1 N ow Jephthah the Gileadite was a mighty man of valour, and he was the son of a harlot; and Gilead had begotten Jephthah.

Галаадецът Ефтай беше силен и храбър мъж. Той беше син на една блудница; а Ефтаевият баща беше Галаад.

2 A nd Gilead's wife bore him sons; and when his wife's sons were grown, they expelled Jephthah, and said to him, Thou shalt not inherit in our father's house; for thou art the son of another woman.

Жената на Галаад му роди синове. А когато пораснаха синовете на жена му, изгониха Ефтай, като му казаха: Ти няма да наследиш в бащиния ни дом, защото си син на чужденка.

3 T hen Jephthah fled from his brethren, and dwelt in the land of Tob. And vain men were gathered to Jephthah, and they made expeditions with him.

Затова Ефтай избяга от братята си и се засели в земята Тов. И при Ефтай се събраха безделници, които го следваха.

4 A nd it came to pass after some time, that the children of Ammon fought with Israel.

А след известно време амонците воюваха против Израел.

5 A nd when the children of Ammon made war against Israel, the elders of Gilead went to fetch Jephthah out of the land of Tob.

И когато амонците се биеха с Израел, галаадските старейшини отидоха да извикат Ефтай от земята Тов.

6 A nd they said to Jephthah, Come, and be our captain, that we may fight against the children of Ammon.

Те казаха на Ефтай: Ела и ни стани началник, за да се бием против амонците.

7 A nd Jephthah said to the elders of Gilead, Did not ye hate me, and expel me out of my father's house? and why are ye come to me now when ye are in trouble?

А Ефтай отговори на галаадските старейшини: Нали ме намразихте и нали ме изгонихте от бащиния ми дом? Защо сте дошли при мене сега, когато сте в утеснение?

8 A nd the elders of Gilead said to Jephthah, Therefore we have returned to thee now, that thou mayest go with us, and fight against the children of Ammon, and be head over all of us the inhabitants of Gilead.

Галаадските старейшини казаха на Ефтай: Върнали сме се сега при тебе, за да дойдеш с нас и да се биеш против амонците. Ти ще станеш наш началник над всички галаадски жители.

9 A nd Jephthah said to the elders of Gilead, If ye take me back to fight against the children of Ammon, and Jehovah give them up before me, shall I be your head?

А Ефтай попита галаадските старейшини: Ако ме върнете у дома, за да воювам против амонците и Господ ми ги предаде, наистина ли ще стана началник над вас?

10 A nd the elders of Gilead said unto Jephthah, Jehovah be witness between us, if we do not so according to thy words!

Галаадските старейшини отвърнаха на Ефтай: Господ нека бъде свидетел помежду ни! Със сигурност ще направим според искането ти.

11 T hen Jephthah went with the elders of Gilead, and the people made him head and captain over them; and Jephthah uttered all his words before Jehovah in Mizpah.

Тогава Ефтай отиде с галаадските старейшини и народът го постави глава и началник над тях. И Ефтай повтори всичките си думи пред Господа в Масфа.

12 A nd Jephthah sent messengers to the king of the children of Ammon, saying, What hast thou to do with me, that thou art come against me to fight against my land?

След това Ефтай прати посланици до царя на амонците да му предадат: Какво имаш против нас, че си дошъл при мене да се биеш против земята ми?

13 A nd the king of the children of Ammon said to the messengers of Jephthah, Because Israel took away my land, when they came up out of Egypt, from the Arnon even unto the Jabbok and unto the Jordan; and now restore it peaceably.

А царят на амонците отговори на Ефтаевите посланици: Израел, когато идваше от Египет, отне земята ми от Арнон до Явок и до Йордан. Затова сега върни тези земи по мирен път.

14 A nd Jephthah sent messengers again to the king of the children of Ammon,

Тогава Ефтай пак прати посланици до царя на амонците да му кажат:

15 a nd said to him, Thus saith Jephthah: Israel took not away the land of Moab, nor the land of the children of Ammon.

