1 Г алаадитянин Иеффай был могучим воином. Его отцом был Галаад, а матерью – блудница.
Галаадецът Ефтай беше силен и храбър мъж. Той беше син на една блудница; а Ефтаевият баща беше Галаад.
2 Ж ена Галаада тоже родила ему сыновей, и когда они выросли, они выгнали Иеффая. – Ты не будешь наследовать в нашей семье ничего, – сказали они ему, – потому что ты сын другой женщины.
Жената на Галаад му роди синове. А когато пораснаха синовете на жена му, изгониха Ефтай, като му казаха: Ти няма да наследиш в бащиния ни дом, защото си син на чужденка.
3 И еффай убежал от своих братьев и поселился в земле Тов, где вокруг него собрались изгои, которые вместе с ним совершали набеги.
Затова Ефтай избяга от братята си и се засели в земята Тов. И при Ефтай се събраха безделници, които го следваха.
4 Н екоторое время спустя, когда аммонитяне пошли войной на Израиль,
А след известно време амонците воюваха против Израел.
5 с тарейшины Галаада пошли, чтобы привести Иеффая из земли Тов.
И когато амонците се биеха с Израел, галаадските старейшини отидоха да извикат Ефтай от земята Тов.
6 – Приходи, – сказали они, – и будь нашим воеводой, чтобы нам воевать с аммонитянами.
Те казаха на Ефтай: Ела и ни стани началник, за да се бием против амонците.
7 И еффай сказал им: – Разве не вы возненавидели и выгнали меня из дома моего отца? Зачем же вы приходите ко мне сейчас, когда вы в беде?
А Ефтай отговори на галаадските старейшини: Нали ме намразихте и нали ме изгонихте от бащиния ми дом? Защо сте дошли при мене сега, когато сте в утеснение?
8 С тарейшины Галаада сказали ему: – И все же мы обращаемся сейчас к тебе; пойдем с нами, чтобы воевать с аммонитянами, и ты будешь главой всех жителей Галаада.
Галаадските старейшини казаха на Ефтай: Върнали сме се сега при тебе, за да дойдеш с нас и да се биеш против амонците. Ти ще станеш наш началник над всички галаадски жители.
9 И еффай ответил: – Допустим, вы вернете меня, чтобы воевать с аммонитянами, и Господь отдаст их мне, – стану ли я и вправду вашим главой?
А Ефтай попита галаадските старейшини: Ако ме върнете у дома, за да воювам против амонците и Господ ми ги предаде, наистина ли ще стана началник над вас?
10 С тарейшины Галаада ответили: – Господь свидетель между нами! Мы непременно сделаем, как ты говоришь.
Галаадските старейшини отвърнаха на Ефтай: Господ нека бъде свидетел помежду ни! Със сигурност ще направим според искането ти.
11 И еффай пошел со старейшинами Галаада, и народ поставил его над собой вождем и воеводой. Иеффай повторил все свои слова перед Господом в Мицпе.
Тогава Ефтай отиде с галаадските старейшини и народът го постави глава и началник над тях. И Ефтай повтори всичките си думи пред Господа в Масфа.
12 З атем он отправил послов к царю аммонитян с вопросом: – Что ты имеешь против меня, что напал на мою страну?
След това Ефтай прати посланици до царя на амонците да му предадат: Какво имаш против нас, че си дошъл при мене да се биеш против земята ми?
13 Ц арь аммонитян ответил послам Иеффая: – Когда Израиль шел из Египта, он захватил мою землю от реки Арнона до реки Яббока и до Иордана. Итак, верни ее добровольно.
А царят на амонците отговори на Ефтаевите посланици: Израел, когато идваше от Египет, отне земята ми от Арнон до Явок и до Йордан. Затова сега върни тези земи по мирен път.
14 И еффай еще раз отправил послов к царю аммонитян
Тогава Ефтай пак прати посланици до царя на амонците да му кажат:
15 с казать ему: – Вот что говорит Иеффай: Израиль не захватывал ни земель Моава, ни земель аммонитян.
