1 Г осподь сказал мне: – Возьми большой свиток и напиши на нем ясным почерком: «Магер-шелал-хаш-баз ».
И Господ ми каза: Вземи си една голяма дъска и напиши на нея с обикновени букви - За Махер-шалал-хаш-база;
2 А Я призову Себе в верные свидетели священника Урию и Захарию, сына Берехии.
и аз си избрах за верни свидетели свещеника Урия и Захария, Еверехиевия син.
3 Т огда я лег с пророчицей, и она забеременела и родила сына. И Господь сказал мне: – Назови его Магер-шелал-хаш-баз.
И така, отидох при пророчицата; и тя зачена и роди син. И Господ ми каза: Наречи го Махер-шалал-хаш-баз;
4 П режде чем мальчик научится говорить «мой отец» или «моя мать», богатства Дамаска и награбленное в Самарии унесет ассирийский царь.
защото, преди детето да се научи да вика: "Татко мой!" и "Майко моя!", богатството на Дамаск и плячките на Самария ще бъдат занесени пред асирийския цар.
5 Г осподь сказал мне вновь:
И Господ ми говорѝ пак:
6 – Так как этот народ отверг спокойно текущие воды Шилоаха и радуется, надеясь на союз с Рецином и сыном Ремалии,
Понеже този народ се отказа от тихо течащите силоамски води и се радва за Расин и за Ромелиевия син,
7 т о Владыка наведет на него большие и бурные воды Евфрата – царя Ассирии со всей его славой. Она выйдет из всех своих каналов, затопит все свои берега
затова, ето, Господ извежда върху него силните и големи води на Ефрат, асирийския цар и цялата му слава; и като прелее всичките си канали и наводни всичките си брегове,
8 и наводнением пойдет на Иудею; затопляя, поднимется по шею, и распростертые крылья ее покроют всю широту твоей земли, о Еммануил!
ще нахлуе и през Юдея, ще наводни и ще прелее, ще стигне до гуша и разперените му крила ще напълнят ширината на земята ти, Емануиле.
9 В ы будете сломлены, народы, вы будете разбиты! Внимайте, все отдаленные страны. Готовьтесь к битве, но будете разбиты! Готовьтесь к битве, но будете разбиты!
Строшете се, народи, бъдете разломени и (чуйте всички, които сте в далечни страни!) опашете се; но ще бъдете разломени; опашете се; но ще бъдете разломени.
10 С тройте замыслы, но они рухнут; говорите слово, но оно не сбудется, потому что с нами Бог. Страх Божий
Съветвайте се помежду си, но съветването ще се осуети; говорете дума, но тя няма да устои; защото Бог е с нас.
11 Г осподь говорил со мной, держа на мне крепкую руку, и остерегал меня не ходить путем этого народа. Он сказал:
Защото така ми говорѝ Господ със силна ръка и ме научи да не ходя по пътя на този народ, като каза:
12 – Не называйте заговором все то, что называет заговором этот народ; не бойтесь того, чего они боятся, и не страшитесь.
Не наричайте съюз всичко, което този народ нарича съюз, и не се бойте от това, от което те се боят, нито се плашете.
13 Г оспода Сил – Его чтите свято, Его бойтесь, Его страшитесь.
Господа на Силите - Него осветете, от Него се страхувайте и от Него треперете.
14 О н будет святилищем и камнем, о Который споткнутся; для обоих домов Израиля Он будет скалой, из-за Которой они упадут – ловушкой и западней для всех обитателей Иерусалима.
И Той ще бъде за светилище - но и за камък, о който да се спъват, и за канара, поради която да се оскърбяват двата Израелеви дома, - за мрежа и за примка на йерусалимските жители.
15 М ногие из них споткнутся, упадут и разобьются, попадут в ловушку и будут пойманы.
О Него мнозина ще се спънат, ще паднат и ще се съкрушат, и в нея ще се впримчат и ще се уловят.
16 З авяжи свиток, чтобы он стал свидетельством, запечатай запись с наставлениями и передай моим ученикам.
Завържи увещанието, запечатай поуката между учениците Ми.
17 Я буду ждать Господа, скрывающего Свое лицо от дома Иакова. Я буду полагаться на Него.
И аз ще чакам Господа, който крие лицето Си от Якововия дом, и на Него ще се надявам.
18 В от я и дети, которых дал мне Господь. Мы – знамения и знаки грядущего в Израиле от Господа Сил, обитающего на горе Сион.
Ето, аз и децата, които ми е дал Господ, сме за знамение и за предвещания в Израел от Господа на Силите, Който обитава на хълма Сион.
19 Е сли вам скажут вопросить вызывателей умерших и чародеев, которые нашептывают и бормочут, то не должен ли народ вопрошать своего Бога? Мертвых ли спрашивать о живых?
И когато ви кажат: Допитвайте се до запитвачите на зли духове и до врачовете, които шепнат и мърморят, отговорете: Не трябва ли един народ да се допита до своя Бог? Ще прибегне ли при мъртвите заради живите?
20 К Закону и откровению! Если они не говорят согласно с этим словом, нет в них света зари.
Нека прибегнат при закона и при свидетелството! Ако не говорят според това слово, наистина няма зазоряване за тях.
21 У друченные и голодные, будут они скитаться по земле; изголодавшись, они разъярятся и будут проклинать своего царя и своего Бога.
Те ще минат през тази земя зле притискани и изгладнели; и когато огладнеят, ще негодуват, ще злословят царя си и Бога си. И ще погледнат нагоре.
22 Н аверх ли они посмотрят или взглянут на землю, они увидят лишь горе, мрак и страшную тьму, и будут брошены в кромешный мрак. Но не будет больше тьмы для угнетенных.
После ще се взрат в земята и, ето - скръб и тъмнина, мрак на измъчване и широко разпростряла се черна нощ.