1 A t that time Herod the tetrarch heard of the fame of Jesus,
В онова време четверовластникът Ирод чу слуха, който се носеше за Исуса;
2 a nd said to his servants, This is John the baptist: he is risen from the dead, and because of this these works of power display their force in him.
и рече на слугите си: Тоя е Йоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и затова тия сили действуват чрез него.
3 F or Herod had seized John, and had bound him and put him in prison on account of Herodias the wife of Philip his brother.
Защото Ирод беше хванал Йоана и беше го вързал и турил в тъмница, поради Иродиада, жената на брата си Филипа;
4 F or John said to him, It is not lawful for thee to have her.
понеже Йоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.
5 A nd desiring to kill him, he feared the crowd, because they held him for a prophet.
И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк.
6 B ut when Herod's birthday was celebrated, the daughter of Herodias danced before them, and pleased Herod;
А когато настана рожденият ден на Ирода, Иродиадината дъщеря игра всред събраните и угоди на Ирода.
7 w hereupon he promised with oath to give her whatsoever she should ask.
Затова той с клетва се обеща да й даде каквото и да му поиска.
8 B ut she, being set on by her mother, says, Give me here upon a dish the head of John the baptist.
А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тука на блюдо главата на Йоана Кръстителя.
9 A nd the king was grieved; but on account of the oaths, and those lying at table with, he commanded to be given.
Царят се наскърби; но заради клетвите си, и заради седящите с него, заповяда да й се даде.
10 A nd he sent and beheaded John in the prison;
И прати да обезглавят Йоана в тъмницата.
11 a nd his head was brought upon a dish, and was given to the damsel, and she carried to her mother.
И донесоха главата му на блюдо и дадоха я на девойката, а тя я занесе на майка си.
12 A nd his disciples came and took the body and buried it, and came and brought word to Jesus.
А учениците му като дойдоха, дигнаха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исуса.
13 A nd Jesus, having heard it, went away thence by ship to a desert place apart. And the crowds having heard followed him on foot from the cities.
А Исус, като чу това, оттегли се оттам, с ладия на уединено място настрана; а народът като разбра, отиде подир него пеша от градовете.
14 A nd going out he saw a great crowd, and was moved with compassion about them, and healed their infirm.
И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им.
15 B ut when even was come, his disciples came to him saying, The place is desert, and the time already gone by; dismiss the crowds, that they may go into the villages and buy food for themselves.
А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да си отиде пи селата да си купи храна.
16 B ut Jesus said to them, They have no need to go: give ye them to eat.
А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат.
17 B ut they say to him, We have not here save five loaves and two fishes.
А те му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.
18 A nd he said, Bring them here to me.
А Той рече: Донесете ги тук при Мене.
19 A nd having commanded the crowds to recline upon the grass, having taken the five loaves and the two fishes, he looked up to heaven, and blessed: and having broken the loaves, he gave to the disciples, and the disciples to the crowds.
Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа.
20 A nd all ate and were filled, and they took up what was over and above of fragments twelve hand-baskets full.
И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.
21 B ut those that had eaten were about five thousand men, besides women and children.
А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.
22 A nd immediately he compelled the disciples to go on board ship, and to go on before him to the other side, until he should have dismissed the crowds.
И на часа Исус накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.
23 A nd having dismissed the crowds, he went up into the mountain apart to pray. And when even was come, he was alone there,
И като разпусна народа, качи се на бърдото да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там сам.
24 b ut the ship was already in the middle of the sea tossed by the waves, for the wind was contrary.
А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен.
25 B ut in the fourth watch of the night he went off to them, walking on the sea.
А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.
26 A nd the disciples, seeing him walking on the sea, were troubled, saying, It is an apparition. And they cried out through fear.
А учениците, като Го видяха да ходи по езерото; смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.
27 B ut Jesus immediately spoke to them, saying, Take courage; it is I: be not afraid.
И Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.
28 A nd Peter answering him said, Lord, if it be thou, command me to come to thee upon the waters.
И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.
29 A nd he said, Come. And Peter, having descended from the ship, walked upon the waters to go to Jesus.
А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса.
30 B ut seeing the wind strong he was afraid; and beginning to sink he cried out, saying, Lord, save me.
Но като виждаше вятърът, уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме!
31 A nd immediately Jesus stretched out his hand and caught hold of him, and says to him, O thou of little faith, why didst thou doubt?
И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?
32 A nd when they had gone up into the ship, the wind fell.
И като влязоха в ладията, вятърът утихна.
33 B ut those in the ship came and did homage to him, saying, Truly thou art God's Son.
А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.
34 A nd having crossed over they came to the land of Gennesaret.
И като преминаха езерото, дойдоха в генисаретската земя.
35 A nd when the men of that place recognised him, they sent to that whole country around, and they brought to him all that were ill,
И когато Го познаха тамошните мъже, разпратиха по цялата оная околност и доведоха при Него всичките болни;
36 a nd besought him that they might only touch the hem of his garment; and as many as touched were made thoroughly well.
и молеха Го да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.