1 J esus therefore, six days before the passover, came to Bethany, where was the dead Lazarus, whom Jesus raised from among dead.
А шест дни преди Пасха Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.
2 T here therefore they made him a supper, and Martha served, but Lazarus was one of those at table with him.
Там му приготвиха вечеря и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тези, които седяха с Него на трапезата.
3 M ary therefore, having taken a pound of ointment of pure nard of great price, anointed the feet of Jesus, and wiped his feet with her hair, and the house was filled with the odour of the ointment.
Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исус и с косата си ги избърса, и къщата се изпълни с аромат от мирото.
4 O ne of his disciples therefore, Judas of Simon, Iscariote, who was about to deliver him up, says,
Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, каза:
5 W hy was this ointment not sold for three hundred denarii and given to the poor?
Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите?
6 B ut he said this, not that he cared for the poor, but because he was a thief and had the bag, and carried what was put into.
А това каза, не защото го беше грижа за сиромасите, а защото беше крадец и като държеше касата, вземаше от това, което пускаха в нея.
7 J esus therefore said, Suffer her to have kept this for the day of my preparation for burial;
Тогава Исус каза: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.
8 f or ye have the poor always with you, but me ye have not always.
Сиромасите винаги се намират между вас, но Аз не съм всякога между вас.
9 A great crowd therefore of the Jews knew that he was there; and they came, not because of Jesus only, but also that they might see Lazarus whom he raised from among dead.
А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само заради Исус, но за да видят и Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.
10 B ut the chief priests took counsel that they might kill Lazarus also,
А главните свещеници се наговориха да убият и Лазар,
11 b ecause many of the Jews went away on his account and believed on Jesus.
защото поради него много юдеи се отдръпнаха от тях и вярваха в Исус. Тържественото влизане в Йерусалим
12 O n the morrow a great crowd who came to the feast, having heard that Jesus is coming into Jerusalem,
На следващия ден едно голямо множество, което беше дошло на празника, като чуха, че Исус пристига в Йерусалим,
13 t ook branches of palms and went out to meet him, and cried, Hosanna, blessed he that comes in the name of Lord, the King of Israel.
взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, като викаха: Осанна! Благословен, Който идва в Господнето име, Израелевият Цар!
14 A nd Jesus, having found a young ass, sat upon it; as it is written,
А Исус, като намери едно осле, възседна го, според както е писано:
15 F ear not, daughter of Zion: behold, thy King cometh, sitting on an ass's colt.
"Не бой се, дъще Сионова. Ето, твоят Цар иде, възседнал осле."
16 h is disciples knew not these things at the first; but when Jesus was glorified, then they remembered that these things were written of him, and that they had done these things to him.
Учениците Му отначало не разбраха това. А когато Исус се прослави, тогава си спомниха, че това беше писано за Него и че това направиха за Него.
17 T he crowd therefore that was with him bore witness because he had called Lazarus out of the tomb, and raised him from among dead.
А множеството, което беше с Него, когато повика Лазар от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелстваше за това чудо.
18 T herefore also the crowd met him because they had heard that he had done this sign.
По същата причина Го посрещна и народът, защото чуха, че извършил това знамение.
19 T he Pharisees therefore said to one another, Ye see that ye profit nothing: behold, the world is gone after him.
Затова фарисеите си говореха помежду си: Вижте, че нищо не постигаме! Ето, светът отиде след Него. Елините искат да видят Исус Христос
20 A nd there were certain Greeks among those who came up that they might worship in the feast;
А между онези, които дойдоха на поклонение на празника, имаше и някои гърци.
21 t hese therefore came to Philip, who was of Bethsaida of Galilee, and they asked him saying, Sir, we desire to see Jesus.
Те отидоха при Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и го помолиха с думите: Господине, искаме да видим Исус.
22 P hilip comes and tells Andrew, Andrew comes and Philip, and they tell Jesus.
Филип отиде и каза на Андрей, а Андрей и Филип отидоха и казаха на Исус.
23 B ut Jesus answered them saying, The hour is come that the Son of man should be glorified.
А Исус им отговори: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.
24 V erily, verily, I say unto you, Except the grain of wheat falling into the ground die, it abides alone; but if it die, it bears much fruit.
Истина, истина ви казвам: Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само̀; но ако умре, дава много плод.
25 H e that loves his life shall lose it, and he that hates his life in this world shall keep it to life eternal.
Който обича живота си, ще го изгуби; а който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.
