Иов 3 ~ Йов 3

picture

1 П осле того открыл Иов уста свои и проклял день свой.

След това Йов отвори устата си и прокле деня си.

2 И начал Иов и сказал:

Йов проговори:

3 п огибни день, в который я родился, и ночь, в которую сказано: зачался человек!

Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко.

4 Д ень тот да будет тьмою; да не взыщет его Бог свыше, и да не воссияет над ним свет!

Да бъде тъмнина онзи ден; Бог да не го зачита отгоре и да не изгрее на него светлина.

5 Д а омрачит его тьма и тень смертная, да обложит его туча, да страшатся его, как палящего зноя!

Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; облак да седи на него; всичко, което помрачава деня, нека го направи ужасен.

6 Н очь та, --да обладает ею мрак, да не сочтется она в днях года, да не войдет в число месяцев!

Тъмнина да обладае онази нощ; да не се брои между дните на годината, да не влезе в числото на месеците.

7 О ! ночь та--да будет она безлюдна; да не войдет в нее веселье!

Ето, пуста да остане онази нощ; радостен глас да не дойде в нея.

8 Д а проклянут ее проклинающие день, способные разбудить левиафана!

Да я прокълнат онези, които кълнат дните, онези, които са изкусни да събудят левиатана.

9 Д а померкнут звезды рассвета ее: пусть ждет она света, и он не приходит, и да не увидит она ресниц денницы

Да изгаснат звездите на вечерта ѝ; да очаква светлина и да я няма, и да не види първите лъчи на зората;

10 з а то, что не затворила дверей чрева моей и не сокрыла горести от очей моих!

защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри скръбта от очите ми.

11 Д ля чего не умер я, выходя из утробы, и не скончался, когда вышел из чрева?

Защо не умрях при раждането и не издъхнах, щом излязох от утробата?

12 З ачем приняли меня колени? зачем было мне сосать сосцы?

Защо ме приеха коленете? Или защо гърдите, за да суча?

13 Т еперь бы лежал я и почивал; спал бы, и мне было бы покойно

Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; тогава щях да съм в покой.

14 с царями и советниками земли, которые застраивали для себя пустыни,

Заедно с царе и съветници на земята, които си градят пусти стълбове;

15 и ли с князьями, у которых было золото, и которые наполняли домы свои серебром;

или с князе, които имаха злато, които напълниха къщите си със сребро;

16 и ли, как выкидыш сокрытый, я не существовал бы, как младенцы, не увидевшие света.

или като скрито пометнато, нямаше да ме има, както младенци, които светлина не са видели.

17 Т ам беззаконные перестают наводить страх, и там отдыхают истощившиеся в силах.

Там нечестивите престават да смущават и там уморените се успокояват.

18 Т ам узники вместе наслаждаются покоем и не слышат криков приставника.

Заедно се успокояват и пленниците, не чуват гласа на насилника.

19 М алый и великий там равны, и раб свободен от господина своего.

Там са малък и голям; и слугата е свободен от господаря си.

20 Н а что дан страдальцу свет, и жизнь огорченным душею,

Защо се дава светлина на злощастния и живот на огорчения в душата,

21 к оторые ждут смерти, и нет ее, которые вырыли бы ее охотнее, нежели клад,

които копнеят за смъртта и я няма, ако и да копаят за нея повече, отколкото за скрити съкровища -

22 о брадовались бы до восторга, восхитились бы, что нашли гроб?

които много се радват и веселят, когато намерят гроба?

23 ч еловеку, которого путь закрыт, и которого Бог окружил мраком?

Защо се дава светлина на човека, чийто път е скрит и който Бог е преградил?

24 В здохи мои предупреждают хлеб мой, и стоны мои льются, как вода,

Защото вместо ядене идва ми въздишка; и стенанията ми се изливат като вода.

25 и бо ужасное, чего я ужасался, то и постигло меня; и чего я боялся, то и пришло ко мне.

Защото онова, от което се боях, ми се случи; и онова, от което треперех, се стовари върху мене.

26 Н ет мне мира, нет покоя, нет отрады: постигло несчастье.

Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; но пак смущение ме нападна.