1 ¶ And it came to pass after these things that it was told Joseph, Behold, thy father is sick; and he took with him his two sons, Manasseh and Ephraim.

След това, известиха на Иосифа: Ето, баща ти е болен. и той поведе със себе си двата си сина, Манасия и Ефрема, да отидат при него.

2 A nd one told Jacob and said, Behold, thy son Joseph comes unto thee. Then Israel strengthened himself and sat upon the bed

И известиха на Якова, казвайки: Ето, син ти Иосиф иде при тебе. Тогава Израил събра силите си и седна на леглото.

3 a nd said unto Joseph, God Almighty appeared unto me at Luz in the land of Canaan and blessed me

И Яков каза на Иосифа: Бог Всемогъщи ми се яви в Луз, в Ханаанската земя, и благослови ме, като ми каза:

4 a nd said unto me, Behold, I will make thee fruitful and multiply thee, and I will make of thee a multitude of peoples and will give this land to thy seed after thee for an everlasting possession.

Ето, Аз ще те наплодя, ще те размножа, и ще направя да произлязат много народи от теб: и ще дам тая земя на потомството ти след теб за всегдашно притежание.

5 A nd now thy two sons, Ephraim and Manasseh, who were born unto thee in the land of Egypt before I came unto thee into Egypt, are mine; as Reuben and Simeon, they shall be mine.

И сега, двата ти сина, които ти се родиха в Египетската земя, преди да дойда аз при тебе в Египет, са мои; Ефрем и Манасия ще бъдат мои също, както Рувим и Симеон.

6 A nd those whom thou hast begotten after them shall be thine and shall be called after the name of their brethren in their inheritance.

А чадата, които родиш подир тях, ще бъдат твои, а колкото за наследството си, ще се наричат с името на тия свои братя.

7 B ecause when I came from Padanaram, Rachel died unto me in the land of Canaan in the way when yet there was but a little way to come unto Ephrath; and I buried her there in the way of Ephrath, which is Bethlehem.

А когато се връщах от Падан, умря ми Рахил на пътя на Ханаанската земя, като оставаше едно малко разстояние да стигнем до Ефрата; и погребах я там, край пътя за Ефрата, (който е Витлеем).

8 ¶ And Israel beheld Joseph’s sons and said, Who are these?

И като съгледа Иосифовите синове, рече Израил: Кои са тия?

9 A nd Joseph said unto his father, They are my sons, whom God has given me in this place. And he said, Bring them, I pray thee, unto me, and I will bless them.

А Иосиф каза на баща си: Тия са синовете, които Бог ми даде тука. А той рече: Моля, доведи ги при мене, за да ги благословя.

10 N ow the eyes of Israel were so dim for age that he could not see. And he brought them near unto him, and he kissed them and embraced them.

А очите на Израиля бяха помрачени от старост, та не можеше да вижда. И тъй, Иосиф ги приближи при него; а той ги целуна и ги прегърна.

11 A nd Israel said unto Joseph, I had not thought to see thy face, and, behold, God has showed me also thy seed.

И рече Израил на Иосифа: Не се надявах да видя лицето ти; но, ето, Бог ми показа и потомството ти.

12 T hen Joseph brought them out from between his knees, and he bowed himself with his face to the earth.

И Иосиф, като ги махна от между колената си, поклони се с лицето до земята.

13 A nd Joseph took them both, Ephraim in his right hand toward Israel’s left hand and Manasseh in his left hand toward Israel’s right hand and brought them near unto him.

После Иосиф ги взе двамата, Ефрема с дясната си ръка към лявата на Израил, а Манасия с лявата си ръка към дясната на Израил, та ги доведе при него.

14 T hen Israel stretched out his right hand and laid it upon Ephraim’s head, who was the younger, and his left hand upon Manasseh’s head, guiding his hands with understanding; for Manasseh was the firstborn.

А Израил простря дясната си ръка и я възложи на главата на Ефрема, който беше по-младият, а лявата ръка на Манасиевата глава, като нарочно кръстоса ръцете си; (защото Манасия беше първородният).

15 A nd he blessed Joseph and said, God, before whom my fathers Abraham and Isaac walked, the God who has fed me all my life long unto this day,

И като благослови Иосифа рече: Бог, пред Когото ходеха бащите ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пасъл през целия ми живот до тоя ден;

16 t he Angel who frees me from all evil, bless these young men, and let my name be named on them, and the name of my fathers Abraham and Isaac; and let them grow into a multitude in the midst of the earth.

ангелът, който ме избавя от всяко зло, нека благослови момчетата; и нека се наричат с моето име и с името на бащите ми Авраама и Исаака; и нека нарастат в множество всред земята.

17 T hen Joseph seeing that his father laid his right hand upon the head of Ephraim, it displeased him; and he held up his father’s hand, to remove it from Ephraim’s head unto Manasseh’s head.

Но като видя Иосиф, че баща му възложи дясната си ръка на Ефремовата глава, не одобри; и дигна ръката на баща си, за да я премести от Ефремовата глава на Манасиевата глава.

18 A nd Joseph said unto his father, Not so, my father, for this is the firstborn; put thy right hand upon his head.

И Иосиф рече на баща си: Не така, тате, защото ето първородният, възложи дясната си ръка на неговата глава.

19 A nd his father refused and said, I know it, my son, I know it; he also shall become a people, and he also shall be great; but truly his younger brother shall be greater than he, and his seed shall become a multitude of Gentiles.

Но баща му отказа, като рече: Зная синко, зная; и той ще стане племе; и той ще бъде велик; но по-младият му брат ще бъде по-голям от него, и потомството му ще стане множество народи.

20 A nd he blessed them that day, saying, In thee shall Israel bless, saying, God make thee as Ephraim and as Manasseh. And he set Ephraim before Manasseh.

И тъй, в същия ден ги благослови, казвайки: С твоето име Израил ще благославя, като казва: Бог да те направи като Ефрема и като Манасия!- като постави Ефрема пред Манасия.

21 A nd Israel said unto Joseph, Behold, I die; but God shall be with you and bring you again unto the land of your fathers.

След това Израил рече на Иосифа: Ето, аз умирам; но Бог ще бъде с вас, и ще ви върне пак в отечеството ви.

22 M oreover I have given to thee one portion above thy brethren, which I took out of the hand of the Amorite with my sword and with my bow.

Впрочем, аз на тебе давам един дял повече отколкото на братята ти, който дял взех от ръцете на аморейците със сабята си и с лъка си.