1 K nowest thou the time when the wild goats of the rock bring forth? dost thou mark the calving of the hinds?

Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?

2 D ost thou number the months that they fulfil? and knowest thou the time when they bring forth?

Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? -

3 T hey bow themselves, they give birth to their young ones, they cast out their pains;

Когато се навеждат, раждат малките си, освобождават се от болките си.

4 T heir young ones become strong, they grow up in the open field, they go forth, and return not unto them.

Малките им заякват, растат в полето; излизат и не се връщат вече при тях.

5 W ho hath sent out the wild ass free? and who hath loosed the bands of the onager,

Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на този плах бежанец,

6 W hose house I made the wilderness, and the salt plain his dwellings?

за който съм направил пустинята за къща и солената земя - на негово жилище?

7 H e laugheth at the tumult of the city, and heareth not the shouts of the driver;

Той се присмива на градския шум, нито внимава във викането на този, който го кара.

8 T he range of the mountains is his pasture, and he searcheth after every green thing.

Планините, които обикаля, са пасбището му; и търси всякаква зеленина.

9 W ill the buffalo be willing to serve thee, or will he lodge by thy crib?

Ще благоволи ли дивият вол да ти работи или ще нощува ли в твоите ясли?

10 C anst thou bind the buffalo with his cord in the furrow? or will he harrow the valleys after thee?

Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?

11 W ilt thou put confidence in him, because his strength is great? and wilt thou leave thy labour to him?

Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?

12 W ilt thou trust him to bring home thy seed, and gather it into thy threshing-floor?

Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти и да го събере в хармана ти?

13 T he wing of the ostrich beats joyously—But is it the stork's pinion and plumage?

Крилете на щрауса пляскат весело; но крилете и перата му благи ли са?

14 F or she leaveth her eggs to the earth, and warmeth them in the dust,

Защо той оставя яйцата си на земята и ги топли в пръстта,

15 A nd forgetteth that the foot may crush them, or that the beast of the field may trample them.

а забравя, че е възможно крак да ги смаже или полски звяр да ги стъпче.

16 S he is hardened against her young ones, as though they were not hers; her labour is in vain, without her concern.

Отнася се жестоко с малките си, като че не са негови; трудът му е напразно, защото не го е грижа за опасности;

17 F or +God hath deprived her of wisdom, and hath not furnished her with understanding.

понеже Бог го е лишил от мъдрост и не го е дарил с разум.

18 W hat time she lasheth herself on high, she scorneth the horse and his rider.

Когато стане да бяга, се присмива на коня и на ездача му.

19 H ast thou given strength to the horse? hast thou clothed his neck with the quivering mane?

Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?

20 D ost thou make him to leap as a locust? His majestic snorting is terrible.

Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.

21 H e paweth in the valley, and rejoiceth in strength; he goeth forth to meet the armed host.

Рие с крак в долината и се радва на силата си; излиза срещу оръжията.

22 H e laugheth at fear, and is not affrighted; neither turneth he back from before the sword.

Присмива се на страха и не се бои, нито се обръща назад от меча;

23 T he quiver rattleth upon him, the glittering spear and the javelin.

колчанът по страната му трещи и лъскавото копие, и сулицата.

24 H e swalloweth the ground with fierceness and rage, and cannot contain himself at the sound of the trumpet:

С буйство и ярост той гълта земята; и при гласа на тръбата не вярва от радост.

25 A t the noise of the trumpets he saith, Aha! and he smelleth the battle afar off, the thunder of the captains, and the shouting.

Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И отдалеч подушва боя, гърменето на военачалниците и виковете.

26 D oth the hawk fly by thine intelligence, stretch his wings toward the south?

Чрез твоята мъдрост ли лети нагоре ястребът и простира крилете си към юг?

27 D oth the eagle mount up at thy command, and make his nest on high?

При твоята заповед ли се възвисява орелът и прави гнездото си по височините?

28 H e inhabiteth the rock and maketh his dwelling on the point of the cliff, and the fastness:

Живее по канарите и там обитава - по върховете на скалите и по непроходимите места.

29 F rom thence he spieth out the prey, his eyes look into the distance;

Оттам си съзира плячка, очите му я съглеждат отдалеч.

30 A nd his young ones suck up blood; and where the slain are, there is he.

И пилетата му смучат кръв; и където има трупове, там е и той.