1 К ак одиноко стоит столица, что некогда была многолюдной! Она стала, как вдова, а была великой среди народов, была царицей над областями, но стала рабыней.

Как седи усамотен градът, който е бил многолюден! Стана като вдовица великата между народите столица! Онази, която беше княгиня между областите, стана поданица!

2 Г орько плачет она ночью, и слезы текут по ее щекам. Нет у нее утешителя среди всех возлюбленных ее, все друзья изменили ей и стали врагами.

Непрестанно плаче нощем и сълзите ѝ са по бузите ѝ; между всичките ѝ любовници няма кой да я утешава; всичките ѝ приятели ѝ изневериха; станаха ѝ неприятели.

3 И удея пошла в изгнание, после бед и тяжкого рабства. Поселилась она среди других народов, но не нашла покоя. Все ее преследователи настигли ее посреди бедствия.

Юда отиде в плен от притеснение и тежко робуване; живее между езичниците, не намира покой; всичките му гонители го стигнаха сред теснините му.

4 Д ороги Сиона плачут, потому что никто не идет на праздник. Все ворота столицы опустели, стонут священники ее, девушки печальны, горько и ей самой.

Тъжат сионските пътници, защото никой не идва на определените празници; всичките му порти са пусти; свещениците му въздишат; девиците му са наскърбени; и сам той е в горест.

5 В раги правят ею, неприятели ее благоденствуют. Горе послал ей Господь из-за множества ее беззаконий. Дети ее пошли в плен, враг гонит их перед собой.

Противниците му взеха връх; неприятелите му благоденстват; защото Господ го наскърби поради многото му беззакония; младенците му отидоха в плен пред противника.

6 В се великолепие покинуло дочь Сиона. Вожди ее подобны оленям, не находящим пастбища; обессиленные, они бегут впереди погонщика.

И от сионовата дъщеря се изгуби цялото ѝ великолепие; първенците ѝ станаха като елени, които не намират пасбище и стават безсилни пред гонещия ги.

7 В дни своих бедствий и скитаний вспомнила столица о всех драгоценностях, которые были у нее в прежние дни. Когда народ ее попал в руки врага, никто не помог ей; враги смотрели на нее и смеялись над ее поражением.

В дните на скръбта и скитанията си Йерусалим си спомни всичките желани неща, които имаше от древни времена. Сега, когато народът му е паднал в ръката на противника и никой не му помага, противниците го видяха, засмяха се поради опустошението му.

8 У жасно согрешила столица, поэтому она и стала нечистой. Все, кто прославлял ее, теперь презирают, потому что увидели ее наготу. Да и сама она вздыхает и отворачивается;

Тежко съгреши йерусалимската дъщеря, затова бе отстранена като нещо нечисто; всички, които я бяха почитали, я презряха, защото видяха голотата ѝ; а тя въздиша и обръща гърба си.

9 е е нечистота замарала ей подол. И так как она не задумывалась о будущем, падение ее было ошеломительным, и не было у нее утешителя. – О Господь, взгляни на мое страдание, ведь враг торжествует!

Нечистотата ѝ беше в полите ѝ; не беше помислила за сетнината си! Затова чудно се е смирила; няма кой да я утешава; виж, Господи, скръбта ми, вика тя, защото неприятелят се възвеличи.

10 В раг похитил у нее все самое ценное; она видит, как в ее святилище входят язычники, те, кому Ты запретил вступать в Твое собрание.

Противникът е прострял ръката си върху всичките ѝ желани неща; защото тя видя, че в светилището ѝ влязоха езичниците, за които си заповядал да не влизат в Твоето събрание.

11 В есь народ ее стонет в поисках хлеба, отдает драгоценности свои за пищу, лишь бы жизнь сохранить. – О Господь, обрати Твой взор и посмотри как я унижена! Вопль Иерусалима

Целият ѝ народ въздиша и иска хляб; дадоха желаните си неща за храна, за да се възобнови животът им; виж, Господи, и погледни; защото се унижих.