26 I f any one serve me, let him follow me; and where I am, there also shall be my servant. if any one serve me, him shall the Father honour.
Ако някой служи на Мене, нека Ме последва; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми; който служи на Мене, него ще почете Моят Отец. Исус Христос говори за Своята смърт
27 N ow is my soul troubled, and what shall I say? Father, save me from this hour. But on account of this have I come to this hour.
Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от този час. Но за това дойдох на този час.
28 F ather, glorify thy name. There came therefore a voice out of heaven, I both have glorified and will glorify again.
Отче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: Прославих Го и отново ще Го прославя.
29 T he crowd therefore, which stood and heard, said that it had thundered. Others said, An angel has spoken to him.
Тогава множеството, което стоеше там, като чу гласа, каза: Гръм е. А други казаха: Ангел Му говори.
30 J esus answered and said, Not on my account has this voice come, but on yours.
Исус отговори: Този глас не дойде заради Мен, а заради вас.
31 N ow is judgment of this world; now shall the prince of this world be cast out:
Сега е съд на този свят. Сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.
32 a nd I, if I be lifted up out of the earth, will draw all to me.
И когато Аз бъда издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.
33 B ut this he said signifying by what death he was about to die.
А като каза това, Той посочи от каква смърт щеше да умре.
34 T he crowd answered him, We have heard out of the law that the Christ abides for ever; and how sayest thou that the Son of man must be lifted up? Who is this, the Son of man?
Тогава множеството Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века. Защо тогава Ти казваш, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Този Човешки Син?
35 J esus therefore said to them, Yet a little while is the light amongst you. Walk while ye have the light, that darkness may not overtake you. And he who walks in the darkness does not know where he goes.
Тогава Исус им каза: Още малко Светлината е между вас. Ходете, докато имате Светлината, за да не ви настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината, не знае къде отива.
36 W hile ye have the light, believe in the light, that ye may become sons of light. Jesus said these things, and going away hid himself from them.
Докато имате Светлината, вярвайте в Светлината, за да станете синове на Светлината. Това изговори Исус, отиде си и се скри от тях.
37 B ut though he had done so many signs before them, they believed not on him,
Но независимо че беше извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;
38 t hat the word of the prophet Esaias which he said might be fulfilled, Lord, who has believed our report? and to whom has the arm of the Lord been revealed?
за да се изпълни изреченото от пророк Исая, който каза: "Господи, кой е повярвал в известеното от нас? И мишцата Господня на кого се е открила?"
39 O n this account they could not believe, because Esaias said again,
Те затова не можеха да вярват, защото Исая също е казал:
40 H e has blinded their eyes and hardened their heart, that they may not see with their eyes, and understand with their heart and be converted, and I should heal them.
"Ослепил е очите им и закоравил сърцата им, да не би с очи да видят и със сърца да разберат, за да се обърнат и да ги изцеля."
41 T hese things said Esaias because he saw his glory and spoke of him.
Това каза Исая, защото видя славата Му и говорѝ за Него.
42 A lthough indeed from among the rulers also many believed on him, but on account of the Pharisees did not confess, that they might not be put out of the synagogue:
Но пак мнозина от първенците повярваха в Него; но заради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;
43 f or they loved glory from men rather than glory from God.
защото обикнаха повече похвалата от човеците, отколкото похвалата от Бога.
44 B ut Jesus cried and said, He that believes on me, believes not on me, but on him that sent me;
А Исус издигна глас и каза: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Онзи, Който Ме е пратил.
45 a nd he that beholds me, beholds him that sent me.
И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил.
46 I am come into the world light, that every one that believes on me may not abide in darkness;
Аз дойдох като Светлина в света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мен,
47 a nd if any one hear my words and do not keep, I judge him not, for I am not come that I might judge the world, but that I might save the world.
и ако някой чуе думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света.
48 H e that rejects me and does not receive my words, has him who judges him: the word which I have spoken, that shall judge him in the last day.
Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди. Словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.
49 F or I have not spoken from myself, but the Father who sent me has himself given me commandment what I should say and what I should speak;
Защото Аз не говорих от Себе Си; но Отец, Който Ме изпрати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да говоря.
50 a nd I know that his commandment is life eternal. What therefore I speak, as the Father has said to me, so I speak.
И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И така, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.