1 Ó Senhor, Deus da minha salvação, dia e noite clamo diante de ti.

(По слав. 87.) Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Етан Езраева. Господи Боже, Спасителю мой, и денем, и нощем съм викал пред Тебе.

2 C hegue ã tua presença a minha oração, inclina os teus ouvidos ao meu clamor;

Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; приклони ухото Си към вика ми.

3 p orque a minha alma está cheia de angústias, e a minha vida se aproxima do Seol.

Защото се насити душата ми на бедствия и животът ми се приближава до преизподнята.

4 J á estou contado com os que descem ã cova; estou como homem sem forças,

Причисляван съм към онези, които слизат в рова; станах като човек, който няма помощ,

5 a tirado entre os finados; como os mortos que jazem na sepultura, dos quais já não te lembras, e que são desamparados da tua mão.

изхвърлен между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не се сещаш вече и които са отсечени от ръката Ти.

6 P useste-me na cova mais profunda, em lugares escuros, nas profundezas.

Спуснал си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места, в бездните.

7 S obre mim pesa a tua cólera; tu me esmagaste com todas as tuas ondas.

Натегна на мене Твоят гняв и с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села.)

8 A partaste de mim os meus conhecidos, fizeste-me abominável para eles; estou encerrado e não posso sair.

Отдалечил си от мене познатите ми; направил си ме гнусен за тях; затворен съм и не мога да изляза.

9 O s meus olhos desfalecem por causa da aflição. Clamo a ti todo dia, Senhor, estendendo-te as minhas mãos.

Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, простирал съм към Тебе ръцете си.

10 M ostrarás tu maravilhas aos mortos? ou levantam-se os mortos para te louvar?

На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села.)

11 S erá anunciada a tua benignidade na sepultura, ou a tua fidelidade no Abadom?

В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие или в мястото на погибелта верността Ти?

12 S erão conhecidas nas trevas as tuas maravilhas, e a tua justiça na terra do esquecimento?

Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела и правдата Ти - в земята на забравените?

13 E u, porém, Senhor, clamo a ti; de madrugada a minha oração chega ã tua presença.

Но аз към Тебе, Господи, извиках; и на ранина молитвата ми ще Те изпревари.

14 S enhor, por que me rejeitas? por que escondes de mim a tua face?

Господи, защо отхвърляш душата ми? Защо криеш лицето Си от мен?

15 E stou aflito, e prestes a morrer desde a minha mocidade; sofro os teus terrores, estou desamparado.

От младини съм угнетен и бера душа; търпя Твоите ужаси и съм в изумление.

16 S obre mim tem passado a tua ardente indignação; os teus terrores deram cabo de mim.

Гневът Ти мина върху мен; ужасът Ти ме съсипа.

17 C omo águas me rodeiam todo o dia; cercam-me todos juntos.

Като води ме обикалят цял ден, заедно ме обкръжават.

18 A parte de mim amigos e companheiros; os meus conhecidos se acham nas trevas.

Отдалечил си от мене любим и приятел; познатите ми са мрак.