1 М удрая женщина дом свой устроит, а глупая своими руками разрушит.

Всяка мъдра жена съгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце.

2 И дущий прямым путем боится Господа, а тот, чьи пути кривы, Его презирает.

Който ходи в правотата си, се бои от Господа; а опакият в пътищата си Го презира.

3 В устах глупца – плеть для его спины, а уста мудрецов хранят их.

В устата на безумния има пръчка за гордостта му, а устните на мъдрите ще ги пазят.

4 Г де нет быков, кормушка пуста; но где сильные быки, там обильная жатва.

Където няма волове, яслите са чисти, но в силата на воловете е голямото изобилие.

5 П равдивый свидетель не станет лгать, а лживый свидетель дышит ложью.

Верният свидетел няма да лъже, а лъжливият свидетел диша лъжи.

6 Г лумливый ищет мудрости, но не находит, а разумному знание дается легко.

Присмивателят търси мъдрост и не я намира, а за разумния учението е лесно.

7 Д ержись от глупца подальше, от него ты мудрости не дождешься.

Отмини безумния човек, щом си узнал, че той няма разумни устни.

8 М удрость разумных – свой путь понимать, а коварство – это глупость глупцов.

Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, а глупостта на безумните е да заблуждават.

9 Г лупцы смеются над приношением за вину, а к праведным – Божье благоволение.

У глупците живее вина, а между праведните има Божие благоволение.

10 С ердце знает свою беду, и радости его чужой не разделит.

Сърцето познава своята си горест и чужд не участва в неговата радост.

11 Д ом нечестивых будет разрушен, а шатер праведных будет процветать.

Къщата на нечестивите ще бъде съборена, а шатърът на праведните ще благоденства.

12 Б ывает путь, который кажется человеку прямым, но в конце его – пути смерти.

Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт.

13 Д аже при смехе может болеть душа, и радость может окончиться скорбью.

Даже и сред смеха сърцето си има болката и краят на веселието е тегота.

14 С полна по заслугам получит отступник, а хороший человек – по своим делам.

Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, а добрият човек ще се насити от себе си.

15 П ростак верит всему, но разумный следит за своими шагами.

Простият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава добре в стъпките си.

16 М удрец осторожен и чуждается зла, а глупец необуздан и беззаботен.

Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният самонадеяно се хвърля напред.

17 Г невливый делает глупости, и лукавого ненавидят.

Избухливият човек постъпва несмислено и зломислещият е мразен.

18 Г лупость – удел простаков, а разумных венчает знание.

Безумните наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание.

19 З лодеи будут кланяться перед добрыми, и нечестивые – у ворот праведника.

Злите се кланят пред добрите и нечестивите - при портите на праведния.

20 Б едных не любят даже их соседи, а у богатых много друзей.

Сиромахът е мразен даже от ближния си, а на богатия приятелите са много.

21 П резирающий ближнего – грешит, но блажен, кто добр к нуждающимся.

Който презира ближния си, съгрешава, а който показва милост към сиромасите, е блажен.

22 Р азве умышляющие зло не сбились с пути? А те, чьи намерения добры, находят любовь и верность.

Не се ли заблуждават онези, които измислят зло? А милост и вярност ще се показват към тези, които измислят добро.

23 О т всякого тяжелого труда бывает прибыль, а пустословие приносит только нужду.

От всеки труд има полза, а от бъбренето с устните - само оскъдност.

24 В енец мудрых – их богатство, а глупость – венок глупцов.

Богатството на мъдрите е венец за тях, а глупостта на безумните е винаги глупост.

25 П равдивый свидетель спасает жизни, а лживый свидетель – предатель.

Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е цяла измама.

26 К то боится Господа – тот в неприступной крепости, и детям его будет прибежище.

В страха от Господа има силна увереност и Неговите деца ще имат прибежище.

27 С трах перед Господом – источник жизни, отводящий от сетей смерти.

Страхът от Господа е извор на живот, за да се отдалечава човек от примките на смъртта.

28 С лава царя – во множестве народа, а без подданных правителю гибель.

Когато народът е многоброен, слава е за царя, а когато народът е малоброен, съсипване е за княза.

29 У терпеливого – великий разум, а гневливый выказывает глупость.

Който не се гневи бързо, показва голямо благоразумие, а който лесно се гневи, проявява безумие.

30 С покойное сердце – здоровье телу, а от зависти кости гниют.

Тихо сърце е живот на тялото, а разяреността е гнилост на костите.

31 К то притесняет бедных, тот презирает Творца их, а добрый к нуждающимся чтит Бога.

Който угнетява бедния, нанася укор на Създателя, а който е милостив към бедните, показва почит към Него.

32 Н ечестивых губит их же злодейство, а праведнику и в смерти прибежище.

Нечестивият е смазан във време на бедствието си, а праведният и в смъртта си има упование.

33 М удрость покоится в сердце разумных, и среди глупцов дает знать о себе.

В сърцето на разумния мъдростта почива, а между безумните тя се явява.

34 П раведность возносит народ, а грех – позор для него.

Правдата възвисява народ, а грехът е позор за племената.

35 Ц арю угоден слуга разумный, но падет его гнев на того, кто позорит его.

Благоволението на царя е към разумния слуга, а яростта му - против онзи, който докарва срам.