Така казва Ефтай: Израел не е отнел моавската земя, нито земята на амонците;
16 К огда они шли из Египта, Израиль прошел через пустыню до Красного моря и пришел к городу Кадеш.
но когато Израел идваше от Египет и минаваше през пустинята към Червеното море, и беше дошъл в Кадис,
17 И зраиль отправил послов к царю Эдома, говоря: «Позволь мне пройти через твою страну», – но царь Эдома не стал слушать. Он посылал и к царю Моава, но и тот отказал. И Израиль оставался в Кадеше.
Израел прати посланици до едомския цар да му кажат: Позволи ми да прекося земята ти. А едомският цар не искаше и да чуе. Израел прати вест и до моавския цар; но и той не се съгласи. Затова Израел остана в Кадис.
18 З атем он странствовал по пустыне, обошел земли Эдома и Моава, пришел к восточной стороне земель Моава и поставил лагерь на другой стороне Арнона. Он не вошел в землю Моава – Арнон и был границей моавитян.
Тогава Израел мина през пустинята и обиколи едомската и моавската земи, и като мина от другата страна на моавската земя, разположи стан отвъд Арнон; но не навлезе в моавските предели, защото Арнон беше моавската граница.
19 И зраиль отправил послов к Сигону, царю аморреев, который правил в Хешбоне, и сказал ему: «Позволь нам пройти через твою страну к себе».
След това Израел прати посланици до аморейския цар Сион, есевонския цар, да кажат: Позволи ни да преминем през земята ти до нашето място.
20 Н о Сигон не доверял Израилю и не дал пройти через свою землю. Он собрал всех своих воинов, разбил лагерь в Иахаце и напал на Израиль.
Но Сион не се довери на Израел дотолкова, че да го пусне да мине през пределите му; а, напротив, събра целия си народ и като разположи стан в Яса, воюва против Израел.
21 Т огда Господь, Бог Израиля, отдал Сигона и всех его воинов в руки израильтян, и они разбили их. Израиль овладел землей аморреев, которые жили в той стране,
Господ, Израелевият Бог, предаде Сион и целия му народ в ръката на Израел и те ги избиха. По този начин Израел завладя цялата земя на аморейците, жителите на онази територия.
22 з ахватив ее целиком, от Арнона до Яббока и от пустыни до Иордана.
Те завладяха всички земи на аморейците от Арнон до Явок и от пустинята дори до Йордан.
23 И так, раз Господь, Бог Израиля, прогнал аммореев от Своего народа, Израиля, какое у тебя право владеть ею?
И сега, след като Господ, Израелевият Бог, е изгонил аморейците пред народа Си Израел, ти ли ще притежаваш земите им?
24 Р азве тебе не довольно владеть тем, что дал тебе твой бог Кемош? А мы будем владеть всем, что дал нам Господь, наш Бог.
Не притежаваш ли онова, което твоят бог Хамос ти дава да притежаваш? Също и ние ще притежаваме земите на всички, които Йехова, нашият Бог, е изгонил пред нас.
25 Ч ем ты лучше Валака, сына Циппора, царя Моава? Разве он когда-нибудь ссорился с Израилем или воевал с ним?
И сега ти в какво си по-добър от моавския цар Валак, Сепфоровия син? Борил ли се е той някога с Израел и воювал ли е някога против него?
26 И зраиль жил в Хешбоне, Ароере, прилегающих к ним поселениях и во всех городах по Арнону триста лет. Что же ты не захватил их за это время?
Триста години са минали, откак Израел се е заселил в Есевон и в селата му, и във всички градове, които са разположени край Арнон. Защо през това време не сте ги превзели обратно?
27 Я не провинился перед тобой, а ты причиняешь мне зло, идя на меня войной. Господь – судья. Пусть Он решит сегодня тяжбу между израильтянами и аммонитянами.
Така че не аз съм съгрешил пред теб, а ти ме онеправдаваш, като воюваш против мене. Господ, Съдията, нека съди днес между израелтяните и амонците.
