1 A nd the two angels came to Sodom at even. And Lot was sitting in the gate of Sodom. And Lot saw them, and rose up to meet them; and he bowed down, the face toward the ground,

Привечер дойдоха двама ангела в Содом; а Лот седеше до Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и каза:

2 a nd he said, Behold now, my lords, turn in, I pray you, into your servant's house, and lodge, and wash your feet; and ye shall rise up early, and go on your way. And they said, No; but we will pass the night in the open place.

Ето, господари мои, свърнете, моля, в къщата на слугата си, пренощувайте и си умийте краката, и утре станете и си идете по пътя. А те отговориха: Не, на улицата ще пренощуваме.

3 A nd he urged them greatly; and they turned in unto him, and entered into his house. And he made them a repast, and baked unleavened cakes; and they ate.

Но като настояваше много, те се отбиха при него и влязоха в къщата му; и той им направи угощение и изпече безквасни хлябове; и ядоха.

4 B efore they lay down, the men of the city, the men of Sodom, surrounded the house, from the youngest to the oldest—all the people from every quarter.

А преди да си легнат, те, градските мъже, Содомските жители, млади и стари, целият народ, обиколиха къщата

5 A nd they called to Lot, and said to him, Where are the men that have come in to thee to-night? bring them out to us that we may know them.

и викаха на Лот: Къде са мъжете, които дойдоха при тебе тази нощ? Изведи ни ги да ги познаем.

6 A nd Lot went out to them to the entrance, and shut the door after him,

А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата зад себе си и каза:

7 a nd said, I pray you, my brethren, do not wickedly!

Моля ви се, братя мои, не правете такова нечестие.

8 B ehold now, I have two daughters who have not known a man: let me now bring them out to you; and do to them as is good in your sight: only, to these men do nothing; for therefore have they come under the shadow of my roof.

Вижте сега, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън и направете с тях, каквото ви се вижда угодно; само на тези мъже не правете нищо, понеже затова са влезли под покрива на стряхата ми.

9 A nd they said, Back there! And they said, This one came to sojourn, and he must be a judge? Now we will deal worse with thee than with them. And they pressed hard on the man—on Lot; and drew near to break the door.

Но те извикаха: Махни се оттук. Казаха още: Той дойде тук самичък и е пришълец, а иска още и съдия да стане; ей сега на тебе ще направим по-голямо зло, отколкото на тях. И напираха силно срещу Лот и се приближиха да разбият вратата.

10 A nd the men stretched out their hand, and brought Lot into the house to them, and shut the door.

Но мъжете посегнаха и издърпаха Лот при себе си в къщи, и затвориха вратата.

11 A nd they smote the men that were at the entrance of the house with blindness, from the smallest to the greatest; and they wearied themselves to find the entrance.

Също и поразиха със слепота хората, които бяха пред вратата на къщата - и малък, и голям, така че не можеха да намерят вратата.

12 A nd the men said to Lot, Whom hast thou here besides? a son-in-law, and thy sons, and thy daughters, and all whom thou hast in the city—bring out of the place.

Тогава мъжете казаха на Лот: Имаш ли тук друг някой: зет, синове, дъщери и които и да е било други, които живеят в града, изведи ги от това място;

13 F or we are going to destroy this place, because the cry of them is great before Jehovah, and Jehovah has sent us to destroy it.

защото ние ще съсипем мястото, понеже се усили викът на злото им пред Господа и Той ни изпрати да го съсипем.

14 A nd Lot went out, and spoke to his sons-in-law, who had married his daughters, and said, Up, go out of this place, for Jehovah will destroy the city. But he was as if he jested, in the sight of his sons-in-law.

И така, Лот излезе и говорѝ на зетьовете си, които щяха да водят дъщерите му, и каза: Станете, излезте от това място, защото Господ ще съсипе града. Но на зетьовете му се видя, че той се шегува.

15 A nd as the dawn arose, the angels urged Lot, saying, Up, take thy wife and thy two daughters who are present, lest thou perish in the iniquity of the city.

Когато се зазори, ангелите настояваха пред Лот, като казваха: Стани и вземи жена си и двете си дъщери, които са тук, за да не погинеш сред наказанието на този град.

16 A nd as he lingered, the men laid hold on his hand, and on the hand of his wife, and on the hand of his two daughters, Jehovah being merciful to him; and they led him out, and set him without the city.

Но той се бавеше; затова мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери, изведоха го и го поставиха вън от града; понеже Господ го съжали.

17 A nd it came to pass when they had brought them outside, that he said, Escape for thy life: look not behind thee, neither stay thou in all the plain: escape to the mountain, lest thou perish.

И като ги изведоха вън, единият каза на Лот: Бягай за живота си; да не погледнеш назад, нито да се спреш някъде в цялата тази равнина; бягай на планината, за да не погинеш.

