1 Н е тяжкий ли труд уготовлен на земле человеку? Дни его – не дни ли батрака?

Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник?

2 К ак раб, который жаждет вечерней тени, как батрак, который ожидает платы,

Както на слуга, който желае сянка, и както на наемник, който очаква заплатата си,

3 т ак и я получил месяцы суеты, и горькие ночи отпущены мне.

така на мене бяха дадени за притежание месеци на разочарование и нощи на печал ми бяха определени.

4 Л ожась, размышляю: «Когда я встану?» – но тянется ночь, и я ворочаюсь до зари.

Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; и непрестанно се въртя насам-натам до зори.

5 Ч ервями и язвами плоть одета, кожа потрескалась и гноится.

Тялото ми е облечено с червеи и буци пръст; кожата ми се пука и тлее. Молитва на Йов към Бога

6 Б егут мои дни быстрее ткацкого челнока, и к концу устремляются без надежды.

Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача и чезнат без надежда.

7 В спомни, Боже, что жизнь моя – лишь дуновение; уже не увидеть счастья моим глазам.

Помни, че животът ми е дъх и че окото ми няма вече да се върне да види добро.

8 О ко, что видит меня, не увидит меня вскоре; будешь искать меня, но меня больше нет.

Окото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече; твоите очи ще бъдат върху мен, а, ето, няма да ме има.

9 К ак редеет облако и исчезает, так не выйдет и тот, кто спускается в мир мертвых.

Както облакът се разпръсва и изчезва, така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак;

10 Н е возвратится он больше в свой дом, и не вспомнит о нем его местность.

няма да се върне вече у дома си и мястото му няма да го познае вече.

11 П оэтому я не стану молчать – выговорюсь в скорби духа, в муке души пожалуюсь.

Затова аз няма да въздържа устата си; ще говоря в утеснението на духа си; ще плача в горестта на душата си.

12 Р азве я море или чудовище морское, что Ты окружил меня стражей?

Море ли съм аз или морско чудовище, че слагаш над мене стража?

13 К ак подумаю: «Утешит меня постель, печаль мою ложе развеет»,

Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще облекчи оплакването ми,

14 т ак Ты снами меня страшишь и ужасаешь видениями,

тогава ме плашиш със сънища и ме ужасяваш с видения;

15 и тогда мне лучше, чтобы прекратилось дыхание, и я умер, чем пребывать в этом теле.

така че душата ми предпочита удушване и смърт, а не тези мои кости.

16 Я презираю жизнь – все равно мне не жить вечно. Отступи от меня – мои дни суета. Обращение Иова к Богу

Дотегна ми; не искам да живея вечно; оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

17 К то такой человек, что Ты так его возвеличил, что обращаешь на него внимание,

Какво е човек, за да го възвеличаваш и да си наумяваш за него,

18 ч то каждое утро посещаешь его и поминутно испытываешь?

да го посещаваш всяка сутрин и да го изпитваш всяка минута?

19 Н еужели не отступишь Ты от меня, не дашь сглотнуть слюну?

Докога няма да отвърнеш погледа Си от мен и няма да ме оставиш нито колкото слюнката си да погълна?

20 Е сли я согрешил, что Тебе я сделал, Тебе, о Страж человека? За что Ты поставил меня Своей мишенью? За что я стал Тебе в тягость?

Ако съм съгрешил, какво причинявам с това на Теб, о Наблюдателю на хората? Защо Си ме поставил за Свой прицел, така че дотегнах на себе си?

21 П очему не простишь моих проступков и не отпустишь грехов? Скоро, скоро я лягу в землю; будешь искать меня, но меня уже не будет.

И защо не прощаваш престъплението ми и не отнемаш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; и сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.