1 О дин же человек, по имени Анания, вместе со своей женой Сапфирой, продал свое имение
А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот
2 и часть вырученной суммы оставил себе, причем его жена знала об этом. Остальное же он принес и положил к ногам апостолов.
и задържа нещо от стойността със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред краката на апостолите.
3 П етр сказал ему: – Анания, как это сатана мог завладеть твоим сердцем настолько, что ты солгал Святому Духу и оставил себе часть денег, которые ты получил за проданную землю?
А Петър каза: Анания, защо изпълни Сатана сърцето ти, да излъжеш Святия Дух и да задържиш от стойността на нивата?
4 В едь земля до того, как ты ее продал, была твоей, и деньги, которые ты за нее получил, тоже твои. Почему же ты замыслил такое? Ты солгал не людям, а Богу.
Докато стоеше непродадена, не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.
5 К ак только Анания услышал эти слова, он упал мертвым. Все присутствующие сильно испугались.
И Анания, като слушаше тези думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.
6 П одошли молодые люди, завернули его тело, вынесли и похоронили.
И по-младите мъже станаха, обвиха го, изнесоха го и го погребаха.
7 Ч аса три спустя пришла его жена, ничего не знавшая о происшедшем.
След като се минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае за станалото.
8 П етр спросил ее: – Скажи мне, вы с мужем за такую-то сумму продали землю? – Да, – ответила она, – за такую.
И Петър я попита: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? А тя отговори: За толкова.
9 П етр сказал ей: – Что это вы сговорились испытывать Духа Господа? Ты слышишь шаги у дверей? Это возвращаются хоронившие твоего мужа. Они и тебя вынесут.
А Петър ѝ каза: Защо се наговорихте да изпитате Господния Дух? Ето, краката на тези, които погребаха мъжа ти, са на вратата и ще изнесат и теб.
10 И в тот же момент она упала к его ногам мертвой. Молодые люди вошли и, найдя ее мертвой, вынесли и похоронили ее рядом с мужем.
И тя начаса падна до краката му и издъхна; а младежите, като влязоха, намериха я мъртва, изнесоха я и я погребаха до мъжа ѝ.
11 В сей церковью и всеми, кто об этом слышал, овладел великий страх. Знамения и чудеса
И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това. Други чудеса на апостолите
12 Ч ерез апостолов в народе совершалось много знамений и чудес. Все верующие собирались вместе в колоннаде Соломона.
И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между народа (и те всички бяха заедно в Соломоновия притвор;
13 И никто из случайных людей не решался к ним присоединяться, хотя народ их очень уважал.
а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; народът обаче ги величаеше;
14 В ерующих же в Господа становилось все больше и больше, и мужчин, и женщин.
и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се присъединяваха),
15 Л юди выносили на улицы больных, клали их на носилках и циновках, чтобы хоть тень Петра упала на них, когда он будет проходить мимо.
така че даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, така че когато минава Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.
16 И из городов, что были вблизи Иерусалима, приходили толпы людей. Они приносили больных и одержимых нечистыми духами, и все исцелялись. Преследования апостолов
Събираше се още и множество от градовете около Йерусалим, които носеха болни и измъчваните от нечисти духове; и всички се изцеляваха. Апостолите пред Синедриона
17 П ервосвященник и все его приближенные, принадлежавшие к группе саддукеев, были переполнены завистью.
Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, които съставляват садукейската секта, и, изпълнени със завист,
18 О ни арестовали апостолов и заключили их в народную тюрьму.
сложиха ръце на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница.
19 О днако ангел Господа ночью открыл ворота тюрьмы и вывел их.
Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата и като ги изведе, им каза:
20 – Идите, станьте в храме, – сказал он, – и говорите людям все об этой новой жизни.
Идете, застанете в храма и говорете на народа всички думи на този вечен живот.
21 О ни послушались и, придя рано утром в храм, начали учить. Когда прибыли первосвященник и его приближенные, они созвали Высший Совет и всех старейшин Израиля и послали в тюрьму за апостолами.
Те, като чуха това, на разсъмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде и онези, които бяха с него, и като свикаха Синедриона и всички старейшини на израелтяните, пратиха в тъмницата да доведат апостолите.
22 Н о когда стражники пришли в тюрьму, то не нашли их там и, возвратившись, доложили:
Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; върнаха се и известиха:
23 – Тюремные ворота надежно закрыты, у ворот стоит охрана, но когда мы вошли внутрь, мы никого там не нашли.
Намерихме тъмницата заключена много здраво и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.
