1 ( 101-1) ^^Молитва страждущего, когда он унывает и изливает пред Господом печаль свою.^^ (101-2) Господи! услышь молитву мою, и вопль мой да придет к Тебе.

(По слав. 101.) Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми и викът ми нека стигне до Тебе.

2 ( 101-3) Не скрывай лица Твоего от меня; в день скорби моей приклони ко мне ухо Твое; в день,, скоро услышь меня;

Не скривай лицето Си от мене; в деня на утеснението ми наведи ухото Си към мене; в деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.

3 ( 101-4) ибо исчезли, как дым, дни мои, и кости мои обожжены, как головня;

Защото дните ми изчезват като дим и костите ми изгарят като в пещ.

4 ( 101-5) сердце мое поражено, и иссохло, как трава, так что я забываю есть хлеб мой;

Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, защото забравям да ям хляба си.

5 ( 101-6) от голоса стенания моего кости мои прильпнули к плоти моей.

Поради гласа на охкането ми костите ми се прилепват за кожата ми.

6 ( 101-7) Я уподобился пеликану в пустыне; я стал как филин на развалинах;

Приличам на пеликан в пустиня, станал съм като бухал в развалини.

7 ( 101-8) не сплю и сижу, как одинокая птица на кровле.

Лишен от сън, станал съм като врабче, усамотено на покрива на къщата.

8 ( 101-9) Всякий день поносят меня враги мои, и злобствующие на меня клянут мною.

Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; онези, които се ожесточават против мене, проклинат с името ми.

9 ( 101-10) Я ем пепел, как хлеб, и питье мое растворяю слезами,

Защото ядох пепел като хляб и смесих питието си със сълзи

10 ( 101-11) от гнева Твоего и негодования Твоего, ибо Ты вознес меня и низверг меня.

поради негодуването Ти и гнева Ти; защото, като си ме вдигнал, си ме отхвърлил.

11 ( 101-12) Дни мои--как уклоняющаяся тень, и я иссох, как трава.

Дните ми са като удължена сянка в късен следобед и аз изсъхвам като трева.

12 ( 101-13) Ты же, Господи, вовек пребываешь, и память о Тебе в род и род.

Но Ти, Господи, довека седиш Цар и споменът Ти е от род в род.

13 ( 101-14) Ты восстанешь, умилосердишься над Сионом, ибо время помиловать его, --ибо пришло время;

Ти ще станеш и ще се смилиш над Сион; защото е време да му покажеш милост. Да! Определеното време дойде.

14 ( 101-15) ибо рабы Твои возлюбили и камни его, и о прахе его жалеют.

Защото слугите Ти копнеят за камъните му и милеят за пръстта му.

15 ( 101-16) И убоятся народы имени Господня, и все цари земные--славы Твоей.

И така, народите ще се боят от името Господне и всички земни царе - от славата Ти.

16 ( 101-17) Ибо созиждет Господь Сион и явится во славе Своей;

Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,

17 ( 101-18) призрит на молитву беспомощных и не презрит моления их.

Той е погледнал благосклонно към молитвата на лишените и не е презрял молбата им.

18 ( 101-19) Напишется о сем для рода последующего, и поколение грядущее восхвалит Господа,

Това ще се напише за бъдещото поколение; и народ, който ще бъде създаден, ще хвали Господа.

19 ( 101-20) ибо Он приникнул со святой высоты Своей, с небес призрел Господь на землю,

Защото Той надникна от Своята свята висота, от небето Господ погледна към земята,

20 ( 101-21) чтобы услышать стон узников, разрешить сынов смерти,

за да чуе въздишките на затворените, да освободи осъдените на смърт;

21 ( 101-22) дабы возвещали на Сионе имя Господне и хвалу Его--в Иерусалиме,

за да възвестят името на Господа в Сион и хвалата Му - в Йерусалим,

22 ( 101-23) когда соберутся народы вместе и царства для служения Господу.

когато се съберат заедно племената и царствата, за да слугуват на Господа.

23 ( 101-24) Изнурил Он на пути силы мои, сократил дни мои.

Той намали силата ми сред пътя; съкрати дните ми.

24 ( 101-25) Я сказал: Боже мой! не восхити меня в половине дней моих. Твои лета в роды родов.

Аз казах: Да не ме грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми; Твоите години са от родове в родове.

25 ( 101-26) В начале Ты, основал землю, и небеса--дело Твоих рук;

Отдавна Ти, Господи, си основал земята и дело на Твоите ръце са небесата.

26 ( 101-27) они погибнут, а Ты пребудешь; и все они, как риза, обветшают, и, как одежду, Ты переменишь их, и изменятся;

Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш. Да! Те всички ще овехтеят като дреха; като облекло ще ги смениш и ще бъдат изменени.

27 ( 101-28) но Ты--тот же, и лета Твои не кончатся.

Но Ти си същият и Твоите години няма да се свършат.

28 ( 101-29) Сыны рабов Твоих будут жить, и семя их утвердится пред лицем Твоим.

Синовете на слугите Ти ще се установят и потомството им ще се утвърди пред Тебе.