1 И отвечал Иов и сказал:

Тогава Йов отговори:

2 с лышал я много такого; жалкие утешители все вы!

Много такива неща съм слушал; окаяни утешители сте всички.

3 Б удет ли конец ветреным словам? и что побудило тебя так отвечать?

Свършват ли се празните думи? Или какво ти дава смелост, че отговаряш?

4 И я мог бы так же говорить, как вы, если бы душа ваша была на месте души моей; ополчался бы на вас словами и кивал бы на вас головою моею;

И аз можех да говоря като вас; ако беше вашата душа на мястото на моята душа, можех да натрупам думи против вас и да клатя глава против вас.

5 п одкреплял бы вас языком моим и движением губ утешал бы.

Но аз бих ви подкрепил с устата си и утехата от устните ми би облекчила скръбта ви.

6 Г оворю ли я, не утоляется скорбь моя; перестаю ли, что отходит от меня?

Ако говоря, болката ми не олеква; и ако мълча, доколко съм в покой?

7 Н о ныне Он изнурил меня. Ты разрушил всю семью мою.

Но сега Той много ме умори; Ти запусти цялото ми семейство.

8 Т ы покрыл меня морщинами во свидетельство против меня; восстает на меня изможденность моя, в лицо укоряет меня.

Покрил си ме с бръчки в свидетелство против мен; и мършавостта ми се издига срещу мен и заявява в лицето ми.

9 Г нев Его терзает и враждует против меня, скрежещет на меня зубами своими; неприятель мой острит на меня глаза свои.

Разкъсва ме в гнева Си и ме мрази; скърца със зъбите Си против мене; неприятелят ми остри очите си върху мене.

10 Р азинули на меня пасть свою; ругаясь бьют меня по щекам; все сговорились против меня.

Зяпат против мене с устата си, удрят ме по челюстта с хулене, трупат се всички против мене.

11 П редал меня Бог беззаконнику и в руки нечестивым бросил меня.

Бог ме предаде на неправедния и ме хвърли в ръцете на нечестивите.

12 Я был спокоен, но Он потряс меня; взял меня за шею и избил меня и поставил меня целью для Себя.

Бях в охолност, но Той ме разкъса, дори ме хвана за врата и ме строши, и ме постави за Свой прицел.

13 О кружили меня стрельцы Его; Он рассекает внутренности мои и не щадит, пролил на землю желчь мою,

Стрелците Му ме обиколиха; пронизва бъбреците ми и не щади; излива жлъчката ми на земята.

14 п робивает во мне пролом за проломом, бежит на меня, как ратоборец.

Съсипва ме с удар върху удар; спуска се върху мене като исполин.

15 В ретище сшил я на кожу мою и в прах положил голову мою.

Вретище съших върху кожата си и окалях ро̀га си в пръстта,

16 Л ицо мое побагровело от плача, и на веждах моих тень смерти,

лицето ми подпухна от плач и мрачна сянка има върху клепачите ми,

17 п ри всем том, что нет хищения в руках моих, и молитва моя чиста.

ако и да няма неправда в ръцете ми и да е чиста молитвата ми.

18 З емля! не закрой моей крови, и да не будет места воплю моему.

О, земьо, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.

19 И ныне вот на небесах Свидетель мой, и Заступник мой в вышних!

Ето и сега, свидетелят ми е на небесата и свидетелството ми е във височините.

20 М ногоречивые друзья мои! К Богу слезит око мое.

Моите приятели ми се присмиват; но окото ми рони сълзи към Бога,

21 О , если бы человек мог иметь состязание с Богом, как сын человеческий с ближним своим!

дано Той сам защити човека пред Бога и човешкия син - пред ближния му!

22 И бо летам моим приходит конец, и я отхожу в путь невозвратный.

Защото като се изминат малко години, аз ще отида на път, откъдето няма да се върна.