24 В ыслушав их, начальник храмовой стражи и первосвященники пришли в недоумение – что бы это значило?
А началникът на храмовата стража и главните свещеници, като чуха тези думи, бяха в недоумение поради тях и се чудеха какво ще последва от това.
25 П отом кто-то пришел и сообщил им: – Люди, которых вы заключили в тюрьму, стоят в храме и учат народ.
Но дойде някой си и им извести: Ето, човеците, които хвърлихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.
26 Т огда начальник стражи пошел со стражниками и привел апостолов. Они не применяли силу, потому что боялись, что народ может побить их камнями.
Тогава началникът отиде със служителите и ги доведе, обаче без насилие, защото се бояха от народа, да не би да ги замерват с камъни.
27 А постолов ввели и поставили перед Высшим Советом. Первосвященник сказал им:
И като ги доведоха, поставиха ги пред Синедриона; и първосвещеникът ги попита:
28 – Мы вам строго запретили учить от этого Имени, но вы весь Иерусалим наполнили своим учением и к тому же обвиняете нас в смерти Этого Человека.
Строго ви забранихме да поучавате в това име; но ето, изпълнили сте Йерусалим с учението си и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на този Човек.
29 П етр и другие апостолы ответили: – Мы должны больше подчиняться Богу, чем людям!
А Петър и апостолите отговориха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.
30 Б ог наших отцов воскресил Иисуса, Которого вы убили, повесив на дереве.
Бог на бащите ни възкреси Исус, Когото вие убихте, като Го окачихте на дърво.
31 Н о Бог вознес Его и посадил по правую руку от Себя как Вождя и Спасителя, чтобы дать Израилю возможность покаяния и прощения грехов.
Него Бог въздигна отдясно на Себе Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израел и прощение на греховете.
32 С видетели этому – мы и Святой Дух, Которого Бог дал тем, кто послушен Ему.
И ние сме Негови свидетели за тези неща, както и Святият Дух, Когото Бог даде на онези, които Му се покоряват.
33 К огда присутствующие услышали это, они пришли в ярость и хотели убить их.
А те, като чуха това, късаха се от яд и възнамеряваха да ги убият. Съветът на Гамалиил
34 Н о тогда встал один из членов Высшего Совета, фарисей по имени Гамалиил, учитель Закона, уважаемый всем народом. Он велел вывести апостолов на некоторое время.
Но един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от целия народ, се изправи в Синедриона и заповяда да изведат апостолите навън за малко време;
35 З атем он сказал: – Израильтяне, хорошо подумайте о том, что вы собираетесь сделать с этими людьми.
и каза на събранието: Израелтяни, внимавайте добре какво ще направите на тези човеци.
36 Н е так давно был здесь Февда, выдававший себя за кого-то великого. За ним пошло около четырехсот человек, но когда он был убит, то все его последователи разбежались, и все окончилось ничем.
Защото в миналото въстана Тевда и се представяше за голям човек, и към него се присъединиха около четиристотин мъже на брой; той бе убит и всички, които му се подчиниха, се разпиляха и изчезнаха.
37 П осле него был Иуда из Галилеи. Он появился во время переписи и увлек народ за собой. Он тоже погиб, и его последователи рассеялись.
След него въстана галилеянинът Юда по време на преброяването и отвлече след себе си някои от народа; и той загина и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.
38 П оэтому в данном случае вот вам мой совет: оставьте этих людей. Отпустите их. Если их начинание от людей, то оно обречено на провал.
И сега ви казвам: отдръпнете се от тези човеци и ги оставете, защото ако това намерение или това дело е от човеци, ще пропадне;
39 Е сли же оно от Бога, то вы не сможете их остановить, а лишь сами окажетесь противниками Бога. Его речь убедила присутствующих.
но ако е от Бога, няма да можете да го опропастите. Пазете се да не би да се окажете и противници на Бога.
40 О ни призвали апостолов и приказали их избить. Потом они еще раз запретили им говорить от Имени Иисуса и отпустили.
И те го послушаха; и като повикаха апостолите, бичуваха ги и им заръчаха да не говорят в Исусовото име, и ги пуснаха.
41 А постолы вышли из Высшего Совета, радуясь тому, что они оказались достойными понести такое бесчестие ради Имени Иисуса.
А те си отидоха от Синедриона, радостни, че бяха удостоени да претърпят опозоряване за Исусовото име.
42 И каждый день в храме и по домам они продолжали учить и возвещать Радостную Весть о том, что Иисус – Христос.
И нито един ден не преставаха да поучават и да благовестват и в храма, и по къщите, че Исус е Христос.