28 Н о царь аммонитян не послушал слов Иеффая.
Но царят на амонците не послуша думите, които Ефтай изпрати до него.
29 И Дух Господа сошел на Иеффая. Иеффай прошел через Галаад и Манассию, через Мицпу, что в Галааде, и оттуда двинулся на аммонитян.
Тогава Господният Дух дойде на Ефтай. Той премина през Галаад и Манасия, премина и през галаадската Масфа и от галаадската Масфа отиде против амонците.
30 И еффай поклялся перед Господом: – Если Ты отдашь аммонитян в мои руки,
Ефтай направи оброк на Господа: Ако наистина предадеш амонците в ръката ми,
31 т о все, что выйдет из дверей моего дома мне навстречу, когда я вернусь с победой, будет принадлежать Господу, и я принесу это в жертву всесожжения.
онова, което излезе от вратата на къщата ми да ме посрещне, когато се върна с мир от амонците, ще бъде на Господа и ще го принеса всеизгаряне.
32 И еффай переправился, чтобы сразиться с аммонитянами, и Господь отдал их в его руки.
И така, Ефтай замина при амонците, за да воюва с тях, и Господ ги предаде в ръката му.
33 О н опустошил двадцать городов от Ароера до предместий Миннита и до самого Авель-Керамима. Так Израиль покорил аммонитян.
Ефтай ги изтреби от Ароир до Минит, двадесет града, и до Авел-Керамим, с огромно поражение. Така амонците бяха покорени от израелтяните.
34 К огда Иеффай вернулся к себе домой в Мицпу, то кому же и было выйти ему навстречу, как не его дочери, танцующей под звуки бубнов! Она была его единственным ребенком. Кроме нее, у него не было больше ни сына, ни дочери.
Тогава, когато Ефтай се връщаше у дома си в Масфа, дъщеря му излезе да го посрещне с тъпанчета и танци. Тя му беше единствена; освен нея Ефтай нямаше нито син, нито дъщеря.
35 У видев ее, он разорвал на себе одежду и закричал: – О! Моя дочь! Ты сразила меня! Ты стала причиной моего несчастья, ведь я дал Господу клятву, которую не могу нарушить.
И като я видя, той раздра дрехите си и каза: Горко ми, дъще моя! Ти ме съсипа от скръб и съм напълно покрусен; защото дадох обещание на Господа и не мога да се отрека.
36 – Мой отец, – ответила она, – ты дал Господу слово. Сделай со мной то, что ты обещал, ведь Господь дал тебе отомстить твоим врагам, аммонитянам.
А тя му отговори: Татко, понеже си дал обещание на Господа, направи с мене според това, което си изрекъл, тъй като Господ е извършил за тебе възмездие над неприятелите ти, амонците.
37 Н о исполни одну мою просьбу, – сказала она. – Дай мне два месяца срока, чтобы мне пойти и погулять в горах, поплакать с моими подругами о том, что я никогда не выйду замуж.
Каза още на баща си: Само ми позволи едно нещо - пусни ме за два месеца да ида да се изкача на хълмовете заедно с приятелките ми, и да оплача девството си.
38 – Иди, – сказал он и отпустил ее на два месяца. Она вместе с девушками пошла в горы и плакала о том, что никогда не выйдет замуж.
Ефтай отговори: Върви. И я пусна за два месеца. И тя отиде по хълмовете с приятелките си и оплака девството си.
39 К огда же два месяца прошли, она вернулась к своему отцу, и он сделал с ней то, о чем поклялся. А она была девственницей. Отсюда и происходит израильский обычай,
В края на двата месеца се върна при баща си и той постъпи с нея според оброка, който беше направил. А тя не беше имала мъж. И стана обичай в Израел
40 ч то каждый год молодые женщины Израиля выходят на четыре дня оплакивать дочь галаадитянина Иеффая.
Израелевите дъщери да ходят всяка година за четири дни, за да оплакват дъщерята на галаадеца Ефтай.