1 A t that time Herod the tetrarch heard of the fame of Jesus,

В онова време четвъртовластникът Ирод чу слуха, който се носеше за Исус;

2 a nd said to his servants, This is John the baptist: he is risen from the dead, and because of this these works of power display their force in him.

и каза на слугите си: Този е Йоан Кръстител - той е възкръснал от мъртвите и затова тези сили действат чрез него.

3 F or Herod had seized John, and had bound him and put him in prison on account of Herodias the wife of Philip his brother.

Защото Ирод беше хванал Йоан и го беше вързал и хвърлил в тъмница заради Иродиада, жената на брат си Филип;

4 F or John said to him, It is not lawful for thee to have her.

понеже Йоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.

5 A nd desiring to kill him, he feared the crowd, because they held him for a prophet.

И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го смятаха за пророк.

6 B ut when Herod's birthday was celebrated, the daughter of Herodias danced before them, and pleased Herod;

А когато Ирод имаше рожден ден, дъщерята на Иродиада танцува сред събраните и угоди на Ирод.

7 w hereupon he promised with oath to give her whatsoever she should ask.

Затова той с клетва обеща да ѝ даде, каквото и да му поиска.

8 B ut she, being set on by her mother, says, Give me here upon a dish the head of John the baptist.

А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тук на блюдо главата на Йоан Кръстител.

9 A nd the king was grieved; but on account of the oaths, and those lying at table with, he commanded to be given.

Царят се наскърби; но заради клетвата си и заради седящите с него заповяда да ѝ се даде.

10 A nd he sent and beheaded John in the prison;

И изпрати да обезглавят Йоан в тъмницата.

11 a nd his head was brought upon a dish, and was given to the damsel, and she carried to her mother.

И донесоха главата му на блюдо и я дадоха на девойката, а тя я занесе на майка си.

12 A nd his disciples came and took the body and buried it, and came and brought word to Jesus.

А учениците му, като дойдоха, взеха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исус. Чудото с нахранването на пет хиляди души

13 A nd Jesus, having heard it, went away thence by ship to a desert place apart. And the crowds having heard followed him on foot from the cities.

И Исус, като чу това, се оттегли оттам с ладия на уединено място настрана; а народът, като разбра, отиде след Него пеша от градовете.

14 A nd going out he saw a great crowd, and was moved with compassion about them, and healed their infirm.

И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се над тях и изцели болните им.

15 B ut when even was come, his disciples came to him saying, The place is desert, and the time already gone by; dismiss the crowds, that they may go into the villages and buy food for themselves.

А като се свечери, учениците дойдоха при Него и казаха: Мястото е уединено и времето вече напредна; разпусни народа да отиде по селата да си купи храна.

16 B ut Jesus said to them, They have no need to go: give ye them to eat.

А Исус им каза: Няма нужда да ходят; дайте им вие да ядат.

17 B ut they say to him, We have not here save five loaves and two fishes.

А те Му отговориха: Имаме тук само пет хляба и две риби.

18 A nd he said, Bring them here to me.

А Той им каза: Донесете ги тук при Мене.

19 A nd having commanded the crowds to recline upon the grass, having taken the five loaves and the two fishes, he looked up to heaven, and blessed: and having broken the loaves, he gave to the disciples, and the disciples to the crowds.

Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците - на народа.

20 A nd all ate and were filled, and they took up what was over and above of fragments twelve hand-baskets full.

И всички ядоха и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи - дванадесет пълни коша.

21 B ut those that had eaten were about five thousand men, besides women and children.

А онези, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже освен жените и децата. Исус Христос ходи по водата

22 A nd immediately he compelled the disciples to go on board ship, and to go on before him to the other side, until he should have dismissed the crowds.

И начаса Исус накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отсрещната страна, докато разпусне народа.

23 A nd having dismissed the crowds, he went up into the mountain apart to pray. And when even was come, he was alone there,

И като разпусна народа, изкачи се на хълма да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там сам.

24 b ut the ship was already in the middle of the sea tossed by the waves, for the wind was contrary.

А ладията беше вече насред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше насрещен.

25 B ut in the fourth watch of the night he went off to them, walking on the sea.

А в четвъртата стража на нощта Той дойде при тях, като вървеше по езерото.

26 A nd the disciples, seeing him walking on the sea, were troubled, saying, It is an apparition. And they cried out through fear.

И учениците, като Го видяха, че ходи по езерото, се смутиха и мислеха, че е призрак, и от страх извикаха.

27 B ut Jesus immediately spoke to them, saying, Take courage; it is I: be not afraid.

А Исус веднага им проговори: Дерзайте! Аз съм; не бойте се!

28 A nd Peter answering him said, Lord, if it be thou, command me to come to thee upon the waters.

И Петър Му отговори: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.

29 A nd he said, Come. And Peter, having descended from the ship, walked upon the waters to go to Jesus.

А Той каза: Ела! И Петър слезе от ладията и вървеше по водата, за да иде при Исус.

30 B ut seeing the wind strong he was afraid; and beginning to sink he cried out, saying, Lord, save me.

Но като видя силния вятър, уплаши се и като потъваше, извика: Господи, избави ме!

31 A nd immediately Jesus stretched out his hand and caught hold of him, and says to him, O thou of little faith, why didst thou doubt?

И Исус веднага протегна ръка, хвана го и му каза: Маловерецо, защо се усъмни?

32 A nd when they had gone up into the ship, the wind fell.

И като влязоха в ладията, вятърът утихна.

33 B ut those in the ship came and did homage to him, saying, Truly thou art God's Son.

А онези, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина, Ти си Божий Син.

34 A nd having crossed over they came to the land of Gennesaret.

И като преминаха езерото, дойдоха в Генисаретската земя.

35 A nd when the men of that place recognised him, they sent to that whole country around, and they brought to him all that were ill,

И когато местните мъже Го познаха, разпратиха по цялата онази околност и доведоха при Него всички болни;

36 a nd besought him that they might only touch the hem of his garment; and as many as touched were made thoroughly well.

и Го молеха да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.