1 A nd there was a day when the sons of God came to present themselves before Jehovah, and Satan also came among them to present himself before Jehovah.

И пак един ден, като дойдоха Божиите синове, за да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа.

2 A nd Jehovah said to Satan, From whence comest thou? And Satan answered Jehovah and said, From going to and fro in the earth, and from walking up and down in it.

Господ каза на Сатана: Откъде идваш? А Сатана Му отговори: От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея.

3 A nd Jehovah said to Satan, Hast thou considered my servant Job, that there is none like him on the earth, a perfect and an upright man, one that feareth God and abstaineth from evil? and still he remaineth firm in his integrity, though thou movedst me against him, to swallow him up without cause.

После Господ каза на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма подобен на него на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото? И още държи правдивостта си, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина.

4 A nd Satan answered Jehovah and said, Skin for skin, yea, all that a man hath will he give for his life;

А Сатана отговори на Господа: Кожа за кожа, да! Всичко, което има, човек ще го даде за живота си.

5 b ut put forth thy hand now, and touch his bone and his flesh, if he will not curse thee to thy face!

Но простри ръката Си сега и се допри до костите му и до плътта му, и той ще Те похули в лицето.

6 A nd Jehovah said to Satan, Behold, he is in thy hand; only spare his life.

Господ каза на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази.

7 A nd Satan went forth from the presence of Jehovah; and he smote Job with a grievous botch from the sole of his foot unto his crown.

Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа и порази Йов с лоши циреи от стъпалата на краката му до темето му.

8 A nd he took a potsherd to scrape himself with; and he sat among the ashes.

И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел.

9 A nd his wife said to him, Dost thou still remain firm in thine integrity? curse God and die.

Тогава жена му му каза: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри.

10 B ut he said to her, Thou speakest as one of the foolish women speaketh. We have also received good from God, and should we not receive evil? In all this Job did not sin with his lips.

А той ѝ отвърна: Ти говориш, както говори някоя от безумните жени. Какво? Доброто ли ще приемаме от Бога, а да не приемаме и злото? Във всичко това Йов не съгреши с устните си.

11 A nd three friends of Job heard of all this evil that was come upon him. And they came each one from his place: Eliphaz the Temanite, and Bildad the Shuhite, and Zophar the Naamathite; and they made an appointment together to come to condole with him and to comfort him.

А тримата приятели на Йов, като чуха за цялото това зло, което го бе сполетяло, дойдоха всеки от мястото си - теманецът Елифаз, савхиецът Валдад, наамецът Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да го съжалят и да го утешат.

12 A nd when they lifted up their eyes afar off, and knew him not, they lifted up their voice and wept. And they rent every one his mantle, and sprinkled dust upon their heads toward the heavens.

И като повдигнаха очи отдалеч и не го познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си и сипаха пръст на главите си, като я хвърлиха към небето.

13 A nd they sat down with him on the ground seven days and seven nights; and none spoke a word to him; for they saw that anguish was very great.

И седяха при него на земята седем дни и седем нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че скръбта му беше много голяма.