1 W hy, Jehovah, standest thou afar off? hidest thou thyself in times of distress?

Защо, Господи, стоиш надалеч? Защо се криеш по време на неволя?

2 T he wicked, in his pride, doth hotly pursue the afflicted. They shall be taken in the devices that they have imagined.

Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; те се хващат в лукавствата, които онези измислят.

3 F or the wicked boasteth of his soul's desire, and he blesseth the covetous; he contemneth Jehovah.

Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; и сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира.

4 T he wicked, in the haughtiness of his countenance, He doth not search out: all his thoughts are, There is no God!

Нечестивият от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири. Всичките му помисли са, че няма Бог.

5 H is ways always succeed; thy judgments are far above out of his sight; all his adversaries, he puffeth at them.

Неговите пътища са винаги упорити; Твоите справедливи отсъждания са твърде високо от очите му; той презира всичките си противници.

6 H e saith in his heart, I shall not be moved; from generation to generation I shall be in no adversity.

Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, от род в род няма да изпадна в злощастие.

7 H is mouth is full of cursing, and deceit, and oppression; under his tongue is mischief and iniquity.

Устата му е пълна с проклинане, угнетяване и насилие; под езика му има злоба и беззаконие.

8 H e sitteth in the lurking-places of the villages; in the secret places doth he slay the innocent: his eyes watch for the wretched.

Седи в засада в селата, в скришни места, за да убие невинния; очите му са насочени тайно против безпомощния.

9 H e lieth in wait secretly, like a lion in his thicket; he lieth in wait to catch the afflicted: he doth catch the afflicted, drawing him into his net.

Причаква скришно като лъв в рова си, причаква, за да грабне сиромаха; сграбчва сиромаха, като го влачи в мрежата си.

10 H e croucheth, he boweth down, that the wretched may fall by his strong ones.

Навежда се, снишава се; и безпомощните падат в ноктите му.

11 H e saith in his heart, God hath forgotten, he hideth his face, he will never see.

Казва в сърцето си: Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.

12 A rise, Jehovah; O God, lift up thy hand: forget not the afflicted.

Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; да не забравяш кротките.

13 W herefore doth the wicked contemn God? He hath said in his heart, Thou wilt not require.

Защо нечестивият презира Бога и казва в сърцето си: Ти няма да го издирваш?

14 T hou hast seen, for thou thyself beholdest trouble and vexation, to requite by thy hand. The wretched committeth himself unto thee; thou hast been the helper of the fatherless.

Ти си го видял; защото гледаш неправдата и притеснението, за да ги хващаш в ръката Си; на Тебе се поверява безпомощният; Ти си помощник на сирачето.

15 B reak thou the arm of the wicked, and as for the evil man, seek out his wickedness thou find none.

Строши мишцата на нечестивия; издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.

16 J ehovah is King for ever and ever: the nations have perished out of his land.

Господ е цар до вечни векове; народите са изчезнали от земята Му.

17 J ehovah, thou hast heard the desire of the meek, thou hast established their heart: thou causest thine ear to hear,

Господи, послушал си желанието на кротките; ще утвърдиш сърцето им; ще направиш внимателно ухото Си,

18 T o do justice to the fatherless and the oppressed one, that the man of the earth may terrify no more.

за да отсъдиш в полза на сирачето и угнетения, така че човекът, който е от земята, да не застрашава вече.