1 ¶ At that time Herod the tetrarch heard of the fame of Jesus

В онова време четверовластникът Ирод чу слуха, който се носеше за Исуса;

2 a nd said unto his slaves, This is John the Baptist; he is risen from the dead, and therefore mighty works do show forth themselves in him.

и рече на слугите си: Тоя е Йоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и затова тия сили действуват чрез него.

3 F or Herod had laid hold on John and bound him and put him in prison for Herodias’ sake, his brother Philip’s wife.

Защото Ирод беше хванал Йоана и беше го вързал и турил в тъмница, поради Иродиада, жената на брата си Филипа;

4 F or John said unto him, It is not lawful for thee to have her.

понеже Йоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.

5 A nd when he would have put him to death, he feared the multitude because they counted him as a prophet.

И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк.

6 B ut when Herod’s birthday was kept, the daughter of Herodias danced before them and pleased Herod.

А когато настана рожденият ден на Ирода, Иродиадината дъщеря игра всред събраните и угоди на Ирода.

7 W hereupon he promised with an oath to give her whatever she would ask.

Затова той с клетва се обеща да й даде каквото и да му поиска.

8 A nd she, being before instructed of her mother, said, Give me here John the Baptist’s head in a platter.

А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тука на блюдо главата на Йоана Кръстителя.

9 A nd the king was sorry; nevertheless because of the oath and of those who sat with him at the table, he commanded it to be given her.

Царят се наскърби; но заради клетвите си, и заради седящите с него, заповяда да й се даде.

10 A nd he sent and beheaded John in the prison.

И прати да обезглавят Йоана в тъмницата.

11 A nd his head was brought in a platter and given to the damsel, and she brought it to her mother.

И донесоха главата му на блюдо и дадоха я на девойката, а тя я занесе на майка си.

12 A nd his disciples came and took up the body and buried it and went and told Jesus.

А учениците му като дойдоха, дигнаха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исуса.

13 ¶ When Jesus heard of it, he departed from there by ship into a desert place apart; and when the people had heard of it, they followed him on foot out of the cities.

А Исус, като чу това, оттегли се оттам, с ладия на уединено място настрана; а народът като разбра, отиде подир него пеша от градовете.

14 A nd Jesus went forth and saw a great multitude and was moved with compassion toward them, and he healed their sick.

И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им.

15 A nd when it was evening, his disciples came to him, saying, This is a desert place, and the time is now past; send the multitude away that they may go into the villages and buy themselves food.

А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да си отиде пи селата да си купи храна.

16 B ut Jesus said unto them, They need not depart; give ye them to eat.

А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат.

17 A nd they said unto him, We have here but five loaves and two fishes.

А те му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.

18 H e said, Bring them here to me.

А Той рече: Донесете ги тук при Мене.

19 A nd he commanded the multitude to sit down on the grass and took the five loaves and the two fishes; and looking up to heaven, he blessed and broke and gave the loaves to his disciples, and the disciples to the multitude.

Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа.

20 A nd they all ate and were filled, and they took up of the fragments that remained, twelve baskets full.

И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.

21 A nd those that had eaten were about five thousand men besides women and children.

А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.

22 ¶ And straightway Jesus constrained his disciples to get into a ship and to go before him unto the other side while he sent the multitude away.

И на часа Исус накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.

23 A nd when he had sent the multitude away, he went up into a mountain apart to pray; and when the evening was come, he was there alone.

И като разпусна народа, качи се на бърдото да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там сам.

24 B ut the ship was now in the midst of the sea, tossed with waves, for the wind was contrary.

А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен.

25 A nd in the fourth watch of the night, Jesus went unto them, walking upon the sea.

А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.

26 A nd when the disciples saw him walking upon the sea, they were troubled, saying, It is a ghost; and they cried out for fear.

А учениците, като Го видяха да ходи по езерото; смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.

27 B ut straightway Jesus spoke unto them, saying, Trust that I AM; be not afraid.

И Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.

28 T hen Peter answered him and said, Lord, if it be thou, bid me to come unto thee upon the water.

И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.

29 A nd he said, Come. And when Peter was come down out of the ship, he walked upon the water to go to Jesus.

А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса.

30 B ut seeing that the wind was strong, he was afraid; and beginning to sink, he cried out, saying, Lord, save me.

Но като виждаше вятърът, уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме!

31 A nd immediately Jesus stretched forth his hand and caught him and said unto him, O thou of little faith, why didst thou doubt?

И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?

32 A nd when they were come into the ship, the wind ceased.

И като влязоха в ладията, вятърът утихна.

33 T hen those that were in the ship came and worshipped him, saying, Truly thou art the Son of God.

А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.

34 ¶ And when they were gone over, they came into the land of Gennesaret.

И като преминаха езерото, дойдоха в генисаретската земя.

35 A nd when the men of that place had knowledge of him, they sent out into all that country round about and brought unto him all that were sick

И когато Го познаха тамошните мъже, разпратиха по цялата оная околност и доведоха при Него всичките болни;

36 a nd besought him that they might only touch the hem of his garment, and as many as touched were made perfectly whole.

и молеха Го да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.