Иов 3 ~ Йов 3

picture

1 П осле этого Иов заговорил и проклял день, когда он появился на свет.

След това Йов отвори устата си и прокле деня си.

2 О н сказал:

Йов проговори:

3 Да сгинет день, когда я родился, и ночь, когда сказали: «Ребенок зачат!»

Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко.

4 П усть тот день станет тьмой, пусть Бог с высоты не вспомнит о нем, пусть свет в тот день не сияет.

Да бъде тъмнина онзи ден; Бог да не го зачита отгоре и да не изгрее на него светлина.

5 П усть он достанется мраку и мгле, пусть будет затянут тучей, пусть тьма его свет затмит.

Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; облак да седи на него; всичко, което помрачава деня, нека го направи ужасен.

6 П усть той ночью владеет тьма, пусть не сочтется она в днях года и не войдет ни в один из месяцев.

Тъмнина да обладае онази нощ; да не се брои между дните на годината, да не влезе в числото на месеците.

7 П усть та ночь будет бесплодной, и не раздастся в ней крик радости.

Ето, пуста да остане онази нощ; радостен глас да не дойде в нея.

8 П усть проклянут эту ночь те, кто проклинают дни, те, кто способен разбудить Левиафана.

Да я прокълнат онези, които кълнат дните, онези, които са изкусни да събудят левиатана.

9 П усть померкнут звезды на ее заре; пусть ждет она утра и не дождется, не увидит первых лучей рассвета,

Да изгаснат звездите на вечерта ѝ; да очаква светлина и да я няма, и да не види първите лъчи на зората;

10 з а то, что не затворила дверей материнского чрева и не скрыла от моих глаз горе.

защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри скръбта от очите ми.

11 П очему не погиб я при родах и не умер сразу же после рождения?

Защо не умрях при раждането и не издъхнах, щом излязох от утробата?

12 З ачем меня держали на коленях и вскармливали грудью?

Защо ме приеха коленете? Или защо гърдите, за да суча?

13 Я лежал бы сейчас в мире, спал бы себе спокойно

Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; тогава щях да съм в покой.

14 с реди царей и мудрецов земли, которые строили себе то, что ныне в руинах,

Заедно с царе и съветници на земята, които си градят пусти стълбове;

15 с реди правителей, у которых было золото, и которые свои дома наполнили серебром.

или с князе, които имаха злато, които напълниха къщите си със сребро;

16 П очему не зарыли меня, как мертворожденного, как младенца, который не увидел света?

или като скрито пометнато, нямаше да ме има, както младенци, които светлина не са видели.

17 Т ам прекращается суета неправедных, и утомленные находят покой.

Там нечестивите престават да смущават и там уморените се успокояват.

18 Т ам отдыхают вместе пленники и не слышат криков смотрителя.

Заедно се успокояват и пленниците, не чуват гласа на насилника.

19 Т ам и малый, и великий равны и слуга свободен перед господином.

Там са малък и голям; и слугата е свободен от господаря си.

20 Н а что дан страдальцу свет, и жизнь – тому, чья душа скорбит,

Защо се дава светлина на злощастния и живот на огорчения в душата,

21 т ому, кто ждет смерти, но она не идет, даже если он ищет ее усердней, чем клад,

които копнеят за смъртта и я няма, ако и да копаят за нея повече, отколкото за скрити съкровища -

22 т ому, кто с радостью и ликованием обрел бы могилу?

които много се радват и веселят, когато намерят гроба?

23 З ачем дана жизнь тому, чей путь сокрыт, тому, перед кем поставил преграду Бог?

Защо се дава светлина на човека, чийто път е скрит и който Бог е преградил?

24 В здохи мои вместо еды; льются стоны мои, как вода.

Защото вместо ядене идва ми въздишка; и стенанията ми се изливат като вода.

25 Ч его я боялся, то и произошло; чего страшился, то со мной и случилось.

Защото онова, от което се боях, ми се случи; и онова, от което треперех, се стовари върху мене.

26 Н ет мне ни мира, ни покоя; нет мне отдыха, настала смута.

Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; но пак смущение ме нападна.