1 ¶ And he left there and came into the borders of Judaea and behind the Jordan; and the multitude joined him again, and he taught them again as was his custom.

О И вкъщи учениците пак Го попитаха за това.

2 A nd the Pharisees came to him and asked him, Is it lawful for a man to put away his wife? tempting him.

И някои фарисеи се приближиха и Го попитаха, за да Го изпитат: Позволено ли е на мъж да напусне жена си?

3 A nd he answered and said unto them, What did Moses command you?

В отговор Той им каза: Какво ви е заповядал Моисей?

4 A nd they said, Moses suffered to write a bill of divorce and to put her away.

О но да седнете отдясно Ми или отляво Ми, не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено.

5 A nd Jesus answered and said unto them, For the hardness of your heart he wrote you this commandment.

А Исус им рече: Поради вашето коравосърдечие ви е написал тая заповед;

6 B ut at the beginning of the creation God made them male and female.

обаче в началото на създанието, Бог ги е направил мъж и жена.

7 F or this cause shall a man leave his father and his mother and shall join to his wife;

Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си,

8 a nd they that were two shall be made one flesh, so then they are no longer two, but one flesh.

и двамата ще бъдат една плът; така че не с вече двама, а една плът.

9 T herefore what God has joined together, let not man separate.

И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.

10 A nd in the house his disciples asked him again of the same matter.

И вкъщи учениците пак Го попитаха за това.

11 A nd he said unto them, Whosoever shall put away his wife and marry another commits adultery against her.

И Той им каза: Който си напусне жената, и се ожени за друга, прелюбодействува против нея.

12 A nd if the woman shall put away her husband and be married to another, she commits adultery.

И ако тя напусне мъжа си, и се омъжи за друг, тя прелюбодействува.

13 ¶ And they brought young children to him that he should touch them, and his disciples rebuked those that brought them.

Тогава доведоха при него дечица, за да се докосне до тях; а учениците ги смъмриха.

14 A nd Jesus seeing it, became angry and said unto them, Suffer the little children to come unto me and hinder them not, for of such is the kingdom of God.

Но Исус като видя това, възнегодува и рече им: Оставете дечицата да дойдат при Мене: не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство.

15 V erily I say unto you, Whosoever shall not receive the kingdom of God as a little child, he shall not enter therein.

Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.

16 A nd taking them up in his arms and putting his hands upon them, he blessed them.

И прегърна ги и ги благослови, като положи ръцете Си на тях.

17 ¶ And as he was leaving to continue his way, there came one running, who kneeled before him and asked him, Good Master, what shall I do that I may inherit eternal life?

И когато излизаше на път, някой се завтече та коленичи пред Него и Го попита: Учителю благи, какво да сторя за да наследя вечен живот?

18 A nd Jesus said unto him, Why dost thou call me good? there is none good but one, that is, God.

А Исус му рече; Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог.

19 T hou knowest the commandments: Do not commit adultery, Do not murder, Do not steal, Do not bear false witness, Defraud not, Honour thy father and mother.

Знаеш заповедите: "Не убивай; Не прелюбодейстувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай; Не увреждай; Почитай баща си и майка си."

20 A nd he answered and said unto him, Master, all these I have observed from my youth.

А той Му рече: Учителю, всичко това съм упазил от младостта си.

21 T hen Jesus beholding him loved him and said unto him, One thing thou lackest: go, sell all that thou hast and give to the poor, and thou shalt have treasure in heaven; and come, take up the cross, and follow me taking up thy stake (if thy desire is to be perfect).

А Исус, като го погледна, възлюби го, и му рече: Едно ти не достига; иди продай все що имаш и дай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето: и дойди и Ме следвай.

22 B ut he, saddened by this word, went away grieved, for he had great possessions.

Но лицето му посърна от тая дума, и той си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот.

23 T hen Jesus, looking around, said unto his disciples, How hardly shall those that have riches enter into the kingdom of God!

А Исус се озърна и каза на учениците: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!

24 A nd the disciples were astonished at his words. But Jesus answered again and said unto them, Children, how hard is it for those that trust in riches to enter into the kingdom of God!

А учениците се смайваха за Неговите думи. Но в отговор Исус пак им каза: Чада, колко е мъчно да влязат в Божието царство ония, които уповават на богатството.

25 I t is easier to pass a cable through the eye of a needle than for a rich man to enter into the kingdom of God.

По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

26 B ut they were astonished even more, saying in themselves, Who then can save himself?

А те се чрезмерно зачудиха и Му казаха: Тогава кой може да се спаси?

27 T hen Jesus looking upon them said, For men it is impossible, but not for God because all things are possible for God.

Исус ги погледна и рече: 3а човеците това е невъзможно, но не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.