Така казва Ефтай: Израел не е отнел моавската земя, нито земята на амонците;

16 B ut when they came up from Egypt, then Israel walked through the wilderness as far as the Red sea, and came to Kadesh.

но когато Израел идваше от Египет и минаваше през пустинята към Червеното море, и беше дошъл в Кадис,

17 A nd Israel sent messengers to the king of Edom, saying, Let me, I pray thee, pass through thy land; but the king of Edom would not hearken. And they also sent to the king of Moab; and he would not. And Israel abode in Kadesh.

Израел прати посланици до едомския цар да му кажат: Позволи ми да прекося земята ти. А едомският цар не искаше и да чуе. Израел прати вест и до моавския цар; но и той не се съгласи. Затова Израел остана в Кадис.

18 A nd they walked through the wilderness, and went round the land of Edom and the land of Moab, and came by the east of the land of Moab, and encamped beyond the Arnon, but came not within the border of Moab, for the Arnon is the border of Moab.

Тогава Израел мина през пустинята и обиколи едомската и моавската земи, и като мина от другата страна на моавската земя, разположи стан отвъд Арнон; но не навлезе в моавските предели, защото Арнон беше моавската граница.

19 A nd Israel sent messengers to Sihon king of the Amorites, the king of Heshbon, and Israel said to him, Let us pass, we pray thee, through thy land unto my place.

След това Израел прати посланици до аморейския цар Сион, есевонския цар, да кажат: Позволи ни да преминем през земята ти до нашето място.

20 B ut Sihon trusted not Israel, to let him pass through his border, and Sihon gathered all his people, and they encamped in Jahzah; and he fought with Israel.

Но Сион не се довери на Израел дотолкова, че да го пусне да мине през пределите му; а, напротив, събра целия си народ и като разположи стан в Яса, воюва против Израел.

21 A nd Jehovah the God of Israel gave Sihon and all his people into the hand of Israel, and they smote them; and Israel took possession of the whole land of the Amorites, who dwelt in that country.

Господ, Израелевият Бог, предаде Сион и целия му народ в ръката на Израел и те ги избиха. По този начин Израел завладя цялата земя на аморейците, жителите на онази територия.

22 A nd they possessed all the borders of the Amorites, from the Arnon unto the Jabbok, and from the wilderness unto the Jordan.

Те завладяха всички земи на аморейците от Арнон до Явок и от пустинята дори до Йордан.

23 A nd now Jehovah the God of Israel has dispossessed the Amorites from before his people Israel, and shouldest thou take possession of it?

И сега, след като Господ, Израелевият Бог, е изгонил аморейците пред народа Си Израел, ти ли ще притежаваш земите им?

24 D ost not thou possess what Chemosh thy god puts thee in possession of? and whatever Jehovah our God has dispossessed before us, that will we possess.

Не притежаваш ли онова, което твоят бог Хамос ти дава да притежаваш? Също и ние ще притежаваме земите на всички, които Йехова, нашият Бог, е изгонил пред нас.

25 A nd now art thou indeed better than Balak the son of Zippor, king of Moab? did he ever strive with Israel? did he ever fight against them?

И сега ти в какво си по-добър от моавския цар Валак, Сепфоровия син? Борил ли се е той някога с Израел и воювал ли е някога против него?

26 W hile Israel dwelt in Heshbon and its dependent villages, and in Aroer and its dependent villages, and in all the cities that are along the banks of the Arnon, three hundred years—why did ye not recover within that time?

Триста години са минали, откак Израел се е заселил в Есевон и в селата му, и във всички градове, които са разположени край Арнон. Защо през това време не сте ги превзели обратно?

27 S o I have not sinned against thee, but it is thou who doest me wrong in making war against me. Jehovah, the Judge, be judge this day between the children of Israel and the children of Ammon!

Така че не аз съм съгрешил пред теб, а ти ме онеправдаваш, като воюваш против мене. Господ, Съдията, нека съди днес между израелтяните и амонците.

