1 Л учшая из песен Соломона.

Соломоновата песен на песните.

2 Целуй меня, целуй устами своими, ведь любовь твоя отрадней вина,

Нека ме целуне с целувките на устата си, защото любовта ти е по-желана от виното.

3 п риятней аромата благовоний твоих. Имя твое подобно разлитому благовонию, поэтому девушки любят тебя.

Твоите масла са благоуханни; името ти е ароматно като разлято масло; затова те обичат девиците.

4 В еди меня за собой – давай убежим! О мой царь, введи меня в чертоги свои! Молодые женщины: – Будем радоваться и восхищаться тобой, превыше вина вознесем мы любовь твою. – По праву девушки любят тебя! Она:

Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въведе във вътрешните си стаи; ще се радваме и ще веселим за тебе, ще спомняме твоята любов повече от виното; с право те обичат! Призив към йерусалимските дъщери и към възлюбения

5 Д очери Иерусалима, Я черна, как шатры Кедара, но прекрасна, словно завесы Соломона.

Черна съм, но хубава, йерусалимски дъщери, като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.

6 Н е смотрите, что я так смугла, ведь солнце опалило меня. Мои братья разгневались на меня и заставили меня ухаживать за виноградниками; своим виноградником я пренебрегла.

Не ме гледайте, че съм почерняла, понеже слънцето ме е опърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, ме оставиха да пазя лозята; но своето лозе не опазих.

7 С кажи мне, возлюбленный, где пасешь ты стадо свое, и где покоишь ты овец своих в полдень? Зачем мне искать тебя, бродя, как блудница, среди стад твоих друзей? Молодые женщины:

Кажи ми ти кого обича душата ми, къде пасеш стадото си, къде го успокояваш по пладне; че защо да съм като такава, която се скита край стадата на твоите другари? Разговор между обичащите се

8 – Если ты не знаешь, прекраснейшая из женщин, то иди по следам овец и паси козлят своих у шатров пастушеских. Он:

Ако ти не знаеш, хубавице между жените, излез по дирите на стадата и паси яретата си при шатрите на овчарите.

9 – Милая моя, я уподобил тебя кобылице, запряженной в колесницу фараона.

Уподобих те, любима моя, на конете от фараоновите колесници.

10 П рекрасны щеки твои под украшениями, и шея твоя в ожерельях.

Красиви са твоите бузи с плетенки и шията ти - с огърлици.

11 М ы сделаем тебе украшения из золота, оправленные серебром. Она:

Ще ти направим златни плетеници със сребърни копчета.

12 – Пока царь был на ложе своем, благовония мои источали свой аромат.

Докато царят седи на трапезата си, нардът ми издава благоуханието си.

13 М ой возлюбленный, как мешочек мирры, покоится между грудей моих.

Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна, която лежи между гърдите ми.

14 М ой возлюбленный, словно кисть киперовых цветов в виноградниках Эн-Геди. Он:

Възлюбеният ми е за мене като кипрова китка в лозята на Енгади.

15 – Как прекрасна ты, милая моя, как прекрасна! Глаза твои словно голуби. Она:

Ето, хубава си, любима моя, ето, хубава си; очите ти са като на гълъбите.

16 – Как красив ты, милый мой, как красив! И ложе наше – зеленый покров. Он:

Ето, хубав си, любими мой, да! Приятен си; и постелката ни е зеленината.

17 – Брусья дома нашего – кедры, навес наш – кипарисы.

Гредите на къщите ни са кедрови, дъските ни са кипарисови.