28 T hen Peter began to say unto him, Behold, we have left all and have followed thee.

Петър почна да Му казва: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.

29 A nd answering him, Jesus said, Verily I say unto you, There is no one that has left house or brethren or sisters or father or mother or wife or children or lands for my sake and the gospel’s

Исус каза: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието,

30 w ho shall not receive one hundredfold now in this time: houses and brethren and sisters and mothers and children and lands, with persecutions, and in the world to come eternal life.

и да не получи стократно сега, в настоящето време, къщи и братя, и сестри, и майки, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят(Или: Век.) вечен живот.

31 B ut many of the first shall be last; and of the last first.

Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи.

32 ¶ And they were in the way going up to Jerusalem, and Jesus went before them; and they were amazed, and they followed him with fear. Then, taking the twelve aside again, he began to tell them what things would happen unto him,

А когато бяха на път, отивайки за Ерусалим, Исус вървеше пред тях; а те се удивяваха, и ония, които вървяха подире, бяха обзети от страх. И като събра дванадесетте, почна да им казва това, което щеше да Го сполети, като рече:

33 s aying, Behold, we go up to Jerusalem; and the Son of man shall be delivered unto the princes of the priests and unto the scribes, and they shall condemn him to death and shall deliver him to the Gentiles,

Ето, ние възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците; и те, като Го осъдят на смърт, ще Го предадат на >езичниците;

34 a nd they shall mock him and shall scourge him and shall spit upon him and shall kill him; but the third day he shall rise again.

и ще Му се поругаят, ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият; а след три дни, ще възкръсне.

35 T hen James and John, the sons of Zebedee, came unto him, saying, Master, we would that thou should do for us whatever we shall ask.

Тогава се приближават при него Яков и Йоан, Заведеевите синове, и Му казват: Учителю, желаем да ни сториш каквото и да поискаме от Тебе.

36 A nd he said unto them, What would ye that I should do for you?

А Той им казва: Какво желаете да ви сторя?

37 T hey said unto him, Grant unto us that we may sit, one at thy right hand and the other at thy left hand in thy glory.

Те му рекоха: Дай ни да седнем, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоята слава.

38 T hen Jesus said unto them, Ye know not what ye ask; can ye drink the cup that I drink? Or be baptized with the baptism that I am baptized with?

А Исус им рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?

39 A nd they said unto him, We can. And Jesus said unto them, Ye shall indeed drink the cup that I drink, and of the baptism that I am baptized with ye shall be baptized;

Те Му рекоха: Можем. А Исус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите;

40 b ut to sit at my right hand and at my left hand is not mine to give, but it shall be given to those for whom it is prepared.

но да седнете отдясно Ми или отляво Ми не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено.

41 A nd when the ten heard it, they began to be angry against James and John.

А десетимата, като чуха това, захванаха да негодуват против Якова и Йоана.

42 B ut Jesus, calling unto them, said unto them, Ye know that those who are seen to be princes among the Gentiles exercise lordship over them, and those that are great among them wield power over them.

Но Исус ги повика и им каза: Вие знаете, че ония, които се считат за управители на народите, господаруват над тях, и големците им властвуват над тях.

43 B ut it shall not be like this among you, for whosoever desires to make himself great among you shall be your servant;

Но между вас не е така; а който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;

44 a nd whosoever of you that desires to be first shall be slave of all.

и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всичките.

45 F or even the Son of man came not to be ministered unto, but to serve and to give his life in ransom for many.

Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.

46 ¶ And so they come to Jericho, and as he went out of Jericho with his disciples and a great multitude, blind Bartimaeus, the son of Timaeus, sat by the highway side begging.

Дохождат в Ерихон; и когато излизаше из Ерихон с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше край пътя.

47 A nd hearing that it was Jesus of Nazareth, he began to cry out and say, Jesus, thou Son of David, have mercy on me.

И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!

48 A nd many told him to be silent, but he cried even more, Thou Son of David, have mercy on me.

И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!

49 T hen Jesus stood still and commanded him to be called. And they call the blind man, saying unto him, Have confidence, rise; he calls thee.

И тъй, Исус се спря и рече: Повикайте го. Викат слепеца и му казват: Дерзай, стани, вика те.

50 H e, therefore, casting away his garment, rose and came to Jesus.

И той си хвърли дрехата и скокна и дойде при Исуса.

51 A nd Jesus, answering, said unto him, What wilt thou that I should do unto thee? And the blind man said unto him, Master, that I might receive my sight.

И проговори Исус и му каза: Какво искаш да ти сторя?

52 A nd Jesus said unto him, Go; thy faith has saved thee. And immediately he received his sight and followed Jesus in the way.

А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледа, и тръгна подир Него по пътя.