1 E sucedeu que, num dia de sábado, passava Jesus pelas searas; e seus discípulos iam colhendo espigas e, debulhando-as com as mãos, as comiam.
И една събота, първата след втория ден на Пасхата, като минаваше Той през нивите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.
2 A lguns dos fariseus, porém, perguntaram; Por que estais fazendo o que não é lícito fazer nos sábados?
А някои от фарисеите казаха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?
3 E Jesus, respondendo-lhes, disse: Nem ao menos tendes lido o que fez Davi quando teve fome, ele e seus companheiros?
Исус им отговори: Не сте ли чели това, което направи Давид, когато огладня той и мъжете, които бяха с него,
4 C omo entrou na casa de Deus, tomou os pães da proposição, dos quais não era lícito comer senão só aos sacerdotes, e deles comeu e deu também aos companheiros?
как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, даде и на онези, които бяха с него - а от тези хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?
5 T ambém lhes disse: O Filho do homem é Senhor do sábado.
Каза им още: Човешкият Син е господар на съботата. Изцеляването на човека с изсъхналата ръка
6 A inda em outro sábado entrou na sinagoga, e pôs-se a ensinar. Estava ali um homem que tinha a mão direita atrofiada.
И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка беше изсъхнала.
7 E os escribas e os fariseus observavam-no, para ver se curaria em dia de sábado, para acharem de que o acusar.
И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.
8 M as ele, conhecendo-lhes os pensamentos, disse ao homem que tinha a mão atrofiada: Levanta-te, e fica em pé aqui no maio. E ele, levantando-se, ficou em pé.
Но Той знаеше мислите им и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи на средата. И той стана и се изправи.
9 D isse-lhes, então, Jesus: Eu vos pergunto: É lícito no sábado fazer bem, ou fazer mal? salvar a vida, ou tirá-la?
Тогава Исус им каза: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота - добро ли да прави или зло, да спаси ли живот или да погуби?
10 E olhando para todos em redor, disse ao homem: Estende a tua mão. Ele assim o fez, e a mão lhe foi restabelecida.
И като ги изгледа всички, каза на човека: Протегни ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.
11 M as eles se encheram de furor; e uns com os outros conferenciam sobre o que fariam a Jesus.
А те излязоха извън себе си от гняв и обсъждаха помежду си какво биха могли да направят на Исус. Избиране на дванадесетте апостоли
12 N aqueles dias retirou-se para o monte a fim de orar; e passou a noite toda em oração a Deus.
През онези дни Исус се изкачи на планината да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
13 D epois do amanhecer, chamou seus discípulos, e escolheu doze dentre eles, aos quais deu também o nome de apóstolos:
И като се съмна, повика учениците Си и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:
14 S imão, ao qual também chamou Pedro, e André, seu irmão; Tiago e João; Filipe e Bartolomeu;
Симон, когото и нарече Петър, и брат му Андрей, Яков и Йоан, Филип и Вартоломей,
15 M ateus e Tomé; Tiago, filho de Alfeu, e Simão, chamado Zelote;
Матей и Тома, Яков Алфеев и Симон, наречен Зилот,
16 J udas, filho de Tiago; e Judas Iscariotes, que veio a ser o traidor.
Юда, брат на Яков, и Юда Искариотски, който и стана предател.
17 E Jesus, descendo com eles, parou num lugar plano, onde havia não só grande número de seus discípulos, mas também grande multidão do povo, de toda a Judéia e Jerusalém, e do litoral de Tiro e de Sidom, que tinham vindo para ouví-lo e serem curados das suas doenças;
И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от народ от цяла Юдея и Йерусалим и от крайбрежието на Тир и Сидон, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;
18 e os que eram atormentados por espíritos imundos ficavam curados.
също и измъчваните от нечисти духове бяха изцелявани.
19 E toda a multidão procurava tocar-lhe; porque saía dele poder que curava a todos.
И цялото множество се стараеше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеляваше всички. Блаженствата
20 E ntão, levantando ele os olhos para os seus discípulos, dizia: Bem-aventurados vós, os pobres, porque vosso é o reino de Deus.
И Той повдигна очи към учениците Си и каза: Блажени сте вие, сиромаси, защото е ваше Божието царство.
21 B em-aventurados vós, que agora tendes fome, porque sereis fartos. Bem-aventurados vós, que agora chorais, porque haveis de rir.
Блажени вие, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени вие, които плачете сега, защото ще се засмеете.
22 B em-aventurados sereis quando os homens vos odiarem, e quando vos expulsarem da sua companhia, e vos injuriarem, e rejeitarem o vosso nome como indigno, por causa do Filho do homem.
Блажени сте, когато ви намразят човеците и когато ви отлъчват от себе си и ви оскърбяват, и отхвърлят името ви като лошо заради Човешкия Син;
23 R egozijai-vos nesse dia e exultai, porque eis que é grande o vosso galardão no céu; pois assim faziam os seus pais aos profetas.
възрадвайте се в онзи ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така постъпваха с пророците.
24 M as ai de vós que sois ricos! porque já recebestes a vossa consolação.
Но горко на вас, богатите, защото сте получили вече утехата си.
25 A i de vós, os que agora estais fartos! porque tereis fome. Ai de vós, os que agora rides! porque vos lamentareis e chorareis.
