1 П осле того открыл Иов уста свои и проклял день свой.
След това Йов отвори устата си и прокле деня си.
2 И начал Иов и сказал:
Йов проговори:
3 п огибни день, в который я родился, и ночь, в которую сказано: зачался человек!
Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко.
4 Д ень тот да будет тьмою; да не взыщет его Бог свыше, и да не воссияет над ним свет!
Да бъде тъмнина онзи ден; Бог да не го зачита отгоре и да не изгрее на него светлина.
5 Д а омрачит его тьма и тень смертная, да обложит его туча, да страшатся его, как палящего зноя!
Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; облак да седи на него; всичко, което помрачава деня, нека го направи ужасен.
6 Н очь та, --да обладает ею мрак, да не сочтется она в днях года, да не войдет в число месяцев!
Тъмнина да обладае онази нощ; да не се брои между дните на годината, да не влезе в числото на месеците.
7 О ! ночь та--да будет она безлюдна; да не войдет в нее веселье!
Ето, пуста да остане онази нощ; радостен глас да не дойде в нея.
8 Д а проклянут ее проклинающие день, способные разбудить левиафана!
Да я прокълнат онези, които кълнат дните, онези, които са изкусни да събудят левиатана.
9 Д а померкнут звезды рассвета ее: пусть ждет она света, и он не приходит, и да не увидит она ресниц денницы
Да изгаснат звездите на вечерта ѝ; да очаква светлина и да я няма, и да не види първите лъчи на зората;
10 з а то, что не затворила дверей чрева моей и не сокрыла горести от очей моих!
защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри скръбта от очите ми.
11 Д ля чего не умер я, выходя из утробы, и не скончался, когда вышел из чрева?
Защо не умрях при раждането и не издъхнах, щом излязох от утробата?
12 З ачем приняли меня колени? зачем было мне сосать сосцы?
Защо ме приеха коленете? Или защо гърдите, за да суча?
13 Т еперь бы лежал я и почивал; спал бы, и мне было бы покойно
Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; тогава щях да съм в покой.
14 с царями и советниками земли, которые застраивали для себя пустыни,
Заедно с царе и съветници на земята, които си градят пусти стълбове;
15 и ли с князьями, у которых было золото, и которые наполняли домы свои серебром;
или с князе, които имаха злато, които напълниха къщите си със сребро;
16 и ли, как выкидыш сокрытый, я не существовал бы, как младенцы, не увидевшие света.
или като скрито пометнато, нямаше да ме има, както младенци, които светлина не са видели.
17 Т ам беззаконные перестают наводить страх, и там отдыхают истощившиеся в силах.
Там нечестивите престават да смущават и там уморените се успокояват.
18 Т ам узники вместе наслаждаются покоем и не слышат криков приставника.
Заедно се успокояват и пленниците, не чуват гласа на насилника.
19 М алый и великий там равны, и раб свободен от господина своего.
Там са малък и голям; и слугата е свободен от господаря си.
20 Н а что дан страдальцу свет, и жизнь огорченным душею,
Защо се дава светлина на злощастния и живот на огорчения в душата,
21 к оторые ждут смерти, и нет ее, которые вырыли бы ее охотнее, нежели клад,
които копнеят за смъртта и я няма, ако и да копаят за нея повече, отколкото за скрити съкровища -
22 о брадовались бы до восторга, восхитились бы, что нашли гроб?
които много се радват и веселят, когато намерят гроба?
23 ч еловеку, которого путь закрыт, и которого Бог окружил мраком?
Защо се дава светлина на човека, чийто път е скрит и който Бог е преградил?
24 В здохи мои предупреждают хлеб мой, и стоны мои льются, как вода,
Защото вместо ядене идва ми въздишка; и стенанията ми се изливат като вода.
25 и бо ужасное, чего я ужасался, то и постигло меня; и чего я боялся, то и пришло ко мне.
Защото онова, от което се боях, ми се случи; и онова, от което треперех, се стовари върху мене.
26 Н ет мне мира, нет покоя, нет отрады: постигло несчастье.
Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; но пак смущение ме нападна.