1 О днажды в субботу, когда Иисус проходил через засеянные поля, Его ученики срывали колосья, растирали их руками и ели зерна.

И една събота, първата след втория ден на Пасхата, като минаваше Той през нивите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.

2 Н о некоторые фарисеи спросили: – Почему вы делаете то, что не разрешается делать в субботу?

А някои от фарисеите казаха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?

3 И исус им ответил: – Не читали ли вы о том, что сделал Давид, когда он и его спутники проголодались?

Исус им отговори: Не сте ли чели това, което направи Давид, когато огладня той и мъжете, които бяха с него,

4 О н вошел в дом Божий, взял священный хлеб и ел, и своим спутникам дал, несмотря на то что его нельзя есть никому, кроме священников.

как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, даде и на онези, които бяха с него - а от тези хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?

5 И добавил: – Сын Человеческий – Господин над субботой! Иисус исцеляет в субботу человека с больной рукой (Мат. 12: 9-14; Мк. 3: 1-6)

Каза им още: Човешкият Син е господар на съботата. Изцеляването на човека с изсъхналата ръка

6 В другую субботу Иисус вошел в синагогу и учил. Там был человек с иссохшей правой рукой.

И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка беше изсъхнала.

7 У чители Закона и фарисеи внимательно наблюдали за Ним, не будет ли Он исцелять в субботу, потому что искали повод обвинить Его.

И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.

8 Н о Иисус знал, о чем они думали, и сказал человеку с иссохшей рукой: – Встань и выйди на середину. Тот встал и вышел вперед.

Но Той знаеше мислите им и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи на средата. И той стана и се изправи.

9 Т огда Иисус сказал им: – Я спрашиваю вас: что позволительно делать в субботу, добро или зло? Спасать жизнь или губить?

Тогава Исус им каза: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота - добро ли да прави или зло, да спаси ли живот или да погуби?

10 О н обвел их взглядом и сказал человеку: – Протяни руку. Тот протянул, и его рука стала совершенно здоровой.

И като ги изгледа всички, каза на човека: Протегни ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.

11 А они пришли в ярость и стали обсуждать между собой, что бы им сделать с Иисусом. Иисус выбирает двенадцать учеников (Мат. 10: 2-4; Мк. 3: 13-19; Деян. 1: 13)

А те излязоха извън себе си от гняв и обсъждаха помежду си какво биха могли да направят на Исус. Избиране на дванадесетте апостоли

12 П римерно в те же дни Иисус взошел на гору помолиться и провел всю ночь в молитве Богу.

През онези дни Исус се изкачи на планината да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

13 К огда наступил день, Он позвал Своих учеников и выбрал из них двенадцать, которых и назвал Своими апостолами:

И като се съмна, повика учениците Си и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:

14 С имона (которого Он назвал Петром), брата Симона Андрея, Иакова, Иоанна, Филиппа, Варфоломея,

Симон, когото и нарече Петър, и брат му Андрей, Яков и Йоан, Филип и Вартоломей,

15 М атфея, Фому, Иакова, сына Алфея, Симона, прозванного Зилотом,

Матей и Тома, Яков Алфеев и Симон, наречен Зилот,

16 И уду, сына Иакова, и Иуду Искариота, который стал предателем. Благословения и проклятия (Мат. 5: 3-12)

Юда, брат на Яков, и Юда Искариотски, който и стана предател.

17 И исус спустился с ними вниз, на равнину. Там уже собралась большая толпа Его учеников и великое множество народа со всей Иудеи, Иерусалима и прибрежных областей Тира и Сидона.

И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от народ от цяла Юдея и Йерусалим и от крайбрежието на Тир и Сидон, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;

18 О ни пришли послушать Иисуса и исцелиться от болезней. Те, кого мучили нечистые духи, тоже получали исцеление.

също и измъчваните от нечисти духове бяха изцелявани.

19 В се в толпе старались прикоснуться к Иисусу, потому что из Него исходила сила, которая всех исцеляла.

И цялото множество се стараеше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеляваше всички. Блаженствата

20 У стремив взгляд на учеников, Иисус начал говорить: – Блаженны вы, бедные, потому что вам принадлежит Божье Царство.

И Той повдигна очи към учениците Си и каза: Блажени сте вие, сиромаси, защото е ваше Божието царство.

21 Б лаженны вы, те, кто сейчас голоден, потому что вы насытитесь. Блаженны вы, те, кто сейчас плачет, потому что вы будете смеяться.

Блажени вие, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени вие, които плачете сега, защото ще се засмеете.

22 Б лаженны вы, когда люди вас ненавидят, когда вас изгоняют и оскорбляют, когда бесчестят ваше имя из-за Сына Человеческого.

Блажени сте, когато ви намразят човеците и когато ви отлъчват от себе си и ви оскърбяват, и отхвърлят името ви като лошо заради Човешкия Син;

23 Л икуйте в тот день и прыгайте от радости, потому что велика ваша награда на небесах! Ведь точно так же поступали с пророками отцы этих людей.

възрадвайте се в онзи ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така постъпваха с пророците.

24 Н о горе вам, богатые, потому что вы уже получили свое утешение.

Но горко на вас, богатите, защото сте получили вече утехата си.

25 Г оре вам, те, кто сейчас сыт, потому что вы будете голодать. Горе вам, те, кто сейчас смеется, потому что вы будете рыдать и плакать.

Горко на вас, които сега сте наситени, защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще скърбите и ще плачете.

