1 Y vino Palabra del SEÑOR a mí, diciendo:

И Господнето слово дойде към мен и каза:

2 H ijo de hombre, habla a los hijos de tu pueblo, y diles: Cuando trajere yo espada sobre la tierra, y el pueblo de la tierra tomare un hombre de sus términos, y se lo pusiere por atalaya,

Сине човешки, говори на народа си и им кажи: Когато нанеса меча върху някоя земя и народът на онази земя вземе някой човек изпомежду си и го постави за страж,

3 y él viere venir la espada sobre la tierra, y tocare shofar, y avisare al pueblo;

и той, като види, че мечът идва върху земята, затръби и предупреди народа,

4 c ualquiera que oyere el sonido del shofar, y no se apercibiere, y viniendo la espada le tomare, su sangre será sobre su cabeza.

тогава, ако мечът дойде и постигне някого, който чуе гласа на тръбата, а не се пази, кръвта му ще бъде на главата му.

5 E l sonido del shofar oyó, y no se apercibió; su sangre será sobre él; mas el que se apercibiere, librará su alma.

Той е чул гласа на тръбата, а не се е свестил, кръвта му ще бъде върху него; докато, ако беше се свестил, той би избавил живота си.

6 P ero si el atalaya viere venir la espada, y no tocare el shofar, y el pueblo no se apercibiere, y viniendo la espada, tomare de él alguno; él por causa de su iniquidad fue tomado, mas demandaré su sangre de mano del atalaya.

Но ако стражът види, че мечът идва и не затръби, и народът не се свести, и мечът дойде и постигне някого от тях, той наистина ще бъде постигнат поради беззаконието си; но кръвта му ще изискам от ръката на стража.

7 T ú, pues, hijo de hombre, yo te he puesto por atalaya a la Casa de Israel, y oirás la palabra de mi boca, y los apercibirás de mi parte.

Така е и с тебе, сине човешки; Аз те поставих страж на Израелевия дом; и така, чуй словото от устата Ми и ги предупреди от Моя страна.

8 D iciendo yo al impío: Impío, de cierto morirás; si tú no hablares para que se guarde el impío de su camino, el impío morirá por su iniquidad, mas su sangre yo la demandaré de tu mano.

Когато казвам на беззаконника: Беззаконнико, непременно ще умреш!, а ти не проговориш, за да го предупредиш да се върне от пътя си, онзи беззаконник ще умре за беззаконието си, обаче от твоята ръка ще изискам кръвта му.

9 Y si tú avisares al impío de su camino para que de él se aparte, y él no se apartare de su camino, por su iniquidad morirá él, y tú libraste tu alma.

Но ако предупредиш беззаконника да се върне от пътя си, а той не се върне от него, той ще умре за беззаконието си, а ти си избавил душата си.

10 T ú, pues, hijo de hombre, di a la Casa de Israel: Vosotros habéis hablado así, diciendo: Nuestras rebeliones y nuestros pecados están sobre nosotros, y a causa de ellos somos consumidos, ¿cómo, pues, viviremos?

Затова, сине човешки, кажи на Израелевия дом: Вие така говорихте: Престъпленията ни и греховете ни са върху нас и ние тлеем поради тях; как тогава ще живеем?

11 D iles: Vivo yo, dijo el Señor DIOS, que no quiero la muerte del impío, sino que se torne el impío de su camino, y que viva. Volveos, volveos de vuestros malos caminos, ¿y por qué moriréis, oh Casa de Israel?

Кажи им: Заклевам се в живота Си, казва Господ Йехова, не благоволя в смъртта на нечестивия, а нечестивият да се върне от пътя си и да живее. Върнете се, върнете се от лошите си пътища, защо да умрете, доме Израелев?

12 Y tú, hijo de hombre, di a los hijos de tu pueblo: La justicia del justo no lo librará el día que se rebelare; y la impiedad del impío no le será estorbo el día que se volviere de su impiedad; y el justo no podrá vivir por su justicia el día que pecare.

Затова, сине човешки, кажи на народа си: Правдата на праведния няма да го избави в деня, когато престъпи; и нечестивият няма да падне поради нечестието си в деня, когато се отвърне от нечестието си, също както праведният няма да може да живее поради правдата си в деня, когато съгреши.

13 D iciendo yo al justo: De cierto vivirá, y él confiado en su justicia hiciere iniquidad, todas sus justicias no vendrán en memoria, sino que morirá por su iniquidad que hizo.

Когато кажа на праведния, че непременно ще живее, а той, като уповава на правдата си, извърши неправда, то нито едно от неговите праведни дела няма да се спомни; а поради неправдата, която е извършил, той ще умре.

14 Y diciendo yo al impío: De cierto morirás; si él se volviere de su pecado, e hiciere juicio y justicia,

И когато кажа на нечестивия: Непременно ще умреш; а той се отвърне от греха си и постъпи законно и праведно;

15 s i el impío restituyere la prenda, devolviere lo que hubiere robado, caminare en las ordenanzas de la vida, no haciendo iniquidad, vivirá ciertamente y no morirá.

ако нечестивият върне залог, върне грабнатото, постъпва според повеленията на живота и не върши неправда, непременно ще живее; няма да умре;

16 N o se le recordará ninguno de sus pecados que había cometido; ¿hizo juicio y justicia? Vivirá ciertamente.

нито един от греховете, които е извършил, няма да се помни против него; той е постъпил законно и праведно; непременно ще живее.

