1 П осле этого Иов заговорил и проклял день, когда он появился на свет.
След това Йов отвори устата си и прокле деня си.
2 О н сказал:
Йов проговори:
3 – Да сгинет день, когда я родился, и ночь, когда сказали: «Ребенок зачат!»
Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко.
4 П усть тот день станет тьмой, пусть Бог с высоты не вспомнит о нем, пусть свет в тот день не сияет.
Да бъде тъмнина онзи ден; Бог да не го зачита отгоре и да не изгрее на него светлина.
5 П усть он достанется мраку и мгле, пусть будет затянут тучей, пусть тьма его свет затмит.
Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; облак да седи на него; всичко, което помрачава деня, нека го направи ужасен.
6 П усть той ночью владеет тьма, пусть не сочтется она в днях года и не войдет ни в один из месяцев.
Тъмнина да обладае онази нощ; да не се брои между дните на годината, да не влезе в числото на месеците.
7 П усть та ночь будет бесплодной, и не раздастся в ней крик радости.
Ето, пуста да остане онази нощ; радостен глас да не дойде в нея.
8 П усть проклянут эту ночь те, кто проклинают дни, те, кто способен разбудить Левиафана.
Да я прокълнат онези, които кълнат дните, онези, които са изкусни да събудят левиатана.
9 П усть померкнут звезды на ее заре; пусть ждет она утра и не дождется, не увидит первых лучей рассвета,
Да изгаснат звездите на вечерта ѝ; да очаква светлина и да я няма, и да не види първите лъчи на зората;
10 з а то, что не затворила дверей материнского чрева и не скрыла от моих глаз горе.
защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри скръбта от очите ми.
11 П очему не погиб я при родах и не умер сразу же после рождения?
Защо не умрях при раждането и не издъхнах, щом излязох от утробата?
12 З ачем меня держали на коленях и вскармливали грудью?
Защо ме приеха коленете? Или защо гърдите, за да суча?
13 Я лежал бы сейчас в мире, спал бы себе спокойно
Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; тогава щях да съм в покой.
14 с реди царей и мудрецов земли, которые строили себе то, что ныне в руинах,
Заедно с царе и съветници на земята, които си градят пусти стълбове;
15 с реди правителей, у которых было золото, и которые свои дома наполнили серебром.
или с князе, които имаха злато, които напълниха къщите си със сребро;
16 П очему не зарыли меня, как мертворожденного, как младенца, который не увидел света?
или като скрито пометнато, нямаше да ме има, както младенци, които светлина не са видели.
17 Т ам прекращается суета неправедных, и утомленные находят покой.
Там нечестивите престават да смущават и там уморените се успокояват.
18 Т ам отдыхают вместе пленники и не слышат криков смотрителя.
Заедно се успокояват и пленниците, не чуват гласа на насилника.
19 Т ам и малый, и великий равны и слуга свободен перед господином.
Там са малък и голям; и слугата е свободен от господаря си.
20 Н а что дан страдальцу свет, и жизнь – тому, чья душа скорбит,
Защо се дава светлина на злощастния и живот на огорчения в душата,
21 т ому, кто ждет смерти, но она не идет, даже если он ищет ее усердней, чем клад,
които копнеят за смъртта и я няма, ако и да копаят за нея повече, отколкото за скрити съкровища -
22 т ому, кто с радостью и ликованием обрел бы могилу?
които много се радват и веселят, когато намерят гроба?
23 З ачем дана жизнь тому, чей путь сокрыт, тому, перед кем поставил преграду Бог?
Защо се дава светлина на човека, чийто път е скрит и който Бог е преградил?
24 В здохи мои вместо еды; льются стоны мои, как вода.
Защото вместо ядене идва ми въздишка; и стенанията ми се изливат като вода.
25 Ч его я боялся, то и произошло; чего страшился, то со мной и случилось.
Защото онова, от което се боях, ми се случи; и онова, от което треперех, се стовари върху мене.
26 Н ет мне ни мира, ни покоя; нет мне отдыха, настала смута.
Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; но пак смущение ме нападна.