Ето, три години как дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам; отсечи я; защо да запразня земята?

8 A nd he, answering, said unto him, Lord, let it alone this year also until I shall dig about it and dung it,

А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор;

9 a nd if it bears fruit, well; and if not, then after that thou shalt cut it down.

и ако подир това даде плод, добре, но ако не, ще я отсечеш.

10 ¶ And he was teaching in one of the synagogues on the sabbath.

И една събота Той поучаваше в една от синагогите;

11 A nd, behold, there was a woman who had a spirit of infirmity eighteen years and was bowed together and could in no wise lift herself up.

и ето една жена, която имаше дух, който - беше причинявал немощи за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи.

12 A nd when Jesus saw her, he called her and said unto her, Woman, thou art loosed from thine infirmity.

А Исус, като я видя, повика я и рече -: Жено, освободена си от немощта си.

13 A nd he laid his hands on her, and immediately she was made straight and glorified God.

И положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога.

14 A nd the prince of the synagogue answered with indignation because Jesus had healed on the sabbath, and said unto the people, There are six days in which it behooves men to work; in them therefore come and be healed, and not on the sabbath day.

А началникът на синагогата, като негодуваше за дето Исус в събота я изцели, проговаряйки рече на народа: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях, прочее, дохождайте и целете се, а не в съботен ден.

15 T he Lord then answered him and said, Thou hypocrite, does not each one of you on the sabbath loose his ox or his ass from the stall and lead it away to drink?

Но Господ в отговор му рече: Лицемери! В събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осеела си от яслите и го завежда да го напоява?

16 A nd regarding this daughter of Abraham, who, behold, Satan had bound eighteen years, does it not behoove us to release her from this bond on the Sabbath day?

А тая, като е Авраамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тая връзка в съботен ден?

17 A nd as he said these things, all his adversaries were ashamed, but all the people rejoiced for all the glorious things that were done by him.

И като каза това, всичките Му противници се посрамиха, и целият народ се радваше за всичките славни дела, които се вършеха от Него.

18 ¶ Then said he, Unto what is the kingdom of God like? and unto what shall I compare it?

Каза прочее: На какво прилича Божието царство? И на що да го уподобя?

19 I t is like a grain of mustard seed, which a man took and cast into his garden; and it grew and waxed a great tree; and the fowls of the heaven lodged in the branches of it.

Прилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си; и то растеше и стана дърво, и небесните птици се подслоняваха по клончетата му.

20 A nd again he said, Unto what shall I compare the kingdom of God?

И пак каза: На какво да уподобя Божието царство?

21 I t is like leaven which a woman took and hid in three measures of meal until the whole was leavened.

Прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.

22 A nd he went through the cities and villages, teaching and journeying toward Jerusalem.

И по пътя Си за Ерусалим, минаваше през градовете и през селата и поучаваше.

23 ¶ Then someone said unto him, Lord, are there few that are saved? And he said unto them,

И някой си Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? А Той им каза:

24 S trive to enter in at the narrow gate; for many, I say unto you, will seek to enter in and shall not be able.

Подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, и не ще могат,

25 W hen once the husband of the house is risen up and shall have shut the door, and ye begin to stand without and to knock at the door, saying, Lord, Lord, open unto us; and he shall answer and say unto you, I know you not from where ye are,

след като стане домакинът и затвори вратата, и вие, като останете вън, почнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи отвори; а Той в отговор ви каже: Не ви зная откъде сте.

26 t hen shall ye begin to say, We have eaten and drunk in thy presence, and thou hast taught in our streets.

Тогава ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Тебе; и в нашите улици Си поучавал.

27 B ut he shall say unto you, I know you not from where ye are; depart from me, all ye workers of iniquity.

А Той рече: Казвам ви, не зная откъде сте; махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда.

28 I n that place shall be weeping and gnashing of teeth when ye shall see Abraham and Isaac and Jacob and all the prophets in the kingdom of God, and you yourselves thrust out.

Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраама, Исаака, Якова и всички пророци в Божието царство, а себе си, изпъдени вън.

29 A nd others shall come from the east and from the west and from the north and from the south and shall sit at the table in the kingdom of God.

И ще дойдат от изток и запад, от север и юг, и ще седнат в Божието царство.

30 A nd, behold, there are last which shall be first, and there are first which shall be last.

И, ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.

31 ¶ The same day there came certain of the Pharisees, saying unto him, Go out and depart from here, for Herod will kill thee.

В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и иди Си оттук, защото Ирод иска да Те убие.

32 A nd he said unto them, Go ye and tell that fox, Behold, I cast out demons, and I do cures today and tomorrow, and the third day I shall be perfected.

И рече им: Идете, кажете на тая лисица: Ето, изгонвам бесове, и изцелявам днес и утре, и в третия ден свършвам.

33 N evertheless I must walk today and tomorrow and the day following, for it cannot be that a prophet perish out of Jerusalem.

Обаче трябва днес и утре, и други ден да пътувам; защото не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим.

34 O Jerusalem, Jerusalem, which kills the prophets and stones those that are sent unto thee, how often would I have gathered thy children together as a hen gathers her brood under her wings, and ye would not!

Ерусалиме! Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошка прибира пилците си, под крилете си, но не искахте!

35 B ehold, your house is left unto you desolate; and verily I say unto you, Ye shall not see me until the time comes when ye shall say, Blessed is he that comes in the name of the Lord.

Ето, оставя се вам дома ви пуст; и казвам ви, няма да Ме видите до когато кажете: Благословен, Който иде в Господното име.