1 O h SEÑOR, Dios de mi salud, día y noche clamo delante de ti.

(По слав. 87.) Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Етан Езраева. Господи Боже, Спасителю мой, и денем, и нощем съм викал пред Тебе.

2 E ntre mi oración en tu presencia; inclina tu oído a mi clamor.

Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; приклони ухото Си към вика ми.

3 P orque mi alma está harta de males, y mi vida llega al Seol.

Защото се насити душата ми на бедствия и животът ми се приближава до преизподнята.

4 S oy contado con los que descienden al hoyo, soy como hombre sin fuerza;

Причисляван съм към онези, които слизат в рова; станах като човек, който няма помощ,

5 l ibrado entre los muertos. Como los muertos que duermen en el sepulcro, que no te acuerdas más de ellos, y que son cortados de tu mano.

изхвърлен между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не се сещаш вече и които са отсечени от ръката Ти.

6 M e has puesto en el hoyo profundo, en tinieblas, en honduras.

Спуснал си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места, в бездните.

7 S obre mí se ha acostado tu ira, y me has afligido con todas tus ondas. (Selah.)

Натегна на мене Твоят гняв и с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села.)

8 H as alejado de mí mis conocidos; me has puesto por abominación a ellos; estoy encerrado, y no saldré.

Отдалечил си от мене познатите ми; направил си ме гнусен за тях; затворен съм и не мога да изляза.

9 M is ojos enfermaron a causa de mi aflicción; te he llamado, oh SEÑOR, cada día he extendido a ti mis manos.

Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, простирал съм към Тебе ръцете си.

10 ¶ ¿Harás tú milagro a los muertos? ¿Se levantarán los muertos para alabarte? (Selah.)

На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села.)

11 ¿ Será contada en el sepulcro tu misericordia, o tu verdad en el infierno?

В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие или в мястото на погибелта верността Ти?

12 ¿ Será conocida en las tinieblas tu maravilla, y tu justicia en la tierra del olvido?

Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела и правдата Ти - в земята на забравените?

13 M as yo a ti he clamado, oh SEÑOR; y de mañana te previno mi oración.

Но аз към Тебе, Господи, извиках; и на ранина молитвата ми ще Те изпревари.

14 ¿ Por qué, oh SEÑOR, desechas mi alma? ¿Por qué escondes tu rostro de mí?

Господи, защо отхвърляш душата ми? Защо криеш лицето Си от мен?

15 Y o soy pobre y menesteroso; desde la juventud he llevado tus temores, he estado medroso.

От младини съм угнетен и бера душа; търпя Твоите ужаси и съм в изумление.

16 S obre mí han pasado tus iras; tus espantos me han cortado.

Гневът Ти мина върху мен; ужасът Ти ме съсипа.

17 M e han rodeado como aguas de continuo; me han cercado a una.

Като води ме обикалят цял ден, заедно ме обкръжават.

18 H as alejado de mí al amigo y al compañero; y mis conocidos has puesto en la tiniebla.

Отдалечил си от мене любим и приятел; познатите ми са мрак.