12 Н еужели это не трогает вас, все проходящие мимо? Взгляните и посмотрите, есть ли страдание, подобное моему страданию, которое постигло меня, которое Господь послал на меня в день Своего пылающего гнева?

Нехаете ли, всички вие, които заминавате по пътя? Погледнете и вижте - има ли страдание като страданието, което се стовари върху мене, която Господ оскърби в деня на пламенния Си гняв.

13 С выше Он послал огонь, послал его в кости мои. Он раскинул сеть для ног моих, опрокинул меня. Он опустошил меня и наполнил дни мои болезнью.

Отгоре Той прати огън в костите ми, който ги облада; простря примка за краката ми; върна ме назад; направи ме пуста и слаба цял ден.

14 Б еззакония мои Он взял и, связав их, сделал из них ярмо. Владыка возложил его на шею мою, чем ослабил силы мои. Он отдал меня в руки тех, кому я не могу противостоять.

Нечестията ми бяха стегнати върху мене като хомот от ръката Му; те се сплетоха, стигнаха до врата ми; Той направи да намалее силата ми; Господ ме предаде в ръцете на онези, срещу които не мога да стоя.

15 В ладыка низложил среди меня всех сильных моих, собрал против меня войска, чтобы истребить моих юношей; как в давильне, истоптал Владыка девственную дочь Иуды.

Господ презря всички силни мъже сред мене; свика против мене събор, за да смаже младежите ми; Господ стъпка като в лин девицата, Юдовата дъщеря.

16 В от почему я плачу, и из глаз моих потоками льются слезы. Рядом нет никого, кто бы утешил меня, оживил бы душу мою. Дети мои разорены, потому что враг одолел их.

Затова аз плача; окото ми, окото ми пролива сълзи, защото се отдалечи от мен Утешителят, Който би възобновил живота ми; синовете ми погинаха, защото неприятелят надделя.

17 С ион простирает руки свои, но нет никого, кто бы утешил его. Господь повелел окружающим народам враждовать с Иаковом. Иерусалим стал мерзостью среди них.

Сион простира ръцете си, но няма кой да го утеши; Господ заповяда за Яков окръжаващите го да му станат противници; Йерусалим стана между тях като нещо нечисто.

18 – Праведен Господь, а я была непокорна слову Его. Послушайте, все народы, и взгляните на страдание мое. Девушки и юноши мои пошли в плен.

Праведен е Господ, защото въстанах против заповедите Му; слушайте, моля, всички племена и вижте скръбта ми; девиците ми и младежите ми отидоха в плен.

19 З вала я возлюбленных моих, но они меня предали. Священники и старцы мои умирали в городе, ища себе пищи, чтобы сохранить себе жизнь.

Повиках любовниците си, но те ме излъгаха; свещениците и старейшините ми издъхнаха в града, когато си търсеха храна, за да се възобнови животът им.

20 В згляни, Господь, как я страдаю: душа моя мается, и сердце потеряло покой, потому что я упорно противилась Тебе. Снаружи меч лишил меня детей, а внутри – поселилась смерть.

Виж, Господи, защото съм в утеснение; червата ми се смущават; сърцето ми от дъно се свива, защото зле се разбунтувах против Тебе; навън меч оставя без деца; у дома като че ли смърт владее.

21 Л юди услышали стоны мои, но нет мне утешителя. Все враги мои услышали о бедствии моем и были рады тому, что Ты сделал со мною. Пусть же наступит день, объявленный Тобой, когда с ними случится то же, что и со мной.

Чуха, че съм въздишала; няма кой да ме утеши; всичките ми неприятели чуха за злощастието ми и се радваха, че си сторил това; обаче Ти ще доведеш провъзгласения от Тебе ден, когато и те ще станат като мене.

22 П усть все их злодеяния предстанут пред Тобой, и поступи с ними так же, как Ты поступил со мною за все грехи мои, потому что многочисленны стоны мои, и изнемогает сердце мое.

Нека дойде пред Тебе цялото им нечестие и постъпѝ с тях, както постъпи с мене поради всичките ми престъпления; защото много са въздишките ми и сърцето ми чезне.