1 И аков продолжил путешествие и пришел в землю восточных народов.
Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители.
2 Т ам он увидел колодец в поле и возле него три отары овец, потому что из того колодца поили скот. Колодец был закрыт большим камнем.
И видя кладенец на полето и там три стада овце, които почиваха при него, защото от онзи кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък.
3 К огда все отары собирались, пастухи отваливали камень от колодца и поили овец, а потом клали камень на прежнее место.
И когато се събираха там всички стада, отместваха камъка от отвора на кладенеца и напояваха стадата; после пак слагаха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.
4 И аков спросил пастухов: – Братья, откуда вы? – Мы из Харрана, – ответили они.
Тогава Яков каза на овчарите: Братя, откъде сте? А те отвърнаха: От Харан сме.
5 О н сказал им: – Знаете ли вы Лавана, внука Нахора? – Да, знаем, – ответили они.
Той ги попита: Познавате ли Лаван, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме го.
6 И аков спросил: – Все ли у него благополучно? – Благополучно, – ответили они. – А вот и Рахиль, его дочь, идет с овцами.
И им каза: Здрав ли е? А те отговориха: Здрав е; и, ето, дъщеря му Рахил идва с овцете.
7 – Солнце еще высоко, – сказал он, – еще не время собирать отары. Напоите овец и гоните их обратно на пастбище.
А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напоете овцете и идете да ги пасете.
8 – Мы не можем, – ответили они, – пока не соберутся все отары, и камень не отвалят от колодца; тогда мы напоим овец.
А те казаха: Не можем, докато не се съберат всички стада и не отместят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овцете.
9 О н еще разговаривал с ними, когда подошла Рахиль с овцами отца: она пасла овец.
Докато още им говореше, дойде Рахил с бащините си овце, защото тя ги пасеше.
10 К огда Иаков увидел Рахиль, дочь своего дяди Лавана, он подошел, отвалил камень от колодца и напоил Лавановых овец.
А Яков, като видя Рахил, дъщерята на вуйчо си Лаван, и овцете на вуйчо си Лаван, Яков се приближи и отмести камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйчо си Лаван.
11 П отом Иаков поцеловал Рахиль и, громко заплакав,
И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.
12 с казал Рахили, что он – родственник ее отца и сын Ревекки. Она побежала и рассказала об этом отцу.
Яков каза на Рахил, че е племенник на баща ѝ и че е син на Ревека; а тя се затича да извести на баща си.
13 У слышав о приходе своего племянника Иакова, Лаван выбежал навстречу, обнял его, поцеловал и привел к себе в дом. Иаков рассказал ему обо всем,
А Лаван, като чу за своя племенник Яков, затича се да го посрещне; и го прегърна, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа на Лаван всичко.
14 и Лаван сказал ему: – Ты моя плоть и кровь. История женитьбы Иакова Когда Иаков прожил у него месяц,
Лаван му каза: Наистина ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец. Женитбата на Яков в Харан с Лия и Рахил
15 Л аван сказал ему: – Хотя ты мне и родственник, почему ты должен работать на меня даром? Скажи мне, что тебе заплатить.
След това Лаван каза на Яков: Ти си ми като брат, затова ще ми работиш ли безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата.
16 А у Лавана были две дочери: старшую звали Лия, а младшую – Рахиль.
А Лаван имаше две дъщери; името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил;
17 Л ия была не так красива, как Рахиль, а Рахиль была стройна и хороша собой.
на Лия очите не бяха здрави, а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.
18 И аков полюбил Рахиль и ответил Лавану: – Я буду работать на тебя семь лет за твою младшую дочь Рахиль.
И Яков, понеже обикна Рахил, каза: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.
19 Л аван сказал: – Лучше я отдам ее тебе, чем кому-то другому. Оставайся у меня.
Лаван отговори: По-добре да я дам на теб, отколкото на друг мъж; живей при мен.
20 И аков служил семь лет, чтобы получить Рахиль, но они показались ему как несколько дней, потому что он любил ее.
И така, Яков работѝ за Рахил седем години; но поради любовта му към нея те му се видяха като няколко дни.
21 П отом Иаков сказал Лавану: – Дай мне мою жену, чтобы мне жить с ней как с женой: пришел мой срок.
След това Яков каза на Лаван: Дай жена ми, защото дойде време да заживея с нея.
22 Л аван созвал всех окрестных жителей и устроил пир.
И така, Лаван събра всички хора от това място и даде угощение.
23 Н о когда настал вечер, он взял свою дочь Лию и дал ее Иакову, и Иаков лег с ней.
А вечерта взе дъщеря си Лия и му я доведе; и той влезе при нея.
24 Л аван дал в служанки дочери свою служанку Зелфу.
И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.
25 К огда настало утро, оказалось, что это Лия! Иаков сказал Лавану: – Что ты сделал со мной? Я же служил тебе за Рахиль. Почему ты обманул меня?
Но на сутринта Яков разбра, че беше Лия. И каза на Лаван: Какво е това, което ми направи ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?
26 Л аван ответил: – У нас здесь нет обычая выдавать замуж младшую дочь раньше старшей.
А Лаван отвърна: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата.
27 З аверши брачную неделю этой дочери, а потом мы дадим тебе и младшую, за другие семь лет работы.
Завършѝ сватбарската седмица с тази; и ще ти дам и онази за работата, която ще ми вършиш още седем години.
28 И аков так и сделал: провел неделю с Лией, а потом Лаван отдал ему в жены свою дочь Рахиль.
И Яков направи така; завърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена.
29 Л аван дал в служанки Рахили свою служанку Валлу.
А Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.
30 И аков стал жить и с Рахилью, и любил Рахиль больше, чем Лию. Он работал на Лавана еще семь лет. Дети Иакова
И Яков заживя с Рахил и обикна Рахил повече от Лия; и работѝ на Лаван още седем години. Потомството на Яков
31 К огда Господь увидел, что Лия нелюбима, Он открыл ей чрево, а Рахиль была бесплодна.
А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата ѝ; а Рахил беше бездетна.
32 Л ия забеременела и родила сына. Она назвала его Рувим, потому что сказала: «Это потому, что Господь увидел мое несчастье. Теперь мой муж, конечно, будет меня любить».
И така, Лия зачена и роди син, и го наименуваха Рувим, защото си казваше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне.
33 О на снова забеременела и, когда родила сына, сказала: «Так как Господь услышал, что я нелюбима, Он дал мне еще и этого». И она назвала его Симеон.
И пак зачена и роди син; и каза: Понеже Господ чу, че не съм любима, затова ми даде и този син; и го наименува Симеон.
34 О на снова забеременела, и когда родила сына, сказала: «Теперь, наконец, мой муж привяжется ко мне, потому что я родила ему трех сыновей». Поэтому он был назван Левий.
Пак зачена и роди син; и каза: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих трима сина; затова го наименува Левий.
35 И снова она забеременела и, когда родила сына, сказала: «На этот раз я возблагодарю Господа». Поэтому она назвала его Иуда. Потом она перестала рожать.
И пак зачена и роди син; и каза: Този път ще възхваля Господа; затова го наименува Юда. И престана да ражда.