1 ¶ The sons of the prophets said unto Elisha, Behold now, the place where we dwell with thee is too tight for us.

И пророческите ученици казаха на Елисея: Ето сега, мястото, гдето живеем та внимаваме пред тебе е тясно за нас.

2 L et us go, we pray thee, unto the Jordan, and each one take a beam from there, and let us make us a place there where we may dwell. And he answered, Go.

Нека отидам, молим, до Иордан, и от там да вземем всеки по една греда да живеем. А той отговори: Идете.

3 A nd one said, Be content, I pray thee, and go with thy slaves. And he answered, I will go.

И един от тях каза: Благоволи, моля, да дойдеш и ти със слугата си. И той отговори: Ще дойда.

4 S o he went with them. And when they came to the Jordan, they cut down the wood.

Отиде, прочее, с тях. И като отидоха до Иордан, сечяха дървета.

5 B ut as one was felling a beam, the axe head fell into the water, and he cried and said, Alas, master! It was borrowed.

А един от тях като сечеше среда, желязото падна във водата; и той извика и рече: Ах, господарю мой! то беше взето на заем!

6 A nd the man of God said, Where did it fall? And he showed him the place. Then he cut down a stick and cast it in there and caused the iron to swim.

А Божият човек рече: Где падна? И показа му мястото. Тогава той отсече едно дръвце та го хвърли там; и желязото изплава.

7 A nd he said unto him, Take it. And he put out his hand and took it.

И рече: Вземи си го. И той простря ръка та го взе.

8 ¶ Then the king of Syria warred against Israel and took counsel with his slaves, saying, In such and such a place shall be my camp.

А сирийският цар, като воюваше против Израиля, съветваше се със слугите си, та каза: На еди-кое-си място ще разположа стана си.

9 A nd the man of God sent unto the king of Israel, saying, Beware to not pass through such and such a place, for the Syrians are going there.

Тогава Божият човек прати до Израилевия цар да кажат: Пази се да не минеш през това място, защото сирийците са слезли там.

10 T hen the king of Israel sent to the place, which the man of God told him and warned him of and kept himself from there, not once nor twice.

И Израилевият цар прати до мястото, за което Божият човек му каза и го предупреди; и опази се от там не еднъж, нито дваж.

11 T herefore, the heart of the king of Syria was sore troubled over this thing, and he called his slaves and said unto them, Will ye not show me which of us is for the king of Israel?

И сърцето на сирийския цар се смути поради това нещо; за туй свика слугите си та из каза: Не щете ли да ми обадите, кой от нашите е за Израилевия цар?

12 T hen one of his slaves said, None, my lord, O king, but Elisha, the prophet that is in Israel, tells the king of Israel the words that thou speakest in thy bedchamber.

А един от слугите му каза: Никой, господарю мой царю; но пророкът, който е в Израиля, Елисей, известява на Израилевия цар думите, които говориш в спалнята си.

13 ¶ And he said, Go and spy where he is, that I may send and take him. And it was told him, saying, Behold, he is in Dothan.

И рече: Идете, научете се где е, зада пратя да го заловят. И известиха му казвайки: Ето, в Дотан е.

14 S o he sent horsemen and chariots there and a great host, who came by night and compassed the city about.

Тогава той прати там коне, колесници и голяма войска, които дойдоха през нощта и обиколиха града.

15 A nd when the servant of the man of God was risen early to go forth, behold, a host compassed the city both with horsemen and chariots. And his servant said unto him, Alas, my master! What shall we do?

И на слутринта, когато слугата на Божия човек стана та излезе, ето, войска с коне и колесници беше обиколила града. И рече му слугата му: Ах, господарю мой! Какво ще правим?

16 A nd he answered, Fear not; for those that are with us are more than those that are with them.

А той отговори: Не бой се, защото ония, които са с нас, важат повече от ония, които са с тях.

17 A nd Elisha prayed and said, LORD, I pray thee, open his eyes, that he may see. And the LORD opened the eyes of the young man, and he saw; and, behold, the mountain was full of horsemen and chariots of fire round about Elisha.

И помоли се Елисей, казвайки: Моля Ти се, Господи, отвори му очите за да види. И Господ отвори очите на слугата та видя, и, ето, хълмът бе пълен с огнени коне и колесници около Елисея.

18 A nd when the Syrians came down to him, Elisha prayed unto the LORD and said, Smite these people, I pray thee, with blindness. And he smote them with blindness according to the word of Elisha.

И когато слязоха към врага, Елисей се помоли Господу казвайки: Моля Ти се, порази тия люде със слепота. И порази ги със слепота, според както каза Елисей.

