1 M y breath is corrupt, my days are extinct, the graves are mine.

Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.

2 A re there not mockers around me? and doth mine eye abide in their provocation?

Сигурно ми се присмиват; и окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

3 L ay down now, be thou surety for me with thyself: who is he that striketh hands with me?

Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; кой друг би дал ръка за мене,

4 F or thou hast hidden their heart from understanding; therefore thou wilt not exalt.

защото си скрил сърцето им от разум, затова няма да ги възвисиш.

5 H e that betrayeth friends for a prey—even the eyes of his children shall fail.

Който заради плячка предава приятели, очите на децата му ще изтекат.

6 A nd he hath made me a proverb of the peoples; and I am become one to be spit on in the face.

Той ме е поставил и поговорка на народа; и за укор станах аз пред тях.

7 A nd mine eye is dim by reason of grief, and all my members are as a shadow.

Помрачиха очите ми от скръб и всичките ми телесни части станаха като сянка.

8 U pright men astonished at this, and the innocent shall be stirred up against the ungodly;

Правдивите ще се почудят на това и невинният ще се повдигне против нечестивия.

9 B ut the righteous shall hold on his way, and he that hath clean hands shall increase in strength.

А праведният ще се държи в пътя си и който има чисти ръце, ще увеличава силата си.

10 B ut as for you all, pray come on again; and I shall not find one wise man among you.

А вие всички, моля, пак елате; обаче няма да мога да намеря между вас един разумен.

11 M y days are past, my purposes are broken off, the cherished thoughts of my heart.

Дните ми преминаха; намеренията ми и желанията на сърцето ми пресъхнаха.

12 T hey change the night into day; the light near in presence of the darkness.

Нощта скоро ще замести деня; светлината е близо до тъмнината.

13 I f I wait, Sheol is my house; I spread my bed in the darkness:

Ако очаквам преизподнята за мое жилище, ако съм постлал постелката си в тъмнината,

14 I cry to the grave, Thou art my father! to the worm, My mother, and my sister!

ако съм викал към тлението: Баща си ми ти, - към червеите: Майка и сестра сте ми,

15 A nd where is then my hope? yea, my hope, who shall see it?

то къде е сега надеждата ми? Да! Кой ще види надеждата ми?

16 I t shall go down to the bars of Sheol, when rest shall be together in the dust.

При вратите на преизподнята ще слезе тя, когато едновременно ще има покой в пръстта.