18 A nd Lot said to them, Not, I pray thee, Lord;

А Лот им каза: Ах, Господи, не така!

19 b ehold now, thy servant has found favour in thine eyes, and thou hast magnified thy goodness, which thou hast shewn to me in preserving my soul alive; but I cannot escape to the mountain, lest calamity lay hold on me, that I die.

Ето, слугата ти придоби Твоето благоволение и с опазването на живота ми Ти правиш още по-голяма милостта, която си показал към мене; но аз не мога да побегна до планината, да не би да ме постигне злото и да умра.

20 B ehold now, this city is near to flee to, and it is small: I pray thee, let me escape thither—is it not small?—and my soul shall live.

Гледай, моля, този град е близо, за да прибегна там; и е малък. Нека побегна там (не е ли малък град ?) и така животът ми ще се опази.

21 A nd he said to him, Behold, I have accepted thee concerning this thing also, that I will not overthrow the city of which thou hast spoken.

Той му каза: Ето, слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който ти говорѝ.

22 H aste, escape thither; for I cannot do anything until thou art come there. Therefore the name of the city is called Zoar.

Бързай, бягай там, защото Аз не мога да сторя нищо, докато ти не стигнеш там. Затова този град бе наречен Сигор.

23 T he sun rose upon the earth when Lot came to Zoar.

Слънцето изгряваше над земята, когато Лот влезе в Сигор.

24 A nd Jehovah rained on Sodom and Gomorrah brimstone and fire from Jehovah out of heaven,

Тогава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето.

25 a nd overthrew those cities, and all the plain, and all the inhabitants of the cities, and what grew upon the ground.

Той съсипа тези градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения.

26 A nd his wife looked back from behind him, and she became a pillar of salt.

Но жена му на Лот, след него, погледна назад и се превърна в стълб от сол.

27 A nd Abraham rose early in the morning to the place where he had stood before Jehovah;

Сутринта Авраам подрани на мястото, където беше стоял пред Господа;

28 a nd he looked toward Sodom and Gomorrah, and toward all the land of the plain, and beheld, and lo, a smoke went up from the land as the smoke of a furnace.

и погледна към Содом и Гомор и към цялата земя на равнината, и, ето, видя, че дим, като дим от пещ, се издигаше от земята.

29 A nd it came to pass when God destroyed the cities of the plain, that God remembered Abraham, and sent Lot out of the midst of the overthrow, when he overthrew the cities in which Lot dwelt.

И така, когато Бог унищожаваше градовете на тази равнина, Той си спомни за Авраам и изпрати Лот изсред развалините на градовете, където живееше Лот. Произход на моавците и амонците

30 A nd Lot went up from Zoar, and dwelt in the mountain, and his two daughters with him; for he feared to dwell in Zoar. And he dwelt in a cave, he and his two daughters.

А Лот излезе от Сигор и живееше в планината, и с него двете му дъщери, понеже се боеше да остане в Сигор; затова живееше в една пещера, той и двете му дъщери.

31 A nd the first-born said to the younger, Our father is old, and there is not a man in the land to come in to us after the manner of all the earth:

Тогава по-старата каза на по-младата: Баща ни е стар и няма мъж на земята да влезе при нас, според обичая на цялата земя.

32 c ome, let us give our father wine to drink, and let us lie with him, that we may preserve seed alive of our father.

Ела, да упоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомството от баща си.

33 A nd they gave their father wine to drink that night. And the first-born went in, and lay with her father, and he did not know of her lying down, nor of her rising.

И така, онази нощ упоиха баща си с вино; и по-старата влезе и преспа с баща си; а той не усети нито кога легна тя, нито кога излезе.

34 A nd it came to pass on the next day that the first-born said to the younger, Lo, I lay last night with my father: let us give him wine to drink to-night also, and go thou in, lie with him, that we may preserve seed alive of our father.

На другия ден по-старата каза на по-младата: Виж, миналата нощ аз преспах с баща си; да го упоим с вино и тази нощ и влез ти, и преспи с него, за да запазим потомството от баща си.

35 A nd they gave their father wine to drink that night also. And the younger arose, and lay with him; and he did not know of her lying down, nor of her rising.

И така, и онази нощ упоиха баща си с вино и по-младата влезе, и преспа с него; а той не усети нито кога легна тя, нито кога стана.

36 A nd both the daughters of Lot were with child by their father.

Така и двете Лотови дъщери заченаха от баща си.

37 A nd the first-born bore a son, and called his name Moab: the same is the father of the Moabites to this day.

И по-старата роди син и го наименува Моав; той е и до днес баща на моавците.

38 A nd the younger, she also bore a son, and called his name Ben-ammi; the same is the father of the children of Ammon to this day.

По-младата също роди син и го наименува Бен-ами; той е и до днес баща на амонците.