19 A nd Elisha said unto them, This is not the way, neither is this the city; follow me, and I will bring you to the man whom ye seek. And he led them to Samaria.

Тогава Елисей им рече: Не е тоя пътят, нито е тоя градът: дойдете подир мене, и ще ви заведа при човека, когото търсите. И отведе ги в Самария.

20 A nd when they came into Samaria, Elisha said, LORD, open the eyes of these men, that they may see. And the LORD opened their eyes, and they saw; and, behold, they were in the midst of Samaria.

И когато стигнаха в Самария, Елисей рече: Господи, отвори очите на тези за да видят. И Господ отвори очите им, та видяха; и, ето, бяха всред Самария.

21 A nd the king of Israel said unto Elisha, when he saw them, My father, shall I smite them? Shall I smite them?

А когато ги видя, Израилевият цар рече на Елисея: Да ги поразя ли, татко? да ги поразя ли?

22 A nd he answered, Thou shalt not smite them; would thou smite those whom thou hast taken captive with thy sword and with thy bow? Set bread and water before them, that they may eat and drink and return to their master.

А той отговори: Не ги поразявай. Поразил ли би ти ония, които би пленил с меча си и с лъка си? Сложи им хляб и вода, за да ядат и пият; и нека отидат при господаря си.

23 A nd he prepared great provision for them; and when they had eaten and drunk, he sent them away, and they went to their master. So the bands of Syria came no more into the land of Israel.

И така, той им сложи много ястия; и след като ядоха и пиха, пусна ги, та отидоха при господаря си. И сирийските чети не дойдоха вече в Израилевата земя.

24 ¶ And it came to pass after this, that Benhadad, king of Syria, gathered all his host and went up and besieged Samaria.

А след това, сирийският цар Венадад събра цялата си войска и дойде та обсади Самария.

25 A nd there was a great famine in Samaria as they besieged it until an ass’s head was sold for eighty pieces of silver and the fourth part of a cab of dove’s dung for five pieces of silver.

И стана голям глад в Самария; защото, ето, обсаждаха я докле една оселова глава се продаваше за осемдесет сребърника, и четвърт кав гълъбова тор, за пет сребърника.

26 A nd as the king of Israel was passing by upon the wall, a woman cried unto him, saying, Save me, my lord, O king.

И като заминаваше Израилевият цар по стената, една жена извика към него и каза: Помогни, господарю мой, царю!

27 A nd he said, If the LORD does not save thee, from where shall I save thee? Out of the threshingfloor, or out of the winepress?

А той рече: Ако Господ не ти помогне, от где ще ти помогна аз? от гумното ли, или от лина?

28 A nd the king said unto her, What ails thee? And she answered, This woman said unto me, Give thy son that we may eat him today, and we will eat my son tomorrow.

И царят рече: Що имаш? А тя отговори: Тая жена ми рече: Дай твоя син да го изядем днес, а утре ще изядем моя син.

29 S o we boiled my son and ate him. And I said unto her on the next day, Give thy son that we may eat him. But she has hid her son.

И тъй сварихме моя син та го изядохме; и на следния денй рекох: Дай твоя син да го изядем; а тя скри сина си.

30 A nd when the king heard the words of the woman, he rent his clothes; and he passed by like this upon the wall, and the people looked, and, behold, he had sackcloth within upon his flesh.

И като чу царят думите на жената, раздра дрехите си; и като минаваше по стената, людете видяха, и, ето, извътре имаше вретище върху снагата му.

31 T hen he said, God do so and more also to me, if the head of Elisha, the son of Shaphat, shall remain upon him today.

Тогава рече: Така да ми направи Бог, да! и повече да притури, ако главата на Елисея, Сафатовия син, остане на него днес.

32 A nd Elisha sat in his house, and the elders sat with him; and the king sent a man unto him. But before the messenger came to him, he said to the elders, See ye how this son of a murderer has sent to take away my head? Look, when the messenger comes, shut the door, and hold him fast at the door; is not the sound of his master’s feet behind him?

А когато изпрати мъж от служещите му, Елисей седеше в къщата си и старейшините седяха с него; но преди да стигне пратеникът при него, той рече на старейшините: Виждате ли как тоя син на убийцата прати да ми отнемат главата? Гедайте, щом дойде пратеникът, затворете вратата и спрете го при вратата: тропота на нозете на господаря му не е ли подир него?

33 A nd while he yet talked with them, behold, the messenger came down unto him; and he said, Behold, this evil is of the LORD; for what should I wait for the LORD any longer?

И докато още говореше с тях, ето, пратеникът слезе при него; а царят го предвари и каза: Ето, от Господа е това зло; какво има да се надея вече на Господа?