1 С ын мой, храни мои слова и повеления мои береги.

Сине мой, пази думите ми и запазвай заповедите ми у себе си.

2 С облюдай мои повеления – и будешь жить; храни мое наставление, как зеницу ока твоего.

Пази заповедите ми и ще живееш - и поуката ми, като зениците на очите си.

3 Н а пальцы его навяжи, напиши на дощечке сердца.

Завържи ги за пръстите си, напиши ги на плочата на сърцето си.

4 С кажи мудрости: «Ты сестра мне» – и назови разум своим близким родственником.

Кажи на мъдростта: Сестра си ми; и наречи разума роднина,

5 О ни сохранят тебя от чужой жены, от жены другого с ее обольщающими словами.

за да те пазят от чужда жена, от чужда жена, която ласкае с думите си.

6 В доме моем я смотрел в окно сквозь решетку оконную.

Понеже, като поглеждах през решетките на прозореца на къщата си,

7 Я увидел среди простаков, заметил среди молодых людей неразумного юношу.

видях сред безумните, забелязах между младежите един млад, безумен човек,

8 П роходил он по улице рядом с ее углом, путь держа к ее дому,

който минаваше по улицата близо до ъгъла ѝ и отиваше по пътя към къщата ѝ.

9 в сумерки, когда вечерело, и ложилась ночная тьма.

Беше в дрезгавината, когато се свечери, в мрака на нощта и в тъмнината.

10 И навстречу ему вышла женщина, как блудница одетая, с сердцем коварным.

И го посрещна жена, облечена като блудница и с хитро сърце

11 ( Шумна она и упряма, ноги ее не задерживаются дома –

(бъбрива и упорита - краката ѝ не остават в къщи;

12 т о на улице, то на площадях, то на каждом углу ждет в засаде.)

кога по улиците, кога по площадите, тя причаква при всеки ъгъл);

13 О на схватила его, поцеловала и сказала с бесстыдным лицом:

като го хвана, целуна го и с безсрамно лице му каза:

14 « Жертвы примирения у меня: я обеты свои сегодня исполнила.

Като бях задължена да принеса мирни жертви, днес изпълних оброците си,

15 В от я и вышла тебе навстречу; я искала тебя и теперь нашла!

затова излязох да те посрещна с желание да видя лицето ти и те намерих.

16 Я покрыла мою постель разноцветными тканями из Египта.

Постлала съм легло с красиви покривки, с шарени платове от египетска прежда.

17 Н адушила я ложе мое миррой, алоэ и корицей.

Покадила съм леглото си със смирна, алое и канела.

18 П ойдем, до утра упьемся любовью, натешимся ласками!

Ела, нека се наситим с любов до зори, нека се насладим с милувки.

19 М ужа нет дома – он отправился в долгий путь.

Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път;

20 О н взял с собой кошелек с серебром – не вернется до дня полнолуния».

взе кесия с пари в ръката си, чак на пълнолуние ще се върне у дома.

21 М ножеством убедительных слов она его увлекла, соблазнила его льстивой своей речью.

С многото си придумки тя го прилъга, привлече го с ласкателството на устните си.

22 И он тотчас за ней пошел, как вол, что идет на убой, как олень, что к силкам несется,

Изведнъж той тръгна след нея, както отива говедо на клане или както безумен в окови за наказание,

23 п ока печень ему не пронзит стрела. Он как птица, что в сеть стремится и не знает, что там ей – смерть.

докато стрела прониза дроба му - както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота ѝ.

24 И так, сыновья, послушайте меня, внимайте моим словам.

И така, сега, синове, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.

25 Н е давай сердцу свернуть на пути ее, не блуждай по ее тропам.

Да не се уклонява сърцето ти в пътищата ѝ, не се заблуждавай в пътеките ѝ;

26 П отому что многих повергла она сраженными; многочисленны ее жертвы.

защото мнозина е направила да паднат ранени; и силни са всичките убити от нея.

27 Д ом ее – путь в мир мертвых, уводящий в покои смерти.

Домът ѝ е път към ада и води надолу в клетките на смъртта.