Горко на вас, които сега сте наситени, защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще скърбите и ще плачете.
26 A i de vós, quando todos os homens vos louvarem! porque assim faziam os seus pais aos falsos profetas.
Горко на вас, когато всички човеци заговорят ласкаво за вас, защото бащите им така постъпваха с лъжепророците. Любовта към враговете
27 M as a vós que ouvis, digo: Amai a vossos inimigos, fazei bem aos que vos odeiam,
Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тези, които ви мразят,
28 b endizei aos que vos maldizem, e orai pelos que vos caluniam.
благославяйте тези, които ви проклинат, молете се за тези, които ви правят пакост.
29 A o que te ferir numa face, oferece-lhe também a outra; e ao que te houver tirado a capa, não lhe negues também a túnica.
На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.
30 D á a todo o que te pedir; e ao que tomar o que é teu, não lho reclames.
Дай на всеки, който ти поиска, и не искай обратно нещата си от този, който ги отнема.
31 A ssim como quereis que os homens vos façam, do mesmo modo lhes fazei vós também.
И както желаете да постъпват човеците с вас, така и вие постъпвайте с тях.
32 S e amardes aos que vos amam, que mérito há nisso? Pois também os pecadores amam aos que os amam.
Понеже ако обичате само онези, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат онези, които тях обичат.
33 E se fizerdes bem aos que vos fazem bem, que mérito há nisso? Também os pecadores fazem o mesmo.
И ако правите добро само на онези, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.
34 E se emprestardes
И ако давате назаем само на тези, от които се надявате да получите обратно, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците дават назаем на грешници, за да получат обратно същото.
35 A mai, porém a vossos inimigos, fazei bem e emprestai, nunca desanimado; e grande será a vossa recompensa, e sereis filhos do Altíssimo; porque ele é benigno até para com os integrantes e maus.
Но вие обичайте неприятелите си, правете добро и давайте назаем, без да очаквате да получите нещо в замяна; и наградата ви ще бъде голяма и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите.
36 S ede misericordiosos, como também vosso Pai é misericordioso.
И така, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден. Отношението към ближния
37 N ão julgueis, e não sereis julgados; não condeneis, e não sereis condenados; perdoai, e sereis perdoados.
Не съдете и няма да бъдете съдени; не осъждайте и няма да бъдете осъждани; прощавайте и ще бъдете простени;
38 D ai, e ser-vos-á dado; boa medida, recalcada, sacudida e transbordando vos deitarão no regaço; porque com a mesma medida com que medis, vos medirão a vós.
давайте и ще ви се дава; добра мярка - натъпкана, стръскана, препълнена, ще ви дават в пазвата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.
39 E propôs-lhes também uma parábola: Pode porventura um cego guiar outro cego? não cairão ambos no barranco?
Каза им една притча: Може ли слепец да води слепеца? Няма ли да паднат и двамата в яма?
40 N ão é o discípulo mais do que o seu mestre; mas todo o que for bem instruído será como o seu mestre.
Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенства, ще бъде като учителя си.
41 P or que vês o argueiro no olho de teu irmão, e não reparas na trave que está no teu próprio olho?
И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око?
42 O u como podes dizer a teu irmão: Irmão, deixa-me tirar o argueiro que está no teu olho, não vendo tu mesmo a trave que está no teu? Hipócrita! tira primeiro a trave do teu olho; e então verás bem para tirar o argueiro que está no olho de teu irmão.
Или как можеш да кажеш на брат си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! Първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в окото на брат ти. Всяко дърво се познава по своя плод
43 P orque não há árvore boa que dê mau fruto nem tampouco árvore má que dê bom fruto.
Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.
44 P orque cada árvore se conhece pelo seu próprio fruto; pois dos espinheiros não se colhem figos, nem dos abrolhos se vindimam uvas.
Понеже всяко дърво се познава по своя плод; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.
45 O homem bom, do bom tesouro do seu coração tira o bem; e o homem mau, do seu mau tesouro tira o mal; pois do que há em abundância no coração, disso fala a boca.
Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говори устата му.
46 E por que me chamais: Senhor, Senhor, e não fazeis o que eu vos digo?
И защо Ме призовавате: Господи, Господи!, а не вършите това, което казвам?
47 T odo aquele que vem a mim, e ouve as minhas palavras, e as pratica, eu vos mostrarei a quem é semelhante:
Всеки, който идва при Мен и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.
48 É semelhante ao homem que, edificando uma casa, cavou, abriu profunda vala, e pôs os alicerces sobre a rocha; e vindo a enchente, bateu com ímpeto a torrente naquela casa, e não a pôde abalar, porque tinha sido bem edificada.
Прилича на човек, който, като строеше къща, направи дълбок изкоп и положи основа на скала; и когато стана наводнение, реката се устреми върху онази къща, но не можа да я поклати, защото бе здраво построена.
49 M as o que ouve e não pratica é semelhante a um homem que edificou uma casa sobre terra, sem alicerces, na qual bateu com ímpeto a torrente, e logo caiu; e foi grande a ruína daquela casa.
А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа, върху която се устреми реката и тя начаса рухна; и срутването на онази къща беше голямо.