1 A nd Jethro the priest of Midian, Moses' father-in-law, heard of all that God had done to Moses, and to Israel his people; that Jehovah had brought Israel out of Egypt.

След като мадиамският жрец Йотор, Моисеевият тъст, чу за всичко, което Бог извършил за Моисей и за народа Си Израел, как Господ извел Израел от Египет,

2 A nd Jethro, Moses' father-in-law, took Zipporah, Moses' wife, after he had sent her back,

то Моисеевият тъст Йотор взе Сепфора, Моисеевата жена (след като я беше изпратил назад),

3 a nd her two sons, of whom the name of the one was Gershom—for he said, I have been a sojourner in a foreign land,

и двамата ѝ сина (от които името на единия беше Гирсом, защото Моисей беше казал: Пришълец станах в чужда земя;

4 — and the name of the other, Eliezer—For the God of my father has been my help, and has delivered me from the sword of Pharaoh.

името на другия беше Елиезер, защото Моисей беше казал: Бащиният ми Бог ми стана помощник и ме избави от фараоновия меч);

5 A nd Jethro, Moses' father-in-law, came to Moses with his sons and his wife into the wilderness, where he encamped at the mountain of God.

и Йотор, Моисеевият тъст, дойде при Моисей със синовете му и с жена му в пустинята до Божията планина, където се беше разположил на стан,

6 A nd he sent word to Moses: I, thy father-in-law Jethro, am come to thee, and thy wife, and her two sons with her.

и извести на Моисей: Аз, тъст ти Йотор, идвам при тебе с жена ти и двамата ѝ сина с нея.

7 A nd Moses went out to meet his father-in-law, and did obeisance, and kissed him; and they asked each other their welfare, and went into the tent.

Тогава Моисей излезе да посрещне тъста си, поклони се и го целуна; и като се разпитаха един друг за здравето си, влязоха в шатъра.

8 A nd Moses told his father-in-law all that Jehovah had done to Pharaoh and to the Egyptians for Israel's sake; all the trouble that had befallen them on the way, and Jehovah had delivered them.

И Моисей разказа на тъста си всичко, което беше направил Господ на фараон и на египтяните заради Израел, и всички мъчнотии, които ги сполетяха по пътя, и как Господ ги избави.

9 A nd Jethro rejoiced for all the goodness that Jehovah had done to Israel; that he had delivered them out of the hand of the Egyptians.

А Йотор се зарадва много за цялото добро, което Господ беше направил на Израел, като го избави от ръката на египтяните.

10 A nd Jethro said, Blessed be Jehovah, who has delivered you out of the hand of the Egyptians, and out of the hand of Pharaoh; who has delivered the people from under the hand of the Egyptians.

Тогава Йотор каза: Благословен Господ, Който ви избави от ръката на египтяните и от фараоновата ръка, Който избави народа от ръката на египтяните.

11 N ow I know that Jehovah is greater than all gods; for in the thing in which they acted haughtily above them.

Сега зная, че Господ е по-велик от всички богове - даже и в това, с което те се гордееха, Той ги превъзхожда.

12 A nd Jethro, Moses' father-in-law, took a burnt-offering and sacrifices for God; and Aaron came, and all the elders of Israel, to eat bread with Moses' father-in-law in the presence of God.

Тогава Моисеевият тъст Йотор взе всеизгаряне и жертви, за да принесе на Бога; и Аарон и всички Израелеви старейшини дойдоха да ядат хляб с Моисеевия тъст пред Бога.

13 A nd it came to pass on the morrow, that Moses sat to judge the people; and the people stood by Moses from the morning to the evening.

На другия ден Моисей седна да съди народа; и народът стоеше около Моисей от сутрин до вечер.

14 A nd Moses' father-in-law saw all that he did with the people, and said, What is this thing which thou art doing with the people? why dost thou sit alone, and all the people are standing by thee from morning to evening?

А Моисеевият тъст, като видя всичко, което той вършеше за народа, каза: Какво е това, което правиш с народа? Защо седиш сам и целият народ стои около теб от сутрин до вечер?

15 A nd Moses said to his father-in-law, Because the people come to me to enquire of God.

А Моисей отговори на тъста си: Защото народът идва при мене да се допитва до Бога.

16 W hen they have a matter, they come to me, and I judge between one and another; and I make known the statutes of God, and his laws.

Когато имат дело, идват при мен; и аз съдя между двамата противници и им пояснявам Божиите наредби и закони.

17 A nd Moses' father-in-law said to him, The thing that thou art doing is not good.

Но Моисеевият тъст каза: Това, което правиш, не е добро.

18 T hou wilt be quite exhausted, both thou and this people that is with thee; for the thing is too heavy for thee: thou canst not perform it alone.

И ти ще се измъчиш, и този народ, който е с тебе, защото това е много тежко за тебе; не можеш да го вършиш сам.

19 H earken now to my voice: I will give thee counsel, and God shall be with thee. Be thou for the people with God, and bring the matters before God;

Сега послушай думите ми; ще те посъветвам - и Бог да бъде с тебе. Ти стой между народа и Бога, за да представяш делата пред Бога;

20 a nd teach them the statutes and the laws, and make known to them the way in which they must walk, and the work that they must do.

и ги поучавай в наредбите и законите и им показвай пътя, по който трябва да ходят, и делата, които трябва да вършат.

21 B ut do thou provide among all the people able men, such as fear God, men of truth, hating covetousness; and place over them, chiefs of thousands, chiefs of hundreds, chiefs of fifties, and chiefs of tens,

Но при това измежду целия народ си избери способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба, и постави над народа такива за хилядници, стотници, петдесетници и десетници;

22 t hat they may judge the people at all times; and it shall be they shall bring to thee every great matter, and that they shall judge every small matter, and they shall lighten on thee, and they shall bear with thee.

и те нека съдят народа винаги - всяко голямо дело нека донасят пред теб, а всяко малко дело нека отсъждат сами; така ще ти олекне и те ще носят товара заедно с теб.

23 I f thou do this thing, and God command thee, thou wilt be able to endure, and all this people shall also go to their place in peace.

Ако направиш това и ако Бог така ти заповяда, тогава ще можеш да издържиш; и целият този народ ще се разотиде доволен.

24 A nd Moses hearkened to the voice of his father-in-law, and did all that he had said.

И Моисей послуша думите на тъста си и направи всичко, което му каза.

25 A nd Moses chose able men out of all Israel, and made them heads over the people, chiefs of thousands, chiefs of hundreds, chiefs of fifties, and chiefs of tens.

Моисей избра способни мъже измежду целия Израел, които постави началници над народа - хилядници, стотници, петдесетници и десетници.

26 A nd they judged the people at all times: the hard matters they brought to Moses, but every small matter they judged.

Те съдеха народа по всяко време; трудните дела донасяха на Моисей, а за всяко малко дело отсъждаха сами.

27 A nd Moses sent away his father-in-law, and he departed into his land.

След това Моисей изпрати тъста си и той се върна в своята земя.