28 B ut the king of the children of Ammon hearkened not to the words of Jephthah that he had sent him.

Но царят на амонците не послуша думите, които Ефтай изпрати до него.

29 T hen the Spirit of Jehovah came upon Jephthah, and he passed through Gilead and Manasseh, and passed to Mizpeh of Gilead, and from Mizpeh of Gilead he passed over to the children of Ammon.

Тогава Господният Дух дойде на Ефтай. Той премина през Галаад и Манасия, премина и през галаадската Масфа и от галаадската Масфа отиде против амонците.

30 A nd Jephthah vowed a vow to Jehovah, and said, If thou wilt without fail give the children of Ammon into my hand,

Ефтай направи оброк на Господа: Ако наистина предадеш амонците в ръката ми,

31 t hen shall that which cometh forth from the door of my house to meet me, when I return in peace from the children of Ammon, be Jehovah's, and I will offer it up for a burnt-offering.

онова, което излезе от вратата на къщата ми да ме посрещне, когато се върна с мир от амонците, ще бъде на Господа и ще го принеса всеизгаряне.

32 A nd Jephthah passed over to the children of Ammon to fight against them; and Jehovah gave them into his hand.

И така, Ефтай замина при амонците, за да воюва с тях, и Господ ги предаде в ръката му.

33 A nd he smote them from Aroer until thou come to Minnith, twenty cities, even unto Abel-Cheramim, with a very great slaughter; and the children of Ammon were subdued before the children of Israel.

Ефтай ги изтреби от Ароир до Минит, двадесет града, и до Авел-Керамим, с огромно поражение. Така амонците бяха покорени от израелтяните.

34 A nd Jephthah came to Mizpah to his house, and behold, his daughter came out to meet him with tambours and with dances; and she was an only child: besides her he had neither son nor daughter.

Тогава, когато Ефтай се връщаше у дома си в Масфа, дъщеря му излезе да го посрещне с тъпанчета и танци. Тя му беше единствена; освен нея Ефтай нямаше нито син, нито дъщеря.

35 A nd it came to pass, when he saw her, that he rent his garments, and said, Alas, my daughter! thou hast brought me very low, and thou art one of them that trouble me; for I have opened my mouth to Jehovah, and I cannot go back.

И като я видя, той раздра дрехите си и каза: Горко ми, дъще моя! Ти ме съсипа от скръб и съм напълно покрусен; защото дадох обещание на Господа и не мога да се отрека.

36 A nd she said to him, My father, if thou hast opened thy mouth to Jehovah, do to me according to that which has proceeded out of thy mouth; forasmuch as Jehovah has taken vengeance for thee upon thine enemies, upon the children of Ammon.

А тя му отговори: Татко, понеже си дал обещание на Господа, направи с мене според това, което си изрекъл, тъй като Господ е извършил за тебе възмездие над неприятелите ти, амонците.

37 A nd she said to her father, Let this thing be done for me: leave me alone two months, that I may go and descend to the mountains, and bewail my virginity, I and my companions.

Каза още на баща си: Само ми позволи едно нещо - пусни ме за два месеца да ида да се изкача на хълмовете заедно с приятелките ми, и да оплача девството си.

38 A nd he said, Go. And he sent her away for two months. And she went with her companions, and bewailed her virginity upon the mountains.

Ефтай отговори: Върви. И я пусна за два месеца. И тя отиде по хълмовете с приятелките си и оплака девството си.

39 A nd it came to pass at the end of two months, that she returned to her father, and he performed on her the vow that he had vowed; and she had known no man. And it became a fixed custom in Israel,

В края на двата месеца се върна при баща си и той постъпи с нея според оброка, който беше направил. А тя не беше имала мъж. И стана обичай в Израел

40 t hat from year to year the daughters of Israel go to celebrate the daughter of Jephthah the Gileadite four days in the year.

Израелевите дъщери да ходят всяка година за четири дни, за да оплакват дъщерята на галаадеца Ефтай.