1 Y respondió Job, y dijo:

Тогава Йов отговори:

2 M uchas veces he oído cosas como éstas; consoladores molestos sois todos vosotros.

Много такива неща съм слушал; окаяни утешители сте всички.

3 ¿ Tendrán fin las palabras ventosas? O ¿qué es lo que te anima a responder?

Свършват ли се празните думи? Или какво ти дава смелост, че отговаряш?

4 T ambién yo hablaría como vosotros. Deseo que vuestra alma estuviera en lugar de la mía, que yo os tendría compañía en las palabras, y sobre vosotros movería mi cabeza.

И аз можех да говоря като вас; ако беше вашата душа на мястото на моята душа, можех да натрупам думи против вас и да клатя глава против вас.

5 P ero yo os alentaría con mis palabras, y la consolación de mis labios detendría el dolor.

Но аз бих ви подкрепил с устата си и утехата от устните ми би облекчила скръбта ви.

6 M as si hablo, mi dolor no cesa; y si dejo de hablar, no se aparta de mí.

Ако говоря, болката ми не олеква; и ако мълча, доколко съм в покой?

7 P ero ahora me ha fatigado; tú has asolado toda mi compañía.

Но сега Той много ме умори; Ти запусти цялото ми семейство.

8 T ú me has arrugado; el testigo es mi delgadez, que se levanta contra mí para testificar en mi rostro.

Покрил си ме с бръчки в свидетелство против мен; и мършавостта ми се издига срещу мен и заявява в лицето ми.

9 S u furor me arrebató, y me ha sido contrario; crujió sus dientes contra mí; contra mí aguzó sus ojos mi enemigo.

Разкъсва ме в гнева Си и ме мрази; скърца със зъбите Си против мене; неприятелят ми остри очите си върху мене.

10 A brieron contra mí su boca; hirieron mis mejillas con afrenta; contra mí se juntaron todos.

Зяпат против мене с устата си, удрят ме по челюстта с хулене, трупат се всички против мене.

11 ¶ Me ha entregado Dios al mentiroso, y en las manos de los impíos me hizo temblar.

Бог ме предаде на неправедния и ме хвърли в ръцете на нечестивите.

12 P róspero estaba, y me desmenuzó; me arrebató por la cerviz, y me despedazó, y me puso por blanco suyo.

Бях в охолност, но Той ме разкъса, дори ме хвана за врата и ме строши, и ме постави за Свой прицел.

13 M e cercaron sus flecheros, partió mis riñones, y no perdonó; mi hiel derramó por tierra.

Стрелците Му ме обиколиха; пронизва бъбреците ми и не щади; излива жлъчката ми на земята.

14 M e quebrantó de quebranto sobre quebranto; corrió contra mí como un gigante.

Съсипва ме с удар върху удар; спуска се върху мене като исполин.

15 Y o cosí cilicio sobre mi piel, y cargué mi cabeza de polvo.

Вретище съших върху кожата си и окалях ро̀га си в пръстта,

16 M i rostro está enlodado con lloro, y mis párpados entenebrecidos;

лицето ми подпухна от плач и мрачна сянка има върху клепачите ми,

17 a pesar de no haber injusticia en mis manos, y de haber sido limpia mi oración.

ако и да няма неправда в ръцете ми и да е чиста молитвата ми.

18 ¡ Oh tierra! No cubras mi sangre, y no haya lugar donde se esconda mi clamor.

О, земьо, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.

19 P or cierto aun ahora en los cielos está mi testigo, y mi testimonio en las alturas.

Ето и сега, свидетелят ми е на небесата и свидетелството ми е във височините.

20 M is disputadores son mis amigos; mas a Dios destilarán mis ojos.

Моите приятели ми се присмиват; но окото ми рони сълзи към Бога,

21 ¡ Deseo que pudiera disputar el hombre con Dios, como puede con su prójimo!

дано Той сам защити човека пред Бога и човешкия син - пред ближния му!

22 M as los años contados vendrán, y yo andaré el camino por donde no volveré.

Защото като се изминат малко години, аз ще отида на път, откъдето няма да се върна.