1 W hy, O God, hast thou cast off for ever? doth thine anger smoke against the sheep of thy pasture?

(По слав. 73.) Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил завинаги? Защо се е разпалил гневът Ти против овцете на пасбището Ти?

2 R emember thine assembly, which thou hast purchased of old, which thou hast redeemed the portion of thine inheritance, this mount Zion, wherein thou hast dwelt.

Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, което си изкупил да бъде племето, което ще имаш за наследство; спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.

3 L ift up thy steps unto the perpetual desolations: everything in the sanctuary hath the enemy destroyed.

Отправи стъпките Си горе, към постоянните запустявания, към цялото зло, което неприятелят е извършил в светилището.

4 T hine adversaries roar in the midst of thy place of assembly; they set up their signs signs.

Противниците Ти реват сред мястото на събранието Ти; поставиха своите знамена за знамения.

5 w as known as he could lift up axes in the thicket of trees;

Станаха познати като хора, които вдигат брадва върху гъсти дървета;

6 A nd now they break down its carved work altogether, with hatchets and hammers.

и сега всичките му ваяни изделия те събарят изведнъж с брадви и чукове.

7 T hey have set on fire thy sanctuary, they have profaned the habitation of thy name to the ground.

Предадоха на огън светилището Ти; оскверниха обиталището на името Ти, като го повалиха на земята.

8 T hey said in their heart, Let us destroy them together: they have burned up all God's places of assembly in the land.

Казаха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем. Изгориха всички богослужебни домове по земята.

9 W e see not our signs; there is no more any prophet, neither is there among us any that knoweth how long.

Знамения да се извършат за нас, не виждаме; няма вече пророк, нито има между нас някой да знае докога ще продължава това.

10 H ow long, O God, shall the adversary reproach? Shall the enemy contemn thy name for ever?

Докога, Боже, противникът ще укорява? Довека ли врагът ще хули името Ти?

11 W hy withdrawest thou thy hand, and thy right hand? out of thy bosom: consume.

Защо теглиш назад ръката Си? Да! Десницата Ти? Изтегли я от пазвата Си и ги погуби.

12 B ut God is my king of old, accomplishing deliverances in the midst of the earth.

А Бог е от древността мой Цар, Който извършва избавления сред земята.

13 T hou didst divide the sea by thy strength; thou didst break the heads of the monsters on the waters:

Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.

14 T hou didst break in pieces the heads of leviathan, thou gavest him to be meat to those that people the desert.

Ти си строшил главите на Левиатан, дал си го за ястие на народа, намиращ се в пустинята.

15 T hou didst cleave fountain and torrent, thou driedst up ever-flowing rivers.

Ти си разцепил скали, за да изтичат извори и потоци; пресушил си реки непресъхвали.

16 T he day is thine, the night also is thine; thou hast prepared the moon and the sun:

Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.

17 T hou hast set all the borders of the earth; summer and winter—thou didst form them.

Ти си поставил всички предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.

18 R emember this, that an enemy hath reproached Jehovah, and a foolish people have contemned thy name.

Помни това, че врагът е укорил Господа и че безумни хора са похулили Твоето име.

19 G ive not up the soul of thy turtle-dove unto the wild beast; forget not the troop of thine afflicted for ever.

Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; не забравяй завинаги живота на Твоите немотни.

20 H ave respect unto the covenant; for the dark places of the earth are full of the dwellings of violence.

Зачети завета Си, защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.

21 O h let not the oppressed one return ashamed; let the afflicted and needy praise thy name.

Угнетеният да не се върне назад посрамен; сиромахът и бедният да хвалят името Ти.

22 R ise up, O God, plead thine own cause: remember how the foolish man reproacheth thee all the day;

Стани, Боже, защити Своето дело; помни как всеки ден безумният Те укорява.

23 F orget not the voice of thine adversaries: the tumult of those that rise up against thee ascendeth continually.

Не забравяй гласа на противниците Си; размирието на онези, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.