26 Г оре вам, когда все хвалят вас, ведь так же их предки хвалили лжепророков. Иисус учит любить врагов (Мат. 5: 39-42)

Горко на вас, когато всички човеци заговорят ласкаво за вас, защото бащите им така постъпваха с лъжепророците. Любовта към враговете

27 – Я же говорю вам, тем, кто слушает Меня: «Любите ваших врагов, делайте добро тем, кто ненавидит вас,

Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тези, които ви мразят,

28 б лагословляйте тех, кто проклинает вас, и молитесь о тех, кто оскорбляет вас.

благославяйте тези, които ви проклинат, молете се за тези, които ви правят пакост.

29 Т ому, кто оскорбит тебя, ударив по щеке, подставь и другую, а тому, кто забирает у тебя верхнюю одежду, не мешай забрать и рубашку.

На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.

30 К аждому, кто у тебя просит, дай; и если кто-то заберет твое, не требуй обратно.

Дай на всеки, който ти поиска, и не искай обратно нещата си от този, който ги отнема.

31 П оступайте с людьми так, как вы хотите, чтобы они поступали с вами.

И както желаете да постъпват човеците с вас, така и вие постъпвайте с тях.

32 Е сли вы любите тех, кто любит вас, в чем ваша заслуга? Ведь даже грешники любят тех, кто их любит.

Понеже ако обичате само онези, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат онези, които тях обичат.

33 Е сли вы делаете добро тем, кто делает добро вам, то в чем ваша заслуга? Ведь даже грешники делают то же.

И ако правите добро само на онези, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.

34 Е сли вы даете в долг только тем, от кого надеетесь получить обратно, то в чем ваша заслуга? Ведь даже грешники дают в долг грешникам, ожидая получить назад столько же.

И ако давате назаем само на тези, от които се надявате да получите обратно, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците дават назаем на грешници, за да получат обратно същото.

35 Н о вы любите ваших врагов, делайте им добро и давайте в долг, не ожидая возврата. Тогда ваша награда будет велика, и вы будете сыновьями Всевышнего. Ведь Он Сам добр даже к неблагодарным и злым.

Но вие обичайте неприятелите си, правете добро и давайте назаем, без да очаквате да получите нещо в замяна; и наградата ви ще бъде голяма и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите.

36 Б удьте милосердны, как милосерден ваш Отец». Иисус говорит об осуждении (Мат. 7: 1-5)

И така, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден. Отношението към ближния

37 Н е судите, и сами не будете судимы. Не осуждайте, и вы не будете осуждены. Прощайте, и вы тоже будете прощены.

Не съдете и няма да бъдете съдени; не осъждайте и няма да бъдете осъждани; прощавайте и ще бъдете простени;

38 Д авайте, и вам тоже дадут. Полной мерой, утрясенной и пересыпающейся через край, вам отсыплют в вашу полу. Какой мерой вы мерите, такой отмерят и вам.

давайте и ще ви се дава; добра мярка - натъпкана, стръскана, препълнена, ще ви дават в пазвата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.

39 И исус рассказал им такую притчу: – Может ли слепой вести слепого? Разве они не упадут оба в яму?

Каза им една притча: Може ли слепец да води слепеца? Няма ли да паднат и двамата в яма?

40 У ченик не выше своего учителя, но каждый, кто полностью выучится, достигнет уровня своего учителя.

Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенства, ще бъде като учителя си.

41 Ч то ты смотришь на соринку в глазу своего брата, когда в своем собственном не замечаешь бревна?

И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око?

42 К ак ты можешь говорить своему брату: «Брат, дай я выну соринку из твоего глаза», когда ты не видишь бревна в своем собственном глазу? Лицемер, вынь сначала бревно из собственного глаза, а потом ты увидишь, как вынуть соринку из глаза своего брата. Притча Иисуса о хороших и плохих плодах (Мат. 7: 17-20)

Или как можеш да кажеш на брат си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! Първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в окото на брат ти. Всяко дърво се познава по своя плод

43 Х орошее дерево не приносит плохих плодов, и плохое дерево не приносит хороших,

Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.

44 т ак что каждое дерево узнают по его плодам. Ведь не собирают же с терновника инжир или с колючего кустарника виноград.

Понеже всяко дърво се познава по своя плод; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.

45 И з хранилища добра в своем сердце добрый человек выносит доброе, а злой человек выносит злое из своего хранилища зла. Ведь на языке у человека то, чем наполнено его сердце. Притча Иисуса о доме на песке и на камне (Мат. 7: 24-27)

Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говори устата му.

46 Ч то вы зовете Меня: «Господь, Господь», а не делаете того, что Я говорю?

И защо Ме призовавате: Господи, Господи!, а не вършите това, което казвам?

47 Я скажу вам, с кем можно сравнить того, кто приходит ко Мне, слушает Мои слова и исполняет их.

Всеки, който идва при Мен и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.

48 О н похож на строителя дома, который выкопал глубоко и заложил фундамент на камне. Когда случилось наводнение и на дом обрушилась река, она не пошатнула его, потому что он был крепко построен.

Прилича на човек, който, като строеше къща, направи дълбок изкоп и положи основа на скала; и когато стана наводнение, реката се устреми върху онази къща, но не можа да я поклати, защото бе здраво построена.

49 А того, кто слушает Мои слова и не исполняет их, можно сравнить с человеком, который построил дом на земле без фундамента. Как только река обрушилась на дом, он тут же рухнул, и падение его было великим.

А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа, върху която се устреми реката и тя начаса рухна; и срутването на онази къща беше голямо.