17 L uego dirán los hijos de tu pueblo: No es recta la vía del Señor: la vía de ellos es la que no es recta.

Но твоят народ казва: Господният път не е прав. Обаче техният път не е прав.

18 C uando el justo se apartare de su justicia, e hiciere iniquidad, morirá por ello.

Когато праведният се върне от правдата си и извърши неправда, то поради нея ще умре.

19 Y cuando el impío se apartare de su impiedad, e hiciere juicio y justicia, vivirá por ello.

А когато беззаконникът се отвърне от беззаконието си и постъпи законно и праведно, той ще живее поради това.

20 Y dijisteis: No es recta la vía del Señor. Yo os juzgaré, oh Casa de Israel, a cada uno conforme a sus caminos.

Вие обаче казвате: Господният път не е прав. Доме Израелев, ще ви съдя всекиго според постъпките му.

21 Y aconteció en el año duodécimo de nuestro cautiverio, en el mes décimo, a los cinco del mes, que vino a mí un escapado de Jerusalén, diciendo: La ciudad ha sido herida.

В дванадесетата година от плена ни, в десетия месец, на петия ден от месеца, при мене дойде един бежанец от Йерусалим и каза: Градът е превзет.

22 Y la mano del SEÑOR había sido sobre mí la tarde antes que el escapado viniera, y había abierto mi boca, hasta que vino a mí por la mañana; y abrió mi boca, y nunca más estuve mudo.

А вечерта, преди да дойде бежанецът, Господнята ръка беше върху мен и отваряше устата ми, докато той дойде при мене сутринта; и така, устата ми се отвориха и не бях вече ням.

23 Y vino Palabra del SEÑOR a mí, diciendo:

И Господнето слово дойде към мен и каза:

24 H ijo de hombre, los que habitan estos desiertos en la tierra de Israel, hablando dicen: Abraham era uno, y poseyó la tierra; pues nosotros somos muchos; a nosotros es dada la tierra en posesión.

Сине човешки, тези, които живеят в онези опустошени места в Израелевата земя, говорят: Авраам беше само един, но пак наследи земята; а ние сме мнозина; на нас бе дадена земята в наследство.

25 P or tanto, diles: Así dijo el Señor DIOS: ¿Con sangre comeréis, y a vuestros ídolos alzaréis vuestros ojos, y sangre derramaréis, y poseeréis vosotros esta tierra?

Затова им кажи: Така казва Господ Йехова: Вие ядете месо с кръвта му, повдигате очи към идолите си и проливате кръв; и ще владеете ли земята?

26 E stuvisteis sobre vuestras espadas, hicisteis abominación, y contaminasteis cada cual la mujer de su prójimo, ¿y habréis de poseer la tierra?

Вие се облягате на меча си, вършите мерзости и осквернявате всеки жената на ближния си; и ще владеете ли земята?

27 L es dirás así: Así dijo el Señor DIOS: Vivo yo, que los que están en aquellos asolamientos caerán a espada, y al que está sobre la faz del campo entregaré a las bestias que lo devoren; y los que están en las fortalezas y en las cuevas, de pestilencia morirán.

Кажи им това: Така казва Господ Йехова: Заклевам се в живота Си, онези, които са в опустошените места, непременно ще паднат от меч; и който е на открито поле, ще го предам на зверовете да го изядат; а които са в крепостите и пещерите, ще измрат от мор.

28 Y pondré la tierra en desierto y en soledad, y cesará la soberbia de su fortaleza; y los montes de Israel serán asolados, que no haya quien pase.

И ще превърна земята в пустош и да бъде за удивление, и горделивата ѝ сила ще престане; и Израелевите планини ще запустеят, за да няма кой да минава.

29 Y sabrán que yo soy el SEÑOR, cuando pusiere la tierra en soledad y desierto, por todas sus abominaciones que han hecho.

Тогава ще познаят, че Аз съм Господ, когато превърна земята в пустош и бъде за удивление поради всички мерзости, които извършиха.

30 Y tú, hijo de hombre, los hijos de tu pueblo se mofan de ti junto a las paredes y a las puertas de las casas, y habla el uno con el otro, cada uno con su hermano, diciendo: Venid ahora, y oíd qué Palabra sale del SEÑOR.

А колкото до тебе, сине човешки, твоят народ приказва за тебе при стените и вратите на къщите и като говорят един на друг, всеки на брат си, казват: Елате сега и чуйте какво е словото, което излиза от Господа.

31 Y vendrán a ti como viene el pueblo, y se estarán delante de ti, mi pueblo, y oirán tus palabras, y no las pondrán por obra; antes hacen halagos con sus bocas, y el corazón de ellos anda en pos de su avaricia.

Те идват при тебе, както идва народът, и седят пред тебе като Мой народ, и слушат твоите думи, но не ги изпълняват, защото с устата си показват много любов, но сърцето им отива след печалбите им.

32 Y he aquí que tú eres a ellos como cantor de amores, gracioso de voz y que canta bien; y oirán tus palabras, mas no las pondrán por obra.

И, ето, ти си им като любима песен от човек, който има сладък глас и свири добре, защото слушат думите ти, а не ги изпълняват.

33 P ero cuando ello viniere (he aquí viene), sabrán que hubo profeta entre ellos.

А когато настане това (а то идва), тогава ще познаят, че е имало пророк между тях.