1 F or the kingdom of the heavens is like a householder who went out with the early morn to hire workmen for his vineyard.

Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.

2 A nd having agreed with the workmen for a denarius the day, he sent them into his vineyard.

И като се договори с работниците за по един пеняз на ден, ги прати на лозето си.

3 A nd having gone out about third hour, he saw others standing in the market-place idle;

И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара безделни;

4 a nd to them he said, Go also ye into the vineyard, and whatsoever may be just I will give you. And they went their way.

и на тях каза: Идете и вие на лозето; и каквото е право, ще ви дам. И те отидоха.

5 A gain, having gone out about the sixth and ninth hour, he did likewise.

Пак, като излезе около шестия и около деветия час, направи същото.

6 B ut about the eleventh, having gone out, he found others standing, and says to them, Why stand ye here all the day idle?

А като излезе около единадесетия час, намери други, че стоят, и им каза: Защо стоите тук цял ден без работа?

7 T hey say to him, Because no man has hired us. He says to them, Go also ye into the vineyard.

Те му казаха: Защото никой не ни е наел. Каза им: Идете и вие на лозето и каквото е право, ще получите.

8 B ut when the evening was come, the lord of the vineyard says to his steward, Call the workmen and pay their wages, beginning from the last even to the first.

Като се свечери, стопанинът на лозето каза на своя управител: Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните и свършиш с първите.

9 A nd when they about the eleventh hour came, they received each a denarius.

И така, дойдоха наетите около единадесетия час и получиха по един пеняз.

10 A nd when the first came, they supposed that they would receive more, and they received also themselves each a denarius.

А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз, но и те получиха по един пеняз.

11 A nd on receiving it they murmured against the master of the house,

И като получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:

12 s aying, These last have worked one hour, and thou hast made them equal to us, who have borne the burden of the day and the heat.

Тези, последните, работиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.

13 B ut he answering said to one of them, friend, I do not wrong thee. Didst thou not agree with me for a denarius?

А той отговори на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли договори с мене за един пеняз?

14 T ake what is thine and go. But it is my will to give to this last even as to thee:

Вземи си своето и си иди; моята воля е да дам на този, последния, както и на тебе.

15 i s it not lawful for me to do what I will in my own affairs? Is thine eye evil because I am good?

Не ми ли е позволено да правя със своето богатство каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър?

16 T hus shall the last be first, and the first last; for many are called ones, but few chosen ones.

Така последните ще бъдат първи, а първите - последни. Трето предсказание за страданията и възкресението

17 A nd Jesus, going up to Jerusalem, took the twelve disciples with apart in the way, and said to them,

И когато Исус отиваше към Йерусалим, взе само дванадесетте ученици и по пътя им каза:

18 B ehold we go up to Jerusalem, and the Son of man will be delivered up to the chief priests and scribes, and they will condemn him to death;

Ето, изкачваме се към Йерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжниците; и те ще Го осъдят на смърт

19 a nd they will deliver him up to the nations to mock and to scourge and to crucify, and the third day he shall rise again.

и ще го предадат на езичниците, за да Му се подиграват, да Го бият и да Го разпънат; и на третия ден ще бъде възкресен. Искането на Зеведеевите синове

20 T hen came to him the mother of the sons of Zebedee, with her sons, doing homage, and asking something of him.

Тогава майката на Зеведеевите синове се приближи към Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него.

21 A nd he said to her, What wilt thou? She says to him, Speak that these my two sons may sit, one on thy right hand and one on thy left in thy kingdom.

А Той ѝ каза: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тези мои двама сина да седнат до Тебе в Твоето царство - единият отдясно, а другият отляво.

22 A nd Jesus answering said, Ye know not what ye ask. Can ye drink the cup which I am about to drink? They say to him, We are able.

А Исус отговори: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? И да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Казаха Му: Можем.

23 h e says to them, Ye shall drink indeed my cup, but to sit on my right hand and on left, is not mine to give, but to those for whom it is prepared of my Father.

Той им каза: Моята чаша наистина ще пиете и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите, но да седнете отдясно и отляво на Мене не е Мое право да реша. То ще се даде на онези, за които е било приготвено от Моя Отец.

24 A nd the ten, having heard, were indignant about the two brothers.

А десетимата, като чуха това, възнегодуваха против двамата братя.

25 B ut Jesus having called them to, said, Ye know that the rulers of the nations exercise lordship over them, and the great exercise authority over them.

Но Исус ги повика и каза: Вие знаете, че князете на народите господаруват над тях и големците им властват над тях.

26 I t shall not be thus amongst you, but whosoever will be great among you, shall be your servant;

Но между вас няма да бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;

27 a nd whosoever will be first among you, let him be your bondman;

и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;

28 a s indeed the Son of man did not come to be served, but to serve, and to give his life a ransom for many.

също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина. Изцеляване на двама слепци в Йерихон

29 A nd as they went out from Jericho a great crowd followed him.

И като излизаха от Йерихон, голямо множество вървеше след Него.

30 A nd lo, two blind men, sitting by the wayside, having heard that Jesus was passing by, cried out saying, Have mercy on us, Lord, Son of David.

И, ето, двама слепци, които седяха край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!

31 B ut the crowd rebuked them, that they might be silent. But they cried out the more, saying, Have mercy on us, Lord, Son of David.

А народът ги мъмреше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!

32 A nd Jesus, having stopped, called them and said, What will ye that I shall do to you?

И така, Исус се спря, повика ги и попита: Какво искате да направя за вас?

33 T hey say to him, Lord, that our eyes may be opened.

Казаха Му: Господи, да се отворят очите ни.

34 A nd Jesus, moved with compassion, touched their eyes; and immediately their eyes had sight restored to them, and they followed him.

А Исус се смили и се допря до очите им; и те веднага прогледнаха